Дабиля: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: латинизация на векове |
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
| площ = |
| площ = |
||
| височина = 201 |
| височина = 201 |
||
| население = |
| население = 1946 |
||
| население-година = 2002 |
| население-година = 2002 |
||
| кмет = |
| кмет = |
||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
Селото е разположено в Струмишкото поле на 5 километра източно от [[Струмица]] и на 5 километра западно от [[Босилово]]. |
Селото е разположено в Струмишкото поле на 5 километра източно от [[Струмица]] и на 5 километра западно от [[Босилово]]. |
||
==История== |
== История == |
||
През XIX век селото е чисто българско. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Дабеле'' е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 306 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.188-189.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година ''Дабиля'' е населявано от 620 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_08.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 160.]</ref> |
През XIX век селото е чисто българско. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Дабеле'' е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 306 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.188-189.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година ''Дабиля'' е населявано от 620 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_08.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 160.]</ref> |
||
В началото на XX век почти цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в ''Дабилия'' (Dabilia) има 584 българи екзархисти и 8 българи протестанти. Там функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 106-107.</ref> |
В началото на XX век почти цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в ''Дабилия'' (Dabilia) има 584 българи екзархисти и 8 българи протестанти. Там функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 106-107.</ref> |
||
В селото има комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], възстановен в края на 1909 година от [[Христо Чернопеев]] и [[Михаил Думбалаков]].<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцит{{Уникод| |
В селото има комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], възстановен в края на 1909 година от [[Христо Чернопеев]] и [[Михаил Думбалаков]].<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцит{{Уникод|ѣ}} на живота и революцията, томъ II, София, 1937, стр. 65.</ref> |
||
Според преброяването от 2002 година селото има 1946 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref> |
Според преброяването от 2002 година селото има 1946 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref> |
||
| Ред 42: | Ред 42: | ||
|- |
|- |
||
| [[македонци]] |
| [[македонци]] |
||
| |
| 1941 |
||
|- |
|- |
||
| [[албанци]] |
| [[албанци]] |
||
| Ред 69: | Ред 69: | ||
В Дабиля има основно училище „Свети Кирил и Методий“ и църква „[[Света Троица (Дабиля)|Света Троица]]“.<ref>[http://www.strumica.gov.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=68%3A2010-09-03-06-48-40&catid=45%3A2010-09-02-08-42-58&Itemid=73&lang=mk Општина Струмица. Населени места. Дабиља.]</ref> |
В Дабиля има основно училище „Свети Кирил и Методий“ и църква „[[Света Троица (Дабиля)|Света Троица]]“.<ref>[http://www.strumica.gov.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=68%3A2010-09-03-06-48-40&catid=45%3A2010-09-02-08-42-58&Itemid=73&lang=mk Општина Струмица. Населени места. Дабиља.]</ref> |
||
==Личности== |
== Личности == |
||
;Родени в Дабиля |
;Родени в Дабиля |
||
* {{флагче|България}} [[Атанас Караманов]] (1863 - 1911), български учител и революционер |
* {{флагче|България}} [[Атанас Караманов]] (1863 - 1911), български учител и революционер |
||
Версия от 17:32, 16 септември 2018
| Дабиля Дабиља | |
| — село — | |
.JPG) | |
  Дабиля | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Струмица |
| Географска област | Струмишко поле |
| Надм. височина | 201 m |
| Население | 1946 души (2002) |
| Пощенски код | 2400 |
| МПС код | SR |
| Дабиля в Общомедия | |
Дабиля или Дабеле или Дабиле (Шаблон:Lang-mk) е село в община Струмица на Република Македония.
География
Селото е разположено в Струмишкото поле на 5 километра източно от Струмица и на 5 километра западно от Босилово.
История
През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дабеле е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 306 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дабиля е населявано от 620 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век почти цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Дабилия (Dabilia) има 584 българи екзархисти и 8 българи протестанти. Там функционира българско училище.[3]
В селото има комитет на ВМОРО, възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев и Михаил Думбалаков.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 1946 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1941 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 5 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В Дабиля има основно училище „Свети Кирил и Методий“ и църква „Света Троица“.[6]
Личности
- Родени в Дабиля
Атанас Караманов (1863 - 1911), български учител и революционер- Иван Шабана, български революционер, войвода на Дабилската чета на на ВМОРО[7][8]
- Константин Самарджиев Джемото (1884 - 1911), български революционер, деец на ВМОРО
- Панде Филев Смилков, български революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО.[9]
- Стоян Георгиев (? - 1914), български революционер, деец на ВМОРО
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.188-189.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 160.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 106-107.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, томъ II, София, 1937, стр. 65.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Општина Струмица. Населени места. Дабиља.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 61.
- ↑ Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 173 - 174.
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Сојузот на здружението на борците од НОБ – Струмица, 1969. с. 218. Посетен на 2015-01-12.
| |||||||||||||||||||
