Европейска космическа агенция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от European Space Agency)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Европейска космическа агенция
Agence spatiale européenne
European Space Agency
Основаване 1975
Център Париж, Франция
Космодрум Космически център Гвиана
Администратор Жан Жак Дордейн
Бюджет 4.43($5.15) млрд. (2015)
Уебсайт www.esa.int
Европейска космическа агенция в Общомедия

Европейската космическа агенция или ЕКА (на френски: Agence spatiale européenne или ASE, на английски: European Space Agency или ESA) е европейска междуправителствена организация за космически изследвания, основана през 1975 г. и включваща 22 страни-членки. Тя наброява около 2000 сътрудници и има бюджет от около 4,43 милиарда евро за 2015 г.[1]

Главната квартира на организацията се намира в Париж, Франция. Космодрумът на Европейската космическа агенция е в Куру, Френска Гвиана и е разположен близо до екватора, като по този начин се улеснява достъпът до геостационарни орбити. Технологичният център на ЕКА (ESTEC) се намира в Нордвейк, Холандия, Центърът за обучение на астронавти (EAC) в Кьолн, Германия, Контролният център (ESOC) в Дармщат, Германия, а Институтът за научни изследвания (ESRIN) във Фраскати, Италия.

През последните години Европейската космическа агенция, със своята ракета-носител Ариана 5, се утвърди като лидер в извеждането на търговски спътници и се превърна в основен конкурент на НАСА. Наред с тези задачи, ЕКА изпълнява и много научни мисии с цел изучаването на Земята и планетите от слънчевата система.

  Страни-членки на ЕКА  Европейски сътрудничещи държави  Подписали Споразумението за сътрудничество

Страни-членки[редактиране | редактиране на кода]

Страни членки Мандатна
страна
Факултативна
страна
Общо
(€ млн.)
Общо(%)
Флаг на Франция Франция 15,63% 31,55% 718.2 22.2%
Флаг на Германия Германия 23,41% 21,45% 797.4 24.6%
Флаг на Италия Италия 12,88% 14,59% 329.9 10.2%
Флаг на Великобритания Великобритания 16,93% 5,91% 322.3 9.9%
Флаг на Белгия Белгия 2,83% 7,37% 189.5 5.8%
Флаг на Испания Испания 6,87% 5,76% 131.7 4,1%
Флаг на Швейцария Швейцария 3,40% 3,49% 134.9 4.2%
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия 4,43% 2,87% 74.7 2.3%
Флаг на Швеция Швеция 2,61% 2,11% 80.3 2.5%
Флаг на Австрия Австрия 2,26% 0,87% 51.5 1.6%
Флаг на Норвегия Норвегия 1,70% 1,02% 59.8 1,8%
Флаг на Дания Дания 1,82% 0,78% 26.8 0.8%
Флаг на Полша Полша 30 0.9%
Флаг на Румъния Румъния 25,4 0.8%
Флаг на Финландия Финландия 1,37% 0,54% 19.6 0.6%
Флаг на Република Ирландия Ирландия 0,95% 0,30% 18 0,6%
Флаг на Гърция Гърция 1,50% 0,12% 12,6 0,4%
Флаг на Чехия Чехия 14.2 0.4%
Флаг на Португалия Португалия 1,20% 0,19% 16.7 0,5%
Флаг на Люксембург Люксембург 0,21% 0,13% 23 0.7%
Флаг на Унгария Унгария
Флаг на Естония Естония 0.8 0,1%
Флаг на Канада Канада 15.5 0.5%

Таблицата по-горе съдържа списък на всички държави-членки и техните вноски през 2015 г.

В момента единственият асоцииран член на ESA е Канада (наФлаг на Канада Канадапр.).

Европейската космическа агенция включва националните космически агенции и други организации от следните двадесет и две държави: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Италия, Испания, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Унгария, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария и Швеция.

Агенцията е сключила договори за партньорство с различни държави извън Европейската общност и вероятно част от новите страни-членки на Европейския съюз ще се присъединят в най-скоро време към ЕКА.

  • Латвия и Словения са подписали петгодишен план за сътрудничество, който е последната фаза преди пълноправното членство. Тези страни могат да участват в голяма част от програмите на агенцията.
  • България, Литва и Словакия са подписали временен план за сътрудничество.
  • Израел, Малта, Кипър, Турция и Украйна са подписали ограничен план за сътрудничество.
  • Канада има специален статут на сътрудничеща държава и участва в органите за взимане на решения.
  • Русия и Китай са двата основни партньора на Европейската космическа агенция и сътрудничат в множество проекти.

