Германска демократична република: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
редакция
Ред 5: Ред 5:
|знаме = Flag of East Germany.svg
|знаме = Flag of East Germany.svg
|герб = Coat of arms of East Germany.svg
|герб = Coat of arms of East Germany.svg
|национален_девиз = „Пролетарии от всички страни, съединявайте се“
|национален_девиз = „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“
|национален_химн =
|национален_химн =
|местоположение = East Germany 1956-1990.svg
|местоположение = East Germany 1956-1990.svg
Ред 46: Ред 46:
|бележки =
|бележки =
}}
}}
'''Герма̀нската демократѝчна репу̀блика''' (на немски: ''Deutsche Demokratische Republik'', съкратено '''ГДР'''), неофициално наричана '''Ѝзточна Герма̀ния''', е [[Социализъм|социалистическа]] държава, основана на [[7 октомври]] [[1949]] г. в [[Съюз на съветските социалистически републики|съветската]] окупационна зона на следвоенна [[Германия]] и в източния (съветски) сектор на [[Берлин]]. ГДР просъществува до [[3 октомври]] [[1990]] г., когато се присъединява към [[Федерална република Германия]] (ФРГ).
'''Германската демократична република''', ('''ГДР''') (на немски: ''Deutsche Demokratische Republik'', ''DDR''), неофициално наричана '''Източна Германия''', е [[Социализъм|социалистическа]] държава, основана на [[7 октомври]] [[1949]] г. в [[Съюз на съветските социалистически републики|съветската]] окупационна зона на следвоенна [[Германия]] и в източния (съветски) сектор на [[Берлин]]. ГДР просъществува до [[3 октомври]] [[1990]] г., когато се присъединява към [[Федерална република Германия]] (ФРГ).


== История ==
== История ==
Образуването на ГДР е резултат от [[Студена война|Студената война]] и противопоставянето между Запада и [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. През 1949 г., пет месеца след образуването на [[Германия|Федерална република Германия]] на териториите на трите западни окупационни зони, е провъзгласено създаването на ГДР. За президент е избран Вилхелм Пик, сформирано е временно правителство начело с Ото Гротевол и Валтер Улбрихт.
Образуването на ГДР е резултат от [[Студена война|Студената война]] и противопоставянето между Запада и [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. През 1949 г., пет месеца след образуването на [[Германия|Федерална република Германия]] на териториите на трите западни окупационни зони, е провъзгласено създаването на ГДР. За президент е избран [[Вилхелм Пик]], сформирано е временно правителство начело с [[Ото Гротевол]] и [[Валтер Улбрихт]].


Още от самото образуване на държавата пълна политическа хегемония в нея получава управляващата 4-партийна коалиция начело с Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), създадена (1946) чрез обединяването на комунистическата и социалдемократическата партия. ГДР става преден пост в противопоставянето на капиталистическия Запад, след като влиза в социалистическия блок – в неговите [[Съвет за икономическа взаимопомощ]] (1950) и [[Организация на Варшавския договор]] (1955).
Още от самото образуване на държавата пълна политическа хегемония в нея получава управляващата 4-партийна коалиция начело с Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), създадена (1946) чрез обединяването на комунистическата и социалдемократическата партия. ГДР става преден пост в противопоставянето на капиталистическия Запад, след като влиза в социалистическия блок – в неговите [[Съвет за икономическа взаимопомощ]] (1950) и [[Организация на Варшавския договор]] (1955).
Ред 68: Ред 68:
* [[Християн-демократически съюз (Източна Германия)|Християндемократически съюз]], след 1990 г. присъединен към [[Християн-демократически съюз|ХДС]] на обединена Германия.
* [[Християн-демократически съюз (Източна Германия)|Християндемократически съюз]], след 1990 г. присъединен към [[Християн-демократически съюз|ХДС]] на обединена Германия.
* [[Демократическа земеделска партия на Германия]], представляваща източногерманските селскостопански работници, също присъединена към ХДС след 1990 г.
* [[Демократическа земеделска партия на Германия]], представляваща източногерманските селскостопански работници, също присъединена към ХДС след 1990 г.
* [[Либерал-демократична партия на Германия]] – по-либерално настроена партия, присъединена през 1990 г. към [[Свободна демкратическа партия на Германия|Свободната демократическа партия]] на обединена Германия.
* [[Либерал-демократична партия на Германия]] – по-либерално настроена партия, присъединена през 1990 г. към [[Свободна демократическа партия на Германия|Свободната демократическа партия]] на обединена Германия.
* [[Национална демократична партия на Германия]], също присъединена към Свободната демократическа партия след 1990 г.
* [[Национална демократична партия на Германия]], също присъединена към Свободната демократическа партия след 1990 г.


