Бог

Тази статия е за концепцията за единствен върховен Бог в монотеизма. За общата концепция за същество, по-висше от хората и почитано от тях, вижте Божество.

---

Много религии използват изображения, представляващи Бог за нуждите на изкуството или поклонението. Това са няколко примера за представянето на Бог в християнството, атонизма, балийския индуизъм и зороастризма.

Бог е най-висшето същество, божеството сътворител и главният обект на вярата в монотеизма. Бог обикновено е разглеждан като всезнаещ, всемогъщ, вездесъщ и имащ вечно и необходимо съществуване. Тези характеристики се прилагат или по аналогия, или се приемат буквално. Най-често Бог се приема за безтелесен (нематериален). Безтелесността и телесността на Бог са свързани с представите за неговата трансцендентност (битие извън природата) или иманентност (битие в природата), както и със синтетични възгледи, като „иманентната трансцендентност“.

Бог може да бъде разглеждан като персонифициран или неперсонифициран. В теизма Бог е създател и крепител на Вселената, докато в деизма той е създател, но не и крепител. В пантеизма Бог е самата Вселена. При атеизма отсъства вяра в Бог, докато за агностицизма съществуването на Бог е неизвестно или непознаваемо. Бог е смятан и за източник на всяко морално задължение. Много известни философи са развивали аргументи за и против съществуването на Бог.

Монотеистите наричат своите богове с различни имена, определени в съответната религия, като някои от тези наименования отразяват определени културни разбирания за идентичността и атрибутите на техния бог. В древноегипетския атонизъм, вероятно най-ранната известна монотеистична религия, Бог се нарича Атон и е приеман за единственото „истинско“ Върховно същество и създател на Вселената. В Стария завет и юдаизма като имена на Бог се използват Елохим, Адонаи, тетраграматонът (обикновено транскрибиран в християнството като Яхве или Йехова) и други. В християнската доктрина за Светата Троица Бог съществува едновременно като три „личности“, наричани Отец, Син и Свети Дух. В исляма се използва името Аллах, като наред с него има и множество други титли на Бог. В монотеистичните интерпретации на индуизма Бог е наричан Брахман. Сред имената на Бог, използвани в други монотеистични религии, са Баха в бахайството, Вахигуру в сикхизма, Санг Хянг Видхи Васа в балийския индуизъм и Ахура Мазда в зороастризма.

Множеството различни концепции за Бог и противоречиви твърдения за характеристиките, целите и действията на Бог водят до развитието на идеите на омнитеизма, пандеизма или перениализма, според който има една базисна теологична истина, от която всички религии извличат свое частично разбиране, като „последователите на различните големи световни религии всъщност почитат един Бог, но чрез различни, застъпващи се концепции“.

Имена на Бог

В българския език думата „Бог“ се използва като нарицателно име („бог“) – за концепцията като цяло или за божествата в политеистичните религии – или като собствено име („Бог“) в монотеистичен контекст. Самата дума има праславянски произход и се използва със същото значение във всички съвременни славянски езици с малки фонетични вариации – „бог“/„bog“ на сърбохърватски, „bog“ на словенски, „bóg“ на полски, „bůh“ на чешки, „boh“ на словашки, „бог“ на руски, украински, беларуски и русински. Праславянската дума „*богъ“ е изглежда е родствена с някои индо-ирански форми – староиндийската bhágas („даряващ“, „господар“), староперсийската baga- и авестийската baɣa („господ“, „бог“), които се извеждат от староиндийското bhájati („дава дял“, „дели“) и авестийското baχšaiti („участва“) във връзка и с гръцкото φαγεῖν („ям“, „поглъщам“). Характерът на връзката между славянските и индо-иранските форми е спорен – някои автори смятат славянската дума за иранска заемка, други предполагат общ произход, а трети дори отхвърлят връзката между тях.

В повечето романски езици думата за Бог идва от праиндоевропейското *dewos- („бог“), което от своя страна се извежда от корена *dyeu- („сияя“) – Deus на латински и португалски, Dios на испански, Dieu на френски. Въпреки сходното звучене, гръцкото θεός има различен произход – от праиндоевропейския корен *dʰeh₁ („правя“, „поставям“). В германските езици думата за Бог идва от праиндоевропейския корен *guthan- („призоваван“) – God на английски и нидерландски, Gott на немски, Gud на шведски.

