Ферагосто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ферагосто е летен празник в Италия, запазил се от времето на Древен Рим.

Празникът Ферие Аугусти (Feriae Augusti) е основан в чест на първия римски император Август и е продължавал цял месец. Най-важните религиозни обреди са се провеждали на 13 август, посветени на богинята Диана, свързана с горите, лунните фази и майчинството. На този празник можели да участват всички, както патрициите, така и простолюдието, за един ден не са съществували социални различия. Жените през цялата година са закачали в храма на богинята вотивни дъсчици и дарове, за да измолят от нея лесно и благополучно раждане. В същия период са се провеждали празници посветени и на други божества винаги свързани с благоденствието и плодородието.

По време на фестивала работниците поздравявали своите господари, които в замяна им давали бакшиш. Обичаят толкова силно се вкоренява, че през Ренесанса става задължителен в папските държави. [1]

По време на фашизма[редактиране | редактиране на кода]

Популярната традиция за пътуване по време на Ферагосто възниква при фашисткия режим. През втората половина на 20-те години на 20-ти век, в средата на август, режимът организира стотици популярни пътувания чрез фашистките организации за отдих и отдих на различни корпорации и чрез създаването на „Народните влакове на Ферагосто“, които са били достъпни на намалени цени.[2]

Инициативата дава възможност на по-слабо заможните социални класи да посетят италиански градове или да стигнат до морски и планински курорти. Офертата е била ограничена от 13 до 15 август и е включвала две опции: „Еднодневно пътуване“, в радиус от 50-100 km и „Тридневно пътуване“ в радиус от около 100–200 км.[3]


Днес, 15 август се празнува из цяла Италия като ден свързан с лятото и ваканциите с увеселения на открито, фойерверки и танци.

На същия ден се празнува и големият християнски празник Успение Богородично (Assunzione della Vergine Maria) с религиозни процесии и водосвет. В България този празник е известен с народното име Голяма Богородица.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gaetano Moroni, Dizionario di erudizione storico-ecclesiastica, Tipografia Emiliana, Venezia, 1843, volume XXIII, pag. 155
  2. Michele Ventrella, Gite fuori porta a Ferragosto, Corriere del Mezzogiorno, 14 agosto 2012
  3. Alberto De Bernardi, Una dittatura moderna: il fascismo come problema storico, Paravia, Milano, 2001