|
Държавата се развива при синовете му [[Спарадок]] и [[Ситалк]], укрепва при управлението на [[Севт I]] и [[Амадок I]], достига разцвет при [[Котис I]]. При следващите владетели Одриското царство попада и се освобождава от хегемонията на [[Древна Македония]], преживява нашествията на [[келти]]те, 200 години отстоява независимостта си от [[Римска империя|Рим]] и чак в 46 г. става [[Римска империя|римската провинция]] [[Тракия]], то е предпоследната трайно завоювана от Рим област, ако не се брои [[Дакия]] образувана в 170 г. и постепенно напусната от 117 г. до 272 г., когато е изпразнена окончателно. След Тракия е завладяна само [[Арабия (римска провинция)|Арабия]] в 105 г. завоювана от Арабите в 638 г.
Акция респект🖕
== Разцвет ==
След VII в. пр.н.е. по [[Егейско море|Егейското]] и [[Черно море|Черноморско]] крайбрежие на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] се появяват селища на [[Гръцка колонизация|елински колонисти]]. В края на VI в. пр.н.е. и в началото на V в. пр.н.е. през югоизточна Тракия минават няколко похода на [[Персия|персийската]] армия и оставят персийски гарнизони. Отношенията на траките с останалите народи довеждат и до военна консолидация срещу персите и гърците и активизират политическия живот. В крайна сметка възниква силна държавна структура. За пръв път одрисите успяват да създадат дълготраен съюз след оттеглянето на персийската армия.
Счита се, че [[Терес I]] поставя началото на първата могъща тракийска държава (първа половина или средата на V в. пр.н.е.). Тя се простира по теченията на [[Марица]], [[Арда]] и [[Тунджа]] до крайбрежията на Черно, Мраморно и Егейско море. За главен град на Одриското царство се счита Ускудама (дн. [[Одрин]]), но по принцип местонахождението на владетелите определя столицата, а те обикалят постоянно подвластната си територия и отсядат в множество царски резиденции. Един от тези царски градове вероятно е бил [[Кабиле]] (близо до днешния [[Ямбол]]), а [[Севт III]] построява града-резиденция [[Севтополис]] (днес на дъното на язовир Копринка край [[Казанлък]]).
При сина на Терес – Ситалк, държавата се разширява значително. Завоювани са територии и на север от Хемус ([[Стара планина]]), чак до устието на р. [[Дунав]]. Според [[Тукидид]], владенията на одрисите започват от [[Абдера]] при устието на р. [[Места]] и се разпростират чак до устието на р. Дунав. В пределите на Одриското царство влизат и земите на други тракийски племена, които са покорени от Ситалк и му плащат данък. Ситалк сключва мирен договор с [[Атина]] в навечерието на [[Пелопонески войни|Пелопонеските войни]] през 431 г. пр.н.е. и обещава военна помощ, която договореност в крайна сметка не изпълнява. Амбициите на Ситалк са да разшири границите на държавата в западна посока, за сметка на [[Древна Македония]] и на нейния владетел [[Пердика]]. През 424 г. пр.н.е. царят води битка с [[трибали]]те, но претърпява неуспех. През същата година Ситалк умира, без да е сигурно дали загива на бойното поле или смъртта го настига в резиденцията му.
На престола се възкачва Севт, впоследствие наричан [[Севт I]]. Новият цар продължава активните икономически и политически операции на своя предшественик. Известно е, че Севт успява да поднови съюза с атиняните. През периода 424 – 421 г. пр.н.е. става забележително увеличаване на данъците от гръцките градове по североизточното Егейско крайбрежие. Те достигат до 400 [[талант (мерна единица)|таланта]] злато и сребро. Предполага се, че Севт ги е поставил под своя зависимост. Известно е, че той събира войска от наемници [[гети]] и започва военна кампания срещу атиняните на югоизток, в района на Тракийския Херсонес ([[Галиполи (полуостров)|Галиполи]]). Севт завладява един град, който най-вероятно е [[Кардия (град)|Кардия]]. Събитието се датира към 411 г. пр.н.е., но от този момент нататък сведенията за тракийския цар се губят в изворите.
Последният велик одриски цар е [[Котис I]] (IV в. пр.н.е.). По време на неговото царуване Одриското царство постига своеобразен връх в политическия си живот. Според античните автори той заема престола след преврат. Царят влиза в историята като съюзник на Атина, дори получава почетно гражданство в знак на приятелство. Далновиден и въоръжен с търпение, Котис не прибързва с военните действия. През 362 г. пр.н.е. тракийските войски нахлуват в Тракийския Херсонес (Галиполи) и покоряват няколко града. Междувременно Котис се среща и с новия владетел на Македония – [[Филип II Македонски|Филип II]]. Не е известно за какво са се договаряли. Преди да довърши Херсоненската офанзива, през 359 г. пр.н.е., малко след договореностите с Филип II, Котис е убит от двама братя от [[Енос]], вероятно по поръчка на Атина.<br />След смъртта на Котис Одриското царство се разделя на три части. Настъпва период на децентрализация, на обособяване на нови или на странични държавни организации. Следват години на упадък.
== Падане ==
|