В древните семитски езици най-често използваната дума за божество е ел/ил с производни форми като акадското илу и арабското илях. В монотеистичен контекст от тази дума произлизат използваното в част от Стария завет име на Бог Елохим, както и мюсюлманското Аллах. Старият завет използва и други наименования на Бог – най-често тетраграмонът, транскрибиран като Яхве или Йехова, – но също имена като Адонай, Саваот, Елион и Шадай.

На Бога често се дава име и в монотеистичните версии на индуизма, които наблягат върху личността на Бога; ранните източници съдържат името Кришна-Васудева, а по-късните – Вишну и Хари. Аборигените гуанчи (от Тенерифе, Испания) наричат Бога с името Ашаман.

Концепции за Бог

Детайл от стенописите на Микеланджело в Сикстинската капела – Създаването на Слънцето и Луната (ок. 1512). Това е известен пример за изображение на Бог Отец в Западното изкуство.

Представите за Бога силно се различават. Богослови и философи изучават многобройните концепции за Бога от зората на цивилизацията.

Авраамическите религии (юдаизмът, християнството и ислямът) са монотеистични, но имат съществени разлики – например догматът за триединството съществува единствено в християнството.

Индийските религии се различават по своите представи за божественото според региона, сектата и кастата, като биват от монотеистични и политеистични до атеистични.

Будизмът е на практика атеистичен.

В съвремието се формират и развиват някои по-абстрактни представи, като процесовата теология и отвореният теизъм. Концепциите за Бога, в които вярват отделните личности, се различават толкова силно, че няма ясен консенсус за същността на Бога.

Със своите основни атрибути Бог е охарактеризиран в една или друга степен от юдейските, християнските и мюсюлманските мислители и духовни учители, включително св. Августин, Ал-Газали, и Маймонид. Зигмунд Фройд осмисля това гледище за Бога като стремеж към построяване на образа на идеалния баща, докато марксистките автори откриват корените му в безсилието на мъжете и жените в условията на потисническите общества.

Някои средновековни философи излагат аргументи за съществуването на Бога, с цел да се борят с противоречията на атрибутите, приписвани на Бога. Например Божието всезнание предполага, че Бог знае как ще постъпят онези, които са надарени със свободната воля. Ако той знае това, тяхната свобода би била илюзорна; а ако не знае това, то той не е всезнаещ. Подобни проблеми възникват и от твърдението, че Бог е източник на всяко морално задължение. Ако нищо не е правилно или грешно без Божиите заповеди, то тези заповеди са произволни. Ако пък те се основават на фундаментални принципи, които и Бог не би могъл да промени, то той не е всемогъщ.

Съществуване на Бога

През вековете мнозина философи, богослови и други мислители са се опитвали да докажат съществуването или липсата на Бог. Налице са множество философски проблеми, отнасящи се до съществуването на Бога. Някои дефиниции са неточно определени и двусмислени, а други могат да бъдат дори противоречиви. Аргументите за съществуването на Бог са най-често от метафизичен, емпиричен, индуктивен или субективен тип. Някои доказателства се основават на нерешени въпроси в теорията за еволюцията или върху реда и сложността на заобикалящия ни свят. Доводите срещу съществуването на Бога по принцип са емпирични, дедуктивни и индуктивни. Различните мислители стигат до различни изводи, и се разделят по два фактора – вяра (теизъм) и знание (гностицизъм):

• Знам, че има Бог (гностичен теизъм).
• Вярвам в Бог, но не мога да знам със сигурност дали съществува (агностичен теизъм).
• Не вярвам в Бог, но не мога да знам със сигурност дали съществува (агностичен атеизъм).
• Знам, че няма Бог (гностичен атеизъм).

От всички социални сфери, гностичните варианти се смятат за най-ирационални, поради липсата на доказателства, подкрепящи вярвата – или липсата на такава – от там „знанието“ не може да бъде основано.

Според мнозина богослови, съществуването на Бога не може да бъде доказано с методите на науката. Те твърдят, че науката и религията не са и не могат да бъдат в противоречие, тъй като техните области не се припокриват.