Ред 78: Ред 78:
{{основна|Административно деление на Източна Германия}}
{{основна|Административно деление на Източна Германия}}


ГДР е образувана в съветската окупационна зона, в която влизат 5 исторически германски провинции: [[Мекленбург-Предна Померания]], [[Бранденбург]], [[Саксония]], [[Саксония-Анхалт]] и [[Тюрингия]]. През [[1952]] г. страната официално е разделена на 15 окръга:
ГДР е образувана в съветската окупационна зона, в която влизат 5 исторически германски провинции: [[Мекленбург-Предна Померания]], [[Бранденбург]], [[Саксония]], [[Саксония-Анхалт]] и [[Тюрингия]]. През [[1952]] г. страната официално е разделена на 14 окръга със следните окръжни центрове:
* [[Дрезден]] (''Dresden'')
* [[Дрезден]] (''Dresden'')
* [[Кемниц|Карлмарксщат]] (''Karl-Marx-Stadt''), в днешно време [[Кемниц]] (''Chemnitz'')
* [[Карлмарксщат]] (''Karl-Marx-Stadt''), в днешно време [[Кемниц]] (''Chemnitz'')
* [[Лайпциг]] (''Leipzig'')
* [[Лайпциг]] (''Leipzig'')
* [[Гера]] (''Gera'')
* [[Гера]] (''Gera'')
Ред 94: Ред 94:
* [[Рощок]] (''Rostock'')
* [[Рощок]] (''Rostock'')


Самостоятелна административна единица е [[Източен Берлин]].
[[Източен Берлин]] от 1961 г. има статут на окръг.


=== Въоръжени сили ===
=== Въоръжени сили ===
Ред 161: Ред 161:


{{Германия теми}}
{{Германия теми}}
{{Нормативен контрол}}

[[Категория:Германска демократична република| ]]
[[Категория:Германска демократична република| ]]
[[Категория:Източен блок]]
[[Категория:Източен блок]]

Версия от 06:36, 6 януари 2019

Германска демократична република
Deutsche Demokratische Republik
19491990
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Девиз: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“
ГДР на картата на Европа
ГДР на картата на Европа
КонтинентЕвропа
СтолицаИзточен Берлин
Официален езикнемски
Религияатеизъм
Форма на управлениефедерална марксистко-ленинистка еднопартийна социалистическа държава (1949 – 1952)
унитарна марксистко-ленинистка еднопартийна социалистическа държава (1952 – ноември 1989)
унитарна парламентарна република (ноември 1989 – октомври 1990)
Председател на Държавния съвет
Манфред Герлах (декември 1989 – април 1990)
Председател на Народната палата
Сабине Бергман-Пол (април – октомври 1990)
Законодателна власт
История
Основаване1949
Народно въстание1953
Построяване на Берлинската стена1961
Договор с ФРГ1972
Падане на Берлинската стена1989
Обединение с ФРГ1990
Площ
108,333 km2
Население
Преброяване16 028 000
ВалутаИзточногерманска марка
Часова зона+2
Предшественик
Окупация на Германия от Съюзниците Окупация на Германия от Съюзниците
Наследник
Германия Германия
Днес част от Германия
Германска демократична република в Общомедия

Германската демократична република, (ГДР) (на немски: Deutsche Demokratische Republik, DDR), неофициално наричана Източна Германия, е социалистическа държава, основана на 7 октомври 1949 г. в съветската окупационна зона на следвоенна Германия и в източния (съветски) сектор на Берлин. ГДР просъществува до 3 октомври 1990 г., когато се присъединява към Федерална република Германия (ФРГ).

История

Образуването на ГДР е резултат от Студената война и противопоставянето между Запада и СССР. През 1949 г., пет месеца след образуването на Федерална република Германия на териториите на трите западни окупационни зони, е провъзгласено създаването на ГДР. За президент е избран Вилхелм Пик, сформирано е временно правителство начело с Ото Гротевол и Валтер Улбрихт.

Още от самото образуване на държавата пълна политическа хегемония в нея получава управляващата 4-партийна коалиция начело с Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), създадена (1946) чрез обединяването на комунистическата и социалдемократическата партия. ГДР става преден пост в противопоставянето на капиталистическия Запад, след като влиза в социалистическия блок – в неговите Съвет за икономическа взаимопомощ (1950) и Организация на Варшавския договор (1955).

Други по-важни дати:

  • 1960 г. – създаден е Държавен съвет с председател В. Улбрихт;
  • 1968 г. – приета е нова конституция;
  • 1971 г. – подписано е 4-странно споразумение (между окупационните сили СССР, САЩ, Великобритания и Франция) за Западен Берлин;
  • 1972 г. – подписан е двустранен договор с ФРГ;
  • 1973 г. – влиза в ООН едновременно с ФРГ.

