Пестришино: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат}} с излишен позиционен параметър |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в Пестришино (Pestrichino) има 96 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 136 - 137.</ref> |
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в Пестришино (Pestrichino) има 96 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 136 - 137.</ref> |
||
През 1905 година [[Петър Ацев]] и [[Пере Тошев]] правят наблюдението, че жителите на Пестришино по нрави, обичаи и говор са близки до [[шопи]]те. Ацев отбелязва, че те носят калпаци, а по отношение на говора им пише:{{цитат|През целия ден Пере водеше разговор със селяните и следеше в говора им, че много общо има в езика на тези селяни с оня на шопите. Изглежда, че шопското племе действително се простира до крайните западни предели на Осоговската планина.<ref>Ацев, Петър. Спомени, София 2011, с. 111-112.</ref>}} |
През 1905 година [[Петър Ацев]] и [[Пере Тошев]] правят наблюдението, че жителите на Пестришино по нрави, обичаи и говор са близки до [[шопи]]те. Ацев отбелязва, че те носят калпаци, а по отношение на говора им пише:{{цитат|1=През целия ден Пере водеше разговор със селяните и следеше в говора им, че много общо има в езика на тези селяни с оня на шопите. Изглежда, че шопското племе действително се простира до крайните западни предели на Осоговската планина.<ref>Ацев, Петър. Спомени, София 2011, с. 111-112.</ref>}} |
||
Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители (4 мъже и 6 жени), в 5 домакинства и 19 къщи.<ref name="obsht"/> |
Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители (4 мъже и 6 жени), в 5 домакинства и 19 къщи.<ref name="obsht"/> |
Версия от 14:44, 26 октомври 2018
Пестришино Пестришино | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Източен |
Община | Пробищип |
Надм. височина | 600 m |
Население | 10 души (2002) |
Пощенски код | 2210 |
Пестришино в Общомедия |
Пестришино (Шаблон:Lang-mk) е село в източната част на Република Македония, община Пробищип.
География
Землището на Пестришино е 7,7 km2, от които земеделската площ е 728 хектара - 311 хектара обработваема земя, 409 хектара пасища и 24 хектара гори.[1]
История
В XIX век Пестришино е малко българско село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година Пестришино има 80 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пестришино (Pestrichino) има 96 българи екзархисти.[3]
През 1905 година Петър Ацев и Пере Тошев правят наблюдението, че жителите на Пестришино по нрави, обичаи и говор са близки до шопите. Ацев отбелязва, че те носят калпаци, а по отношение на говора им пише:
„ | През целия ден Пере водеше разговор със селяните и следеше в говора им, че много общо има в езика на тези селяни с оня на шопите. Изглежда, че шопското племе действително се простира до крайните западни предели на Осоговската планина.[4] | “ |
Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители (4 мъже и 6 жени), в 5 домакинства и 19 къщи.[1]
Личности
- Родени в Пестришино
- Тасе Панев, деец на ВМРО[5]
- Починали в Пестришино
- Васил Георгиев Янакиев, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[6]
Бележки
- ↑ а б Сайт на Община Пробищип.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 136 - 137.
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, София 2011, с. 111-112.
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 711.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 12
|