Уангари Маатаи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уангари Маатаи
Wangari Maathai
кенийска еколожка

Родена
Починала

Религия Католическа църква
Образование Питсбъргски университет
Гисенски университет
Лудвиг Максимилиан университет
Награди
Nobel prize medal.svg

Уебсайт
Уангари Маатаи в Общомедия

Уангари Маатаи (Wangari Maathai, /wænˈɡɑːriː/ /mɑːtˈaɪ/) е кенийска общественичка, еколожка, носителка на Нобелова награда за мир за 2004 г.

През 1977 г. Матаи основава Движението на зеления пояс, екологична неправителствена организация с цел залесяване, опазване на околната среда и защита на правата на жените. През 2004 г. получава Нобелова награда за мир, за приноса ѝ за устойчиво развитие, демокрация и мир. Маатаи е избрана за депутат и е заемала поста на заместник-министър на екологията и природните ресурси в правителството на президента Мваи Кибаки от януари 2003 г. до ноември 2005 г. Изпълнявала е функциите на почетен съветник към Съвета за световно бъдеще. През 2001 г. Маатаи умира от усложнения, причинени от рак на яйчниците.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Уангари Маатаи е родена в село Ихите в централния планински регион на Кения. Семейството ѝ е от най-многобройната етническа група в Кения, Кикую. Около 1943 г. семейството на Маатаи се преселва във ферма край Накуру, а по-късно, през 1947 г. се завръща в Ихите с майка си, за да продължи образованието си в католически училища в Ниери и Лимуру.

С края на източноафриканския колониален период се предоставят възможности за обучение на изявени кенийски ученици в западноевропейски и американски университети. Маатари е измежду 300 гимназисти, които са избрани да учат в САЩ през 1960 г.

Тя получава стипендия за колежа Маунт Сейнт Сколастика (понастоящем Бенедиктински колеж), в Аткинсон, Канзас, където през 1964 г. завършва бакалавърска степен по биология, с втора специалност химия и немски език. Продължава образованието си в Университета в Питсбърг, където за първи път се среща с местни еколози, които се опитват да спрат замърсяването на въздуха. През 1966 г. защитава магистърска степен по биологични науки и след кратък престой в Кения, заминава за Германия, където постъпва като докторант в университетите в Гийсен и Мюнхен.

През 1969 г. тя се завръща в Найроби и преподава в Университетския колеж в Найроби. През май същата година се омъжва за Мванги Матаи, който подобно на нея е завършил образованието си в САЩ. През 1971 г. тя става първата източноафриканска жена с докторска степен по ветеринарна анатомия от Университета в Найроби. Междувременно се раждат и двете ѝ деца – Ваверу Маатаи и Ванджира Маатаи.

1972 – 1977: в политиката[редактиране | редактиране на кода]

Маатаи продължава да преподава в Найроби, където става доцент по ветеринарна анатомия през 1975 г. в катедрата по Ветеринарна анатомия през 1977 г. Тя е първата жена в Найроби, която е постигнала подобно научно признание. През този период тя води кампании за равни права на жените в университетите, превръща Университетското дружество на академичните служители в съюз. Местните съдилища първоначално отказват да признаят исканията ѝ за равнопоставеност при предоставянето на възможности на жените. В допълнение към работата ѝ в Университета в Найроби, Матаи се свързва с граждански организации в началото на 70-те години, като Червения кръст, Кенийската асоциация на университетските жени, Центърът за екологични отношения, Националният съвет на жените в Кения. Чрез работата си в тези доброволчески организации Маатаи се убеждава, че причината за проблемите на Кения е замърсяването и унищожаването на околната среда.

Последвалото избиране на съпруга на Маатаи за депутат през 1974 г. и неговото обещание да разреши проблема с безработицата, спомагат на Маатаи да обвърже екологичната си дейност с намирането на заетост на местното население. Това води до основаването на Енвирокеър ООД, бизнес организация за отглеждане на млади дръвчета и държавно лесничейство в горските масиви Какура. Този пръв опит е неуспешен, но Маатаи представя идеята пред Националния съвет на жените в Кения през 1977 г. и предлага да се продължи дейността на залесяване. На 5 юни 1977 г. отбелязвайки Световния ден на околната среда, НСЖК участва в марш от Международния конферентен център в Кения в центъра на Найроби до парка Камкунджи в предградията на града, където засаждат седем дръвчета в чест на исторически лидери на общността. Това е първият „Зелен пояс“, познат най-напред като „Спасете земята Харамбее“, който след това се превръща в Движението на зеления пояс. Маатаи насърчава жените в Кения да засаждат млади дръвчета на територията на цялата страна, като търсят в близките гори семена от местни видове. Тя стимулира финансово и засаждането на дръвчета в други региони.

Движение на зеления пояс[редактиране | редактиране на кода]

Маатаи започва съвместна работа с Вилхелм Елсруд, изпълнителен директор на Норвежкото лесовъдно общество. Тя насочва усилията си към разширяване на дейността на Движението на зеления пояс. Освен жените, които засаждат семена и отглеждат разсад срещу малка стипендия, Маатаи успява да издейства субсидиране и на онези членове на семействата, които са грамотни и могат да водят отчет на отгледаните фиданки.

