Върбица (община): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 50: Ред 50:
: – [[Драгановска река]] (Вардунско дере) – протича през общината с най-долното си течение и се влива отляво в [[Тича (язовир)|язовир Тича]] западно от село [[Ловец (Област Шумен)|Ловец]];
: – [[Драгановска река]] (Вардунско дере) – протича през общината с най-долното си течение и се влива отляво в [[Тича (язовир)|язовир Тича]] западно от село [[Ловец (Област Шумен)|Ловец]];
: – [[Елешница (приток на Голяма Камчия)|Елешница]] (30 km). Реката води началото си от западната част на [[Върбишка планина]], на около 300 m южно от вр. [[Мандрабунар]] (1 000 m), в непосредствена близост до [[Върбишки проход|Върбишкия проход]]. В началото тече на юг, а след това на североизток, като проломява [[Върбишка планина]] в дълбока и залесена долина. При село [[Бяла река (област Шумен)|Бяла река]] навлиза в най-източната част на историко-географската област [[Герлово]] и на 1,4 km северно от село [[Тушовица]] се влива се в югоизточния ръкав на „[[Тича (язовир)|язовир Тича]]“. Площта на водосборният ѝ басейн е 179 km<sup>2</sup>, което представлява 3,3% от водосборния басейн на река [[Камчия]].
: – [[Елешница (приток на Голяма Камчия)|Елешница]] (30 km). Реката води началото си от западната част на [[Върбишка планина]], на около 300 m южно от вр. [[Мандрабунар]] (1 000 m), в непосредствена близост до [[Върбишки проход|Върбишкия проход]]. В началото тече на юг, а след това на североизток, като проломява [[Върбишка планина]] в дълбока и залесена долина. При село [[Бяла река (област Шумен)|Бяла река]] навлиза в най-източната част на историко-географската област [[Герлово]] и на 1,4 km северно от село [[Тушовица]] се влива се в югоизточния ръкав на „[[Тича (язовир)|язовир Тича]]“. Площта на водосборният ѝ басейн е 179 km<sup>2</sup>, което представлява 3,3% от водосборния басейн на река [[Камчия]].

== Население ==
=== Етнически състав (2011) ===
Численост и дял на етническите групи според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. | достъп_дата = 30 юни 2015 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en}}</ref>

{| class="wikitable sortable"
|- bgcolor="#ececec" valign=top
| || Численост || Дял (в %)
|-
|align="left„| Общо || 10 391 || 100,00
|-
|align=“left„| [[Българи в България|Българи]] || 919 || 8,84
|-
|align=“left„| [[Турци в България|Турци]] || 5 597 || 53,86
|-
|align=“left„| [[Цигани в България|Цигани]] || 2 434 || 23,42
|-
|align=“left„| Други || 675 || 6,50
|-
|align=“left„| Не се самоопределят || 220 || 2,12
|-
|align=“left"| Не отговорили || 546 || 5,25
|}

=== Движение на населението (1934 – 2011) ===
{{Таблица с население на община
| община = Върбица
| 1934 = 15561
| 1946 = 17161
| 1956 = 15026
| 1965 = 14744
| 1975 = 14116
| 1985 = 13594
| 1992 = 11841
| 2001 = 11249
| 2011 = 10391
| бележка 1 = [http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf]
}}


=== Населени места ===
=== Населени места ===
Общината се състои от 16 [[Населено място|населени места]]. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:
Общината има 16 населени места с общо население от 10 391 жители (към 01.02.2011).<ref>[http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ]</ref>