Разпространение на вярата в Бога

Картата показва процента от хората в отделните европейски страни, отговорили, че „вярват в Бог“. Допитването е направено през 2005 г. В държави с римокатолическо (например Полша, Португалия, Италия), православно (Румъния, Гърция) и ислямско (Турция) мнозинство са с най-висок процент. В България е около 40%.

През 2000 г. приблизително 53% от населението на света се причислява към една от трите авраамически религии (33% християни, 20% мюсюлмани, <1% юдеи), 6% — към будизма, 13% — към индуизма, 6% — към традиционната китайска религия, 7% – към други религии, а 15% са атеисти. Повечето от тези религии съдържат вяра в един или повече богове.

Бележки

Цитирани източници

• Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А – З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971.
• Трубачев, О. Н. (ред.). Этимологический словарь славянских языков. Праславянский лексический фонд. В. 2. Москва, Наука, 1975. (на руски)
• Фасмер, Макс. Этимологический словарь русского языка. Т. 1. Москва, Прогресс, 1964. (на руски)
• Afsaruddin, Asma. Allah // britannica.com. Encyclopaedia Britannica, 2020. Посетен на 2020-02-29. (на английски)
• Assmann, Jan. Religion and Cultural Memory: Ten Studies. Stanford University Press, 2005. (на английски)
• Baha'u'llah et al. A Feast for the Soul: Meditations on the Attributes of God and of Humanity. Kalimat Press, 2006. ISBN 978-1890688431. (на английски)
• Beekes, Robert S. P. Etymological Dictionary of Greek (Leiden Indo-European Etymological Dictionary Series; 10), volume I. Leiden, Boston, Brill, 2010. ISBN 9789004174207. (на английски)
• Bordwell, David. Catechism of the Catholic Church. Continuum International Publishing, 2002. ISBN 978-0-86012-324-8. (на английски)
• Dawe, Alan H. The God Franchise: A Theory of Everything. 2011. ISBN 978-0-473-20114-2. (на английски)
• Duggal, Kartar Singh. Philosophy and Faith of Sikhism. Blackwell's, 1988. (на английски)
• Harper, Douglas. Zeus // etymonline.com. etymonline.com, 2020a. Посетен на 2020-02-29. (на английски)
• Harper, Douglas. god (n.) // etymonline.com. etymonline.com, 2020b. Посетен на 2020-02-29. (на английски)
• Hick, John et al. Christianity and Other Religions. 1980. (на английски)
• Kidder, David S. et al. The Intellectual Devotional: Revive Your Mind, Complete Your Education, and Roam Confidently with the Cultured Class. Rodale Books, 2006. ISBN 978-1594865138. (на английски)
• Levine, Michael P. Pantheism: A Non-Theistic Concept of Deity. Routledge, 2002. ISBN 9780203014776. (на английски)
• Catechism of the Catholic Church – IntraText // vatican.va. Libreria Editrice Vaticana, 2016. Архивиран от оригинала на 2013-03-03. Посетен на 2016-12-30. (на английски)
• Lichtheim, Miriam (ed.). Ancient Egyptian Literature, Volume II: The New Kingdom. University of California Press, 2006. ISBN 9780520248434. (на английски)
• McDaniel, June. A Modern Hindu Monotheism: Indonesian Hindus as ‘People of the Book’ // The Journal of Hindu Studies. 2013. DOI:10.1093/jhs/hit030. (на английски)
• Pannenberg, Wolfhart. Systematische Theologie, Bd. 1. Göttingen, 1988. (на немски)
• Plantinga, Alvin. God, Arguments for the Existence of // Routledge Encyclopedia of Philosophy. Routledge, 2000. ISBN 978-0415223645. (на английски)
• Swinburne, Richard. God // Honderich, Ted (ed.). The Oxford Companion to Philosophy. Oxford & New York, Oxford University Press, 1995. ISBN 978-0198661320. (на английски)
• Toner, Patrick. Etymology of the Word „God“ // The Catholic Encyclopedia. New Advent, 2020. Посетен на 2020-02-29. (на английски)

Вижте също

• Пантеон
• Религия
• Митология
• Богоубийство
• Богоборство
• Ишвара