Тодор Джебаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тодор Иванов Джебаров)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Джебаров
български възрожденец
Роден
Починал
27 януари 1945 г. (94 г.)
Политика
Депутат
УС   I ВНС   
Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж, София, 1902 година. Първи ред (прави) отляво надясно: генерал Илия Димитриев, Петър Матеев, Шопов, Бешков. Втори ред: (прави) Тодор Джебаров, Иванов, неизвестна, Христо Бракалов. Трети ред (прави): Бистра д-р Михайловска, Петър Чернев, неизвестна, Иван Каранджулов, неизвестна, Иван Гешев, неизвестен, Кириак Провадалиев. Четвърти ред (седнали): Мис Уошбърн, Джордж Уошбърн, неизвестна, Петко Горбанов, неизвестна, Александър Люцканов. Пети ред (седнали): Никола Пулев, Иван Бацов, неизвестен.

Тодор Иванов Джебаров е български възрожденец, учител и народен представител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Джебаров е роден на 18 март 1850 г. в град Шумен. Син е на абаджията Иван Николов Джебаров, който между 1823 и 1836 г. е интендант при бащата на княз Куза в Румъния.

Основното си образование получава в Шуменското взаимно училище при Добри Войников. През 1864 г. заминава за Цариград при брат си Никола, който е търговец. Силно е повлиян от борбата на тамошните българи за църковна и политическа независимост. Известно време учи в английското училище „ Сент Жулиен“ на остров Малта, а през 1869 г. завършва американския Робърт колеж в Цариград. След завръщането си в Шумен, бива назначен за главен учител в гимназията, където преподава алгебра, физика и френски.

От 1872 до 1875 г. е на работа при Хиршовата компания, като сътрудничи при планирането и строежа на железницата Каспичан-Шумен-Ямбол-Търново. В това време поддържа контакти с движението за свобода в Шумен начело с Панайот Волов. Обвинени в участие в политически организации, Джебаров и други биват изпратени в русенския затвор за 5 месеца. През 1876 г. Тодор Джебаров се венчава за Жеча Николчева Патоева. И двамата стават учители в Шуменското училище.

По време на Руско-турската война (1877-1878) действа като разузнавач на Действащата Руска армия.

През 1878 г. е избран едногласно за председател на Шуменския окръжен съвет, а през 1879 г. е народен представител в Учредителното събрание. Внася предложението София да стане столица на Княжество България. Народен представител в I- то Велико Народно събрание, което избира първия български княз Александър I Батенберг.

От 1879 до 1885 г. Тодор Джебаров е окръжен управител последователно в Свищов, Плевен, Варна и Разград. Урежда междуселищна поща в Свищовски окръг и предлага измерване на разстоянията между селата и градовете. Тези инициативи се възприемат и впоследствие се въвеждат в цяла България.

Имайки необходимата техническа подготовка, през 1885 г. става секретар на техническата комисия по постройката на железницата Цариброд-София-Вакарел. След построяването на линията през 1891 г., е назначен за инспектор по експлоатацията на същата, както и на линията БургасЯмбол. Член на техническата комисия по постройка на железниците и пристанищата до 1908 г. От 1903 до 1906 г. е директор на Държавната печатница. По това време се установява да живее в София.

Жеча Джебарова, която е имала пет деца, е починала през 1921 г., а Тодор Иванов Джебаров достига дълбока старост и умира на 27 януари 1945 г. на 95 години.

В град София, Район „Триадица, квартал „Манастирски ливади“, има улица на името на Тодор Джебаров.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия „Българската Възрожденска Интелигенция“