{| class="wikitable sortable"
{| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:center;"
|- bgcolor="#eaecf0" valign=top
|+ '''Списък на населените места в община Върбица, население и площ на землищата им'''
| Населено място || Пребр. на<br> населението<br> през 2011 г. || Площ на<br> землището<br> (в км<sup>2</sup>) || Забележка (старо име) || Населено място || Пребр. на<br> населението<br> през 2011 г. || Площ на<br> землището<br> (в км<sup>2</sup>) || Забележка (старо име)
! width="150" bgcolor="yellow" | Населено място
! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2011 г.)
! width="75" bgcolor="yellow" | Площ на землището{{Br}}km<sup>2</sup>
! width="250" bgcolor="yellow" | Забележка (старо име)
! width="150" bgcolor="yellow" | Населено място
! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2011 г.)
! width="75" bgcolor="yellow" | Площ на землището{{Br}}km<sup>2</sup>
! width="280" bgcolor="yellow" | Забележка (старо име)
|-
|-
| [[Божурово (Област Шумен)|Божурово]] || align="right" | 242 || align="right" | 9,989 || || [[Маломир (Област Шумен)|Маломир]] || align="right" | 489 || align="right" | 11,412 || Софулар
| align="left"|[[Божурово (област Шумен)|Божурово]] || align="right" | 242 || align="right" | 9,989 || || align="left"|[[Маломир (област Шумен)|Маломир]] || align="right" | 489 || align="right" | 11,412 || Софулар
|-
|-
| [[Бяла река (Област Шумен)|Бяла река]] || align="right" | 1181 || align="right" | 65,850 || || [[Менгишево]] || align="right" | 458 || align="right" | 10,432 || Кьопек кьой
| align="left"|[[Бяла река (област Шумен)|Бяла река]] || align="right" | 1 181 || align="right" | 65,850 || || align="left"|[[Менгишево]] || align="right" | 458 || align="right" | 10,432 || Кьопек кьой
|-
|-
| '''[[Върбица]]''' || align="right" | 3325 || align="right" | 75,801 || || [[Методиево (Област Шумен)|Методиево]] || align="right" | 393 || align="right" | 23,916 || Чауш кьой
| align="left"|'''[[Върбица]]''' || align="right" | 3 325 || align="right" | 75,801 || || align="left"|[[Методиево (област Шумен)|Методиево]] || align="right" | 393 || align="right" | 23,916 || Чауш кьой
|-
|-
| [[Иваново (Област Шумен)|Иваново]] || align="right" | 489 || align="right" | 26,311 || Хуйвен || [[Нова Бяла река]] || align="right" | 565 || align="right" | 28,128 ||
| align="left"|[[Иваново (област Шумен)|Иваново]] || align="right" | 489 || align="right" | 26,311 || Хуйвен || align="left"|[[Нова Бяла река]] || align="right" | 565 || align="right" | 28,128 ||
|-
|-
| [[Конево (Област Шумен)|Конево]] || align="right" | 254 || align="right" | 9,978 || Бекирлие || [[Станянци (Област Шумен)|Станянци]] || align="right" | 559 || align="right" | 7,330 || Дургджа кьой
| align="left"|[[Конево (област Шумен)|Конево]] || align="right" | 254 || align="right" | 9,978 || Бекирлие || align="left"|[[Станянци (област Шумен)|Станянци]] || align="right" | 559 || align="right" | 7,330 || Дургджа кьой
|-
|-
| [[Крайгорци]] || align="right" | 206 || align="right" | 10,260 || Абдулрахманлар || [[Сушина]] || align="right" | 319 || align="right" | 80,515 || Чулфа
| align="left"|[[Крайгорци]] || align="right" | 206 || align="right" | 10,260 || Абдулрахманлар || align="left"|[[Сушина]] || align="right" | 319 || align="right" | 80,515 || Чулфа
|-
|-
| [[Кьолмен]] || align="right" | 80 || align="right" | 6,021 || Гюлемен, Кьолемен || [[Тушовица]] || align="right" | 851 || align="right" | 61,638 || Тушовца
| align="left"|[[Кьолмен]] || align="right" | 80 || align="right" | 6,021 || Гюлемен, Кьолемен || align="left"|[[Тушовица]] || align="right" | 851 || align="right" | 61,638 || Тушовца
|-
|-
| [[Ловец (Област Шумен)|Ловец]] || align="right" | 403 || align="right" | 14,743 || Хасаново, Евдокия|| [[Чернооково (Област Шумен)|Чернооково]] || align="right" | 577 || align="right" | 14,659 || Карагьозлер
| align="left"|[[Ловец (област Шумен)|Ловец]] || align="right" | 403 || align="right" | 14,743 || Хасаново, Евдокия|| align="left"|[[Чернооково (област Шумен)|Чернооково]] || align="right" | 577 || align="right" | 14,659 || Карагьозлер
|-
| || || || || '''ОБЩО''' || align="right" | '''10391''' || align="right" | '''456,803''' || | няма населени места без землища
|}
|}