След Третата глобална конфренцията на жените, организирана от ООН в Найроби, на която Маатаи запознава делегатите с дейността на Движението, то се разраства и извън пределите на Кения. През 1986 г. се основава Панафриканска мрежа на зеления пояс. Четиридесет и пет представители от петнадесет африкански държави пътуват до Кения в следващите три години, за да усвоят опита на създаване на центрове за отглеждане и разсад. Те основават подобни общности в собствените си държави, за да се противопоставят на опустяването, обезлесяването, замърсяването и недостига на вода и глада в отдалечените райони. Вниманието, насочено към движението, води до награждаването на Маатаи с множество отличия. През 1987 г. Маатаи слиза от поста председател на НСЖК и се заема изцяло с отделната неправителствена организация.

Намеса на правителството[редактиране | редактиране на кода]

През втората половина на 1980-те години кенийското правителство насочва усилията си към възпрепятстване на дейността на Движението на зеления пояс. Антидемократичните политики на еднопартийния режим последователно налагат ограничения върху обществените и граждански прояви и движения. Съпротивата на Маатаи е посрещана с присмех и с недоверие, а протестите на Движението на зеления пояс против построяването на 60-етажен търговски център в парк Ухуро водят до публична кампания против нея. Благодарение на исковете, писмата и делата, които завежда Движението, чуждите инвеститори оттеглят участието си от проекта през 1990 г.

Маатаи и нейните сподвижници са изправени и пред политически преследвания, като на 28 февруари 1992 г. те провеждат гладна стачка в парк Ухуру с цел да бъдат освободени политически затворници. След острата реакция на Американския държавен департамент и подкрепата на международни организации в началото на 1993 г. затворниците са освободени.

През 1991 г. Маатаи получава Наградата Голдман за екология в Сан Франциско и Наградата Африка за лидерство в Лондон.

1992 – 2011: в политиката[редактиране | редактиране на кода]

По време на първите многопартийни избори в Кения през 1992 г. Маатаи се опитва да обедини опозицията и участва в основаването на Групата на централните позиции и Движението за свободни и справедливи избори. Въпреки усилията им опозицията не успява да се обедини и управляващият Африкански национален съюз на Кения манипулативно използва медиите, за да запази контрол върху парламента.

Следващата година, след избухването на етнически сблъсъци, Маатаи и активистите от Движението на зеления пояс пътуват из страната, за да засадят „дървета на мира“. Конфликтните зони са наречени от правителството „непристъпни зони“ и през февруари 1993 г. президентът обвинява Маатаи, че е организирала разпространението на брошури, подклаждащи насилие между етническите групи. Маатаи се оттегля и се крие от преследване. С помощта на международната общност, тя успява да излезе от Кения и да пътува до Токио, Единбург, Чикаго и Виена, за да получи награди за дейността си.

През 2002 г. Маатаи преподава курсове за дейността на Движението на зеления пояс в Училището по лесовъдство и екология към Йейлския университет. По-късно същата година тя се завръща в Кения и участва като кандидат-депутат на Националната коалиция на дъгата, която печели изборите с внушително мнозинство. През януари 2003 г. тя е назначена за заместник-министър в Министерството на околната среда и природните ресурси и остава на тази длъжност до ноември 2005 г. Маатаи основава Кенийската зелена партия Мазингира, член на Федерацията на зелените партии в Африка и Глобалните зелени партии.

Уангари Маатаи получава Нобеловата награда за мир през 2004 г. за своя „принос към устойчивото развитие, демокрация и мир“. Тя е първата африканка и еколожка, която печели наградата.

На 28 март 2005 г. Маатаи е избрана за първи президент на Икономическия, социален и културен съвет на Африканския съюз и за посланик на добра воля за инициатива за защитата на горската екосистема на Конгоанския басейн. След поредица от други инициативи, тя се включва и в групата на жените-носителки на Нобелова награда Джоуди Уилиамз, Ширин Ебади, Ригоберта Менцху Тум, Бети Уилиамз и Меъред Кориган Магуайър. Шестте жени, представляващи Северна и Южна Америка, Европа, Близкия Изток и Африка се посвещават на постигане на мир чрез справедливост и равенство, най-вече в подкрепа на правата на жените по света.

Уангари Маатаи умира на 25 септември 2011 г. от усложнения, причинени от рак на яйчниците.

Спор за СПИН[редактиране | редактиране на кода]

Уангари Маатаи предизвиква спор с твърдението, че вирусът на СПИН (HIV) е създаден от биолози от бялата раса с цел да бъде насочен срещу чернокожите.

Награда „Маатаи“[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 г. Колаборативното партньорство за горите, международен консорциум от 14 организации, секретариати и институции, работещи по проблемите на горите, предлагат Наградата за защитник на горите на името на Уангари Маатаи

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Wangari Maathai“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.