XI обикновено народно събрание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тържествено откриване на XI ОНС, 1901 г.

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Единадесетото обикновено народно събрание (XI ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало между 22 февруари и 23 декември 1901, брой народни представители – 166.[1] XI ОНС заседава в сградата на Народното събрание в София. Разпуснато е предсрочно.

Избори[редактиране | редактиране на кода]

Изборите за XI ОНС са насрочени с указ на княз Фердинанд I № 389 от 24 декември 1900 г.[2] Провеждат се на 28 януари 1901. В тях изявено парламентарно мнозинство няма и затова се образува коалиция между Прогресивнолибералната, Демократическата и Народната партия, и БЗНС. Избрани са 164 народни представители. Избирателната активност е 42,7%.[3]

Разпределение на места[редактиране | редактиране на кода]

Прогресивнолибералната партия е с трети резултат с около 1/5 от гласовете, но получава най-много места – цели 40. Местата в парламента са разпределени, както следва:[4]

Невалидни гласове / бюлетини – 51 876 гласа.

Разпускане[редактиране | редактиране на кода]

Отказът на част от народните представители – демократи, да гласуват законопроект, предложен от правителството (за монопола върху тютюна и свързания с него външен заем), води до разпускането на народното събрание.

Сесии[редактиране | редактиране на кода]

Редовни[редактиране | редактиране на кода]

  • I редовна (15 октомври – 23 декември 1901)

Извънредни[редактиране | редактиране на кода]

  • I извънредна (22 февруари – 26 август 1901)

Бюро[редактиране | редактиране на кода]

Председатели[редактиране | редактиране на кода]

Подпредседатели[редактиране | редактиране на кода]

Законопроекти[редактиране | редактиране на кода]

  • Закон за поземлен данък[5]
  • Закон за инспекцията, упражнявана от Министерството на финансите[6]
  • Закон за изменение на Избирателния закон[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официален сайт на НС
  2. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 283/28.12.1900
  3. Тодоров, Антоний. Избирателни закони и избирателна активност (примерът на България, 1879-1946) (PDF) // e-edu.nbu.bg, 2001. Посетен на 2 септември 2015.
  4. Цураков, Ангел, „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2008 г., с. 447 ISBN 954-528-790-X
  5. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 104 от 17 май 1901 г.
  6. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 130 от 19 юни 1901 г.
  7. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 139 от 30 юни 1901 г.