== Административно-териториални промени ==
== Административно-териториални промени ==
* Указ № 271/обн. 11.12.1898 г. – преименува с. Хуйвен на с. [[Иваново (Област Шумен)|Иваново]];
* Указ № 271/обн. 11.12.1898 г. – преименува с. Хуйвен на с. [[Иваново (област Шумен)|Иваново]];
* Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува с. Чауш кьой (Чаушово) на с. Методиево;
* Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува с. Чауш кьой (Чаушово) на с. Методиево;
* МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гюлемен на с. Кьолемен;
* МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гюлемен на с. Кьолемен;
:: – преименува с. Софулар на с. [[Маломир (Област Шумен)|Маломир]];
:: – преименува с. Софулар на с. [[Маломир (област Шумен)|Маломир]];
:: – преименува с. Чулфа на с. [[Сушина]];
:: – преименува с. Чулфа на с. [[Сушина]];
* МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кара Демир на с. Виница;
* МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кара Демир на с. Виница;
:: – преименува с. Хасаново на с. Евдокия;
:: – преименува с. Хасаново на с. Евдокия;
:: – преименува с. Бекирлие на с. [[Конево (Област Шумен)|Конево]];
:: – преименува с. Бекирлие на с. [[Конево (област Шумен)|Конево]];
:: – преименува с. Абдулрахманлар на с. [[Крайгорци]];
:: – преименува с. Абдулрахманлар на с. [[Крайгорци]];
:: – преименува с. Кьопек кьой на с. [[Менгишево]];
:: – преименува с. Кьопек кьой на с. [[Менгишево]];
:: – преименува с. Юллер на с. Староселска;
:: – преименува с. Юллер на с. Староселска;
:: – преименува с. Дураджа кьой (Дураджак) на с. [[Станянци (Област Шумен)|Станянци]];
:: – преименува с. Дураджа кьой (Дураджак) на с. [[Станянци (област Шумен)|Станянци]];
:: – преименува с. Карагьозлер на с. [[Чернооково (Област Шумен)|Чернооково]];
:: – преименува с. Карагьозлер на с. [[Чернооково (област Шумен)|Чернооково]];
* МЗ № 1190/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Евдокия на с. [[Ловец (Област Шумен)|Ловец]];
* МЗ № 1190/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Евдокия на с. [[Ловец (област Шумен)|Ловец]];
* Указ № 31/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Долна махала (от с. [[Чернооково (Област Шумен)|Чернооково]]) за отделно населено място – с. [[Божурово (Област Шумен)|Божурово]];
* Указ № 31/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Долна махала (от с. [[Чернооково (област Шумен)|Чернооково]]) за отделно населено място – с. [[Божурово (област Шумен)|Божурово]];
* през 1965 г. – уточнено е името на с. Кьолемен на с. [[Кьолмен]] без административен акт;
* през 1965 г. – уточнено е името на с. Кьолемен на с. [[Кьолмен]] без административен акт;
* Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава селата Виница и Староселска поради изселване;
* Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава селата Виница и Староселска поради изселване;
* Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на с. Тушовца на с. [[Тушовица]];
* Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на с. Тушовца на с. [[Тушовица]];
* Указ № 1942*обн. 17.09.1974 г. – признава с. [[Върбица]] за гр. [[Върбица]];
* Указ № 1942*обн. 17.09.1974 г. – признава с. [[Върбица]] за гр. [[Върбица]];

== Население ==

Численост на [[население]]то според [[Преброяване на населението|преброяванията]] през годините:{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf| заглавие = Дигитална библиотека на Национален статистически институт - каталог | достъп_дата = 10 септември 2018 | издател = nsi.bg | език = en}}</ref>}}

{| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:center;"
|-bgcolor="#eaecf0"
| Година на<br> преброяване || Численост
|-
| [[Преброяване на населението в Царство България (1934)|1934]] || align="right"|15 561
|-
| [[Преброяване на населението в България (1946)|1946]] || align="right"|17 161
|-
| [[Преброяване на населението в България (1956)|1956]] || align="right"|15 026
|-
| [[Преброяване на населението в България (1965)|1965]] || align="right"|14 744
|-
| [[Преброяване на населението в България (1975)|1975]] || align="right"|14 116
|-
| [[Преброяване на населението в България (1985)|1985]] || align="right"|13 594
|-
| [[Преброяване на населението в България (1992)|1992]] || align="right"|11 841
|-
| [[Преброяване на населението в България (2001)|2001]] || align="right"|11 249
|-
| [[Преброяване на населението в България (2011)|2011]] || align="right"|10 391
|}

