Направо към съдържанието

Съюз на македоно-одринските опълченски дружества в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съюз на македоно-одринските опълченски дружества в България
Устав на Съюза
Устав на Съюза
Информация
Типблаготворителна организация
Основана1913 година, София, България
Закрита1952 година
Положениенесъществуваща
СедалищеСофия
Езицибългарски
Съюз на македоно-одринските опълченски дружества в България в Общомедия

Съюзът на македоно-одринските опълченски дружества в България обединява бивши участници в Македоно-одринското опълчение, взело участие в Балканските войни.

Пощенска картичка на Дружество „Балканци“

Първото такова дружество е създадено в София през 1913 година, но през Първата световна война дейността му замира. След края на войната подобни дружества се появяват в цялата страна, а на конгрес от 4 декември 1932 година, на който присъстват близо 3000 делегати,[1] дружествата се обединяват в съюзна организация. Същата година е издаден юбилеен албум на Македоно-одринското опълчение. Между 1933 и 1944 година дружеството издава редактирания от Димитър Янев вестник „Български доброволец“, заменен в периода 1944 – 1946 от вестник „Доброволец“.[2] След 1935 година за председател на дружествата е избран Милан Дамянов.

През 1940 година дружествата участват в Декларацията на емигрантските македонски организации за пряко присъединяване на Македония към Царство България.[3]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година, Съюзът продължава да съществува. От 23 ноември 1948 година участниците в Илинденско-Преображенското въстание, на брой 16 000 души, започват да получават месечна пенсия от 4000 лева. В тази група обаче не влизат македоно-одринските опълченци и Съюзът развива активна дейност за даването им на право на пенсия, съгласно приетия през септември 1949 година закон. След края на народната демокрация, на извънреден конгрес на 28 и 29 ноември 1949 година и на първия републикански конгрес на 12 и 13 септември 1950 година, състоял се в Пловдив, се декларира желание „за вярна служба на новата власт“. В 1952 година с решение No 11035 от 22 февруари Съюзът на Македоно-одринските опълченци решава да се влее в Доброволната организация за съдействе на отбраната.[4]

  1. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 464 - 467.
  2. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 284.
  3. Декларацията // Илюстрация Илиндень 4 (124). Илинденска организация, Априлъ 1941. с. 5.
  4. Стоева, Христина. В души изгрява ни завета! Опит за история на Варненската тракийска оргнизация. Варна, Свят '91, 1993. с. 143.