Държавно и административно устройство

Държавно устройство

За разлика от останалите комунистически държави в Източна Европа, в ГДР е налице многопартийна система. Това се дължи на Потсдамското споразумение от 1945 г., според което СССР е задължен да подкрепи демократична форма на управление в своята окупационна зона. Въпреки това политическото пространство е доминирано от Единната социалистическа партия на Германия. Другите четири основни партии са:

Тези партии, както и редица масови сдружения (например Свободна германска младеж, Обединение на свободните германски профсъюзи и Народна солидарност) са включени в т.нар. Национален фронт на демократична Германия.

Парламентът на ГДР се нарича фолкскамер, който е еднокамарен и има 400 депутати. Това е законодателният орган на страната, който назначава членове в Държавния съвет, Министерския съвет и Националния съвет по отбраната.

Административно деление

ГДР е образувана в съветската окупационна зона, в която влизат 5 исторически германски провинции: Мекленбург-Предна Померания, Бранденбург, Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия. През 1952 г. страната официално е разделена на 14 окръга със следните окръжни центрове:

Източен Берлин от 1961 г. има статут на окръг.

Въоръжени сили

Население

Таблицата показва населението на ГДР между 1950 и 1990 г. [1]

Година Население Гъстота
1950 18 388 000 171
1960 17 188 000 159
1970 17 068 000 158
1980 16 740 000 155
1990 16 028 000 148

Икономика

Култура

Външна политика

До 1954 г. гражданите на Германската демократична република нямат право да пътуват за почивка в чужбина. След това получават правото да пътуват до Полша и Чехословакия, а с разрешително за пътуване и до Унгария, Румъния, България и Съветския съюз. [2]

Спорт

През 1950 г. ГДР получава правото да се състезава в международни състезания по шахмат. Федерацията по лека атлетика на ФРГ дава две от седемте си места в международната асоциация на лекоатлетическите федерации на ГДР. През 1952 г. Източногерманският олимпийски комитет се опитва да бъде признат от Международния олимпийски комитет, но германците не се явяват на срещата и източногерманските спортисти не получават правото да участват на игрите. През 1955 г. комитетът е признат при условие Източна и Западна Германия да участват с общ отбор. [3]

Знаме на обединения германски отбор за олимпийските игри от 1960 до 1964 г., както и на двата отбора през 1968 г.

Към 1956 г. спортисти от ГДР са приети в 26 международни спортни федерации. Три дни след построяването на Берлинската стена ФРГ прекратява спортните връзки с ГДР. Западногермански спортисти бойкотират международни състезания в ГДР. На световното първенство по хокей на лед през 1961 г. западногерманският отбор не излиза на леда за мача срещу отбора на ГДР, за да не трябва отдава уважение към емблемата на отбора на ГДР. Отборите се срещат на световното първенство по хокей на лед през 1963 г., където ФРГ печели, а спортистите от ГДР обръщат гръб на знамето на ФРГ по време на награждаването.

През 1962 г. всички държави от НАТО забраняват участието на спортисти от ГДР в първенства, провеждащи се в тях. Някои международни федерации, например по вдигане на тежести, тенис на маса и бокс, преместват международните първенства в страни извън НАТО, което води до нарушаване на бойкота от страна на страните от НАТО. При награждаването на източногермански спортисти в бойкотиращи страни биват изпълнявани различни мелодии, например общогерманският химн на БетовенОда на радостта“. ГДР и ФРГ известно време имат общи отбори по тенис на маса, академично гребане, хандбал и лека атлетика.

Към 1966 г. ГДР е призната от всички 48 международни спортни федерации.[3] През 1966 г. на световното първенство по биатлон в Гармиш-Партенкирхен източногерманските атлети са дисквалифицирани заради излизането си в екипи със сърп и чук в противоречие с предварителните договорки.[4] На зимните олимпийските игри в Гренобъл и на летните в Мексико Сити през 1968 г. за първи път има отделни олимпийски отбори на ГДР и ФРГ. [3]

Литература

  • Nefjodov V. V. SED a kultura NDR. Historicka monografie. Hradec Kralove, 2009.
  • Нефёдов В. В. СЕПГ и культура ГДР. Историческая монография. Градец-Кралове, 2009.

Източници

  1. Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 26. Посетен на 20 януари 2013.
  2. Kuntz, Michael. FKK und FDGB // www.sueddeutsche.de. Süddeutsche Zeitung Digitale Medien GmbH, 13 август 2015. Посетен на 14 август 2015. (на немски)
  3. а б в DDR-ANERKENNUNG, Pannen nach Plan, Der Spiegel, 3 октомври 1966 г.
  4. OLYMPIA / MÜNCHEN. Sie haben uns, Der Spiegel, 2 май 1966 г.

Външни препратки