=== Етнически състав (2011) ===
Численост и дял на етническите групи според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. | достъп_дата = 30 юни 2015 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en}}</ref>

{| class="wikitable sortable"
|- bgcolor="#ececec" valign=top
| || Численост || Дял (в %)
|-
|align="left„| Общо || 10 391 || 100,00
|-
|align=“left„| [[Българи в България|Българи]] || 919 || 8,84
|-
|align=“left„| [[Турци в България|Турци]] || 5 597 || 53,86
|-
|align=“left„| [[Цигани в България|Цигани]] || 2 434 || 23,42
|-
|align=“left„| Други || 675 || 6,50
|-
|align=“left„| Не се самоопределят || 220 || 2,12
|-
|align=“left"| Не отговорили || 546 || 5,25
|}


== Транспорт ==
== Транспорт ==
Ред 150: Ред 152:
* последният участък от 19 km от [[Републикански път III-7304]] (от km 9,8 до km 28,8).
* последният участък от 19 km от [[Републикански път III-7304]] (от km 9,8 до km 28,8).


== Топографски карти ==
== Топографска карта ==
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-30|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-030.jpg|scale=1:100000}}
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-30|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-030.jpg|scale=1:100000}}
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-42|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-042.jpg|scale=1:100000}}
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-42|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-042.jpg|scale=1:100000}}

== Външни препратки ==
* [http://www.varbitsa.org/ Официален сайт на община Върбица]


== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />

== Външни препратки ==
{{commonscat-inline|Varbitsa Municipality|община Върбица}}
* {{Икона|bg}} {{Official website|varbitsa.org}}
* Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=2748
* Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=2748


Версия от 05:58, 10 септември 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Върбица.
Върбица (община)
      
Общи данни
ОбластШумен
Площ456.8 km²
Население10 820 души
Адм. центърВърбица
Брой селища16
Сайтvarbitsa.org
Управление
КметМердин Байрям
(ДПС; 2011)
Общ. съвет17 съветници
Върбица (община) в Общомедия
Топографска карта на община Върбица.

Община Върбица е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югозападната част на област Шумен. С площта си от 456,803 km2 е 2-та по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 13,47% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен, ниско и средно планински, като територията ѝ попада в пределите на Източния Предбалкан и Източната Стара планина.

В южните райони на общината се простират северните склонове на Източната Стара планина. На изток от Върбишкия проход са разположени част от северните склонове на Върбишка планина. На 2 km източно от прохода, на границата с община Сунгурларе се намира най-високата точка на планина – връх Калето 898,6 m. Западно от прохода са простират крайните североизточни части на Котленска планина. В нея, на границата с община Котел се издига най-високият връх на община Върбица – Каракус 1045,6 m.

На запад и северозапад от пролома на река Голяма Камчия в пределите на общината попадат част от южните склонове на Преславска планина (част от Източния Предбалкан). В нея, на границата с община Велики Преслав се издига най-високата ѝ точка – връх Голяма Въшкадалница 723,4 m. Югоизточно от пролома на територията на община Върбица е разположена югозападната част на Драгоевска планина, която също е част от Източния Предбалкан. Най-високата ѝ точка в пределите на общината е 576 m и е разположена също на границата с община Велики Преслав. Между двете планини, в пролома на река Голяма Камчия се начира най-ниската точка на община Върбица – 140 m н.в.

Между Върбишка и Котленска планина на юг и Преславска и Драгоевска планина на север и североизток под формата на голям триъгълник се простира източната част на историко-географската област Герлово.

Води

Основна водна артерия на общината е река Голяма Камчия, която протича през нея от запад на североизток с част от горното си течение. Тя навлиза в общината югозападно от село Менгишево и след 5 km влива водите си в големия язовир Тича (7-ми по големина в България с площ от 18,7 km2). След като изтече от него образува красив пролом между Преславска и Драгоевска планина и напуска пределите на община Върбица. На нейна територия тя получава три по-големи притока, което се вливат в язовира.

