Направо към съдържанието

Догриб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тличо)
Догриб (Тличо)
Лагер на догриб (1900)
Лагер на догриб (1900)
Общ брой2020 (2006)
По местаКанада, Северозападни територии
Езикатабаски
Сродни групислейв
Догриб (Тличо) в Общомедия

Догриб (на английски: Dogrib), известни днес като Тличо (на английски: Tlicho) е северноамериканско индианско племе от Атабаското езиково семейство. Догриб е английския вариант на тяхното име „тлинкчадине – хората от кучешко ребро“. Традиционната родина на племето се простира на изток от река Маккензи, между Голямото робско езеро и Голямото мече езеро в централната част на Северозападните територии, Канада.[1]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Догриб са предимно номади, прехранващи се с лов на карибу и дребен дивеч. Мъжете ловуват предимно карибу, мускусен бик, лос, зайци и друг дребен дивеч, както и птици. Занимавали се и по малко с риболов, който по-късно с намаляването на дивеча през 19 век, постепенно придобива по-голямо значение.

Жените събират някои видове горски плодове и други растителни храни. Хората не ядат невестулка, вълк, скункс и куче.

Основно облекло е риза, набедреник, гамаши, и мокасини направени от кожи. През зимата и двата пола използват кожени наметала, шапки и ръкавици.

Догриб живеят в конични типита покрити с най-много 40 кожи на карибу. Страните са покрити със сняг през зимата.[2]

Подразделения[редактиране | редактиране на кода]

Племето се подразделя традиционно на 4 автономни групи, състоящи се от по няколко местни малки ловни групи. Всяка група е ръководена от вожд или голям ловец с неформална власт.[2]

  • Линчане
  • Такфуелотине
  • Тсантиеотине
  • Тсеотине

История[редактиране | редактиране на кода]

Племето се среща за първи път с неиндианци през 1744 г. или 1771 г. Първият търговски пост построен в земите им е Форт Рей през 1852 г. Католическите мисионери пристигат през 1858 г. Постепенно племето е въвлечено в търговията с кожи и живота им бързо започва да се променя. Преживяват тежки епидемии след 1859 г. Повечето Dogribs бяха кръстени католик от 1870 г. Първият договор с Канада бе подписан през 1900 г.

През 1921 г. догриб, заедно с други групи Дене от района на Голямото робско езеро подписват с Канада Договор 11. С увеличаване на развитието в долината на река Макензи през 1960-те и 1970-те и с много от разпоредбите на договора, които никога не са изпълнени, групите дене отново лобират пред федералното правителство за осигуряване на техните политически, земеделски и други права в северозапада. В началото на 1981 г. нациите Дене участват в преговорите за всеобщ иск за земя. Когато ръководството на Дене гласува за отхвърляне на окончателния проект на споразумението през 1990 г., преговорите се сриват и федералното правителство започва преговори поотделно с всяка регионални група. През 1995 г. догриб започва преговори с отделен иск за земя. Иска получава кралско одобрение на 10 февруари 2005 г. и оттогава новосформираното правителство на догриб създава структура за работно управление, което осигурява програми и услуги за управление на различните разпоредби на иска за земята. За твърдението, че племето е собственик на 39 000 кв. км. земя получава 152 милиона долара компенсация, изплатена за 14 години и дял от федералните минерални залежи в долината на Макензи. С тези пари догриб подпомагат развитието на занаятите, икономиката, услугите и образованието на своите хора, и подпомагат опазването на езика и културата.

Първоначално догриб е малко племе от около 800 души. До 1970 г. се увеличават до 1700, а през 2006 г. са отчетени общо 2020 догриб, живеещи в 6 населени места в родината им като приблизително 70% от населението живее в Рей. Днес те са известни като Тличо първа нация.[1]

Днес лова и риболова остават важна част от икономиката им. Част от хората работят като наемни работници, а Жените се занимават предимно със занаяти.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Канадска Енциклопедия. „Tlicho (Dogrib)“
  2. а б в Pritzker, Barry M. Dogrib // A Native American Encyclopedia: Histori, Culture and Peoples (2000).