– Герила (21 km). Тя води началото си под името Дигудере от източната част на Котленска планина, на 838 m н.в., на около 2 km южно от връх Инджебурун (1 000 m). До град Върбица тече в североизточна посока в тясна и дълбока долина, обрасла с широколистни гори. След като напусне града продължава на север в широка алувиална долина в историко-географската област Герлово и се влива отдясно в река Голяма Камчия на 186 m н.в., на 300 m югозападно от село Кьолмен. При високи води на „язовир Тича“ устието ѝ се залива и реката се влива в язовира. Площта на водосборният ѝ басейн е 95 km2, което представлява 1,8% от водосборния басейн на река Камчия.
– Драгановска река (Вардунско дере) – протича през общината с най-долното си течение и се влива отляво в язовир Тича западно от село Ловец;
– Елешница (30 km). Реката води началото си от западната част на Върбишка планина, на около 300 m южно от вр. Мандрабунар (1 000 m), в непосредствена близост до Върбишкия проход. В началото тече на юг, а след това на североизток, като проломява Върбишка планина в дълбока и залесена долина. При село Бяла река навлиза в най-източната част на историко-географската област Герлово и на 1,4 km северно от село Тушовица се влива се в югоизточния ръкав на „язовир Тича“. Площта на водосборният ѝ басейн е 179 km2, което представлява 3,3% от водосборния басейн на река Камчия.

Населени места

Общината се състои от 16 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.		 Площ на
землището
(в км2)		 Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.		 Площ на
землището
(в км2)		 Забележка (старо име)
Божурово 242 9,989 Маломир 489 11,412 Софулар
Бяла река 1 181 65,850 Менгишево 458 10,432 Кьопек кьой
Върбица 3 325 75,801 Методиево 393 23,916 Чауш кьой
Иваново 489 26,311 Хуйвен Нова Бяла река 565 28,128
Конево 254 9,978 Бекирлие Станянци 559 7,330 Дургджа кьой
Крайгорци 206 10,260 Абдулрахманлар Сушина 319 80,515 Чулфа
Кьолмен 80 6,021 Гюлемен, Кьолемен Тушовица 851 61,638 Тушовца
Ловец 403 14,743 Хасаново, Евдокия Чернооково 577 14,659 Карагьозлер

Административно-териториални промени

  • Указ № 271/обн. 11.12.1898 г. – преименува с. Хуйвен на с. Иваново;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува с. Чауш кьой (Чаушово) на с. Методиево;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гюлемен на с. Кьолемен;
– преименува с. Софулар на с. Маломир;
– преименува с. Чулфа на с. Сушина;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кара Демир на с. Виница;
– преименува с. Хасаново на с. Евдокия;
– преименува с. Бекирлие на с. Конево;
– преименува с. Абдулрахманлар на с. Крайгорци;
– преименува с. Кьопек кьой на с. Менгишево;
– преименува с. Юллер на с. Староселска;
– преименува с. Дураджа кьой (Дураджак) на с. Станянци;
– преименува с. Карагьозлер на с. Чернооково;
  • МЗ № 1190/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Евдокия на с. Ловец;
  • Указ № 31/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Долна махала (от с. Чернооково) за отделно населено място – с. Божурово;
  • през 1965 г. – уточнено е името на с. Кьолемен на с. Кьолмен без административен акт;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава селата Виница и Староселска поради изселване;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на с. Тушовца на с. Тушовица;
  • Указ № 1942*обн. 17.09.1974 г. – признава с. Върбица за гр. Върбица;

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:[1]

Година на
преброяване		 Численост
1934 15 561
1946 17 161
1956 15 026
1965 14 744
1975 14 116
1985 13 594
1992 11 841
2001 11 249
2011 10 391

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 10 391 100,00
Българи 919 8,84
Турци 5 597 53,86
Цигани 2 434 23,42
Други 675 6,50
Не се самоопределят 220 2,12
Не отговорили 546 5,25

Транспорт

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 70,6 km:

Топографски карти

Източници

  1. ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт - каталог // nsi.bg. Посетен на 10 септември 2018. (на английски)
  2. ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)

Външни препратки

Населени
места
Град
Върбица – общински център
Села
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Върбица_(община)&oldid=8694828“.