Официални езици[редактиране | редактиране на кода]

Всички срещи на ЕКА се провеждат на английски и френски, с превод за другите членки. Всички официални документи също се пишат на тези два езика, според резолюция 8, алинея 1, от Конвенцията за основаване на Европейската космическа агенция.[2]

Взаимоотношения с Европейския съюз[редактиране | редактиране на кода]

ЕКА не е част от органите на Европейския съюз (ЕС) и в нея членуват страни, които не са членки на ЕС, като Швейцария и Норвегия, и още две страни от ЕФТА. Обаче има връзки между тези две организации, заедно с различни споразумения, по които се работи, за да се установи легален статут на ЕКА под наблюдението на ЕС.[3] ЕКА и ЕС имат общи цели.

Ракети-носители на ЕКА[редактиране | редактиране на кода]

ЕКА има голям напредък в разработването и изстрелването на ракети-носители. Скоро арсеналът на ЕКА ще се състои от три основни ракети: Ариана 5, Союз и Вега. Изстрелванията са поети от Арианаспейс и се извършват от Гвиански космически център в Куру, Френска Гвиана. Тъй като повечето комуникационни спътници имат екваториални орбити, изстрелването от този космодрум, позволява носенето на по-големи товари, отколкото при изстрелвания от космодрумите на север. Космодрумът в Куру дава по-голямо ускорение поради разположението си близо до екватора.

Ариана 5[редактиране | редактиране на кода]

Ариана 5 е основната ракета-носител на ЕКА в момента. Може да изведе от 6 до 10 тона в геостационарна орбита и 21 тона в ниска околоземна орбита. Ракетата е на служба от 1997 и заменя старата Ариана 4. Ариана има няколко модификации от които най-тежка е Ариана 5 ECA, която се проваля при първия си полет през 2002, но досега е направила 10 последователни успешни полета.[4]

От семейството на ракети Ариана – Ариана 1, 2, 3 и 4 са излезли от употреба.

Союз-2[редактиране | редактиране на кода]

Союз е среднотоварна ракета-носител (може да изведе 3 тона в ГТО), планирана първоначално да обслужва ЕКА от 2007 г.[5] Агенцията е платила 340 млн. евро на Федералната космическа агенция на Русия за да използва ракетата.[6] Русия поема ангажимента да произвежда частите за ракетите и да ги превозва с кораб до центъра във Френска Гвиана, където те да бъдат сглобявани. Така ЕКА печели ракета-носител, като съкращава разходите за развитието на тези технологии и направо ги купува от Русия. Освен това ракетите Союз имат 40-годишна история и много успешни полети. Близостта на космодрума до екватора позволява изстрелването на почти двойно по-тежки товари, отколкото от Байконур (3.0 срещу 1.7 тона). И двете агенции (ЕКА и Роскосмос) имат ползи от сътрудничеството. Смята се, че Франция, която е най-големия участник в ЕКА е спомогнала много за подписването на споразумението. Това е така, защото Франция и Русия имат многогодишни добри отношения.[7]

Към януари 2011 г. се очаква стартовият комплекс за Союз-2, след неколкократни забавяния, да бъде одобрен през април, и първото изстрелване от него да се състои между 15 август и 15 септември.[8]

Вега[редактиране | редактиране на кода]

Вега е ракета-носител, способна да изведе малък товар (1,5 тона) в ниска околоземна орбита. Първоначално е планирано първият полет да бъде през 2008 г.; след неколкократни отлагания той е предвиден за втората половина на 2011 г.[9]

Основният изпълнител на програмата Вега е Италия, която поема 65% от цената на проекта. Ракетата има три степени с твърдо гориво и допълнителен двигател с течно гориво. Въпреки, че е малка ракета, Вега може да изведе многокомпонентен товар в орбита.

Проекти[редактиране | редактиране на кода]

Международна космическа станция[редактиране | редактиране на кода]

Модулът Кълъмбъс в Космически център Кенеди
Касини-Хюйгенс по време на маневра за влизане в орбитата на Сатурн

Не всички страни членки на ЕКА участват в изграждането на МКС[10].Само 10 страни от общо 20 участват. Европейската космическа агенция участва в изграждането на два от модулите на Международната космическа станция:

  • Кълъмбъс – научна лаборатория, модул от международната станция, изведен в орбита с Космическа совалка на борда на мисия STS-122.
  • Купола – модул-обсерватория, завършен през юли 2005 г. Изстрелян е на 8 февруари 2010 г. и скачен със станцията на 12 февруари.

В момента цената на МКС се оценява на около €100 милиарда (разработка, конструиране и управляване на станцията в период от 10 години), от които ЕКА трябва да плати €8 млрд.[11]

Трябва да се отбележи, че само 5 от общо 25-те страни-членки участват в изграждането на модулите. Основната причина за неучастието е високата цена на модулите, която според последни оценки е около 8 милиарда евро. 90% от сумата се плаща от Германия (41%), Франция (28%) и Италия (20%).

ЕКА е разработила Автономния товарен кораб (АТК) за извършване на доставки до станцията. Всеки АТК може да пренася до 7667 kg товари до МКС.[12] Първият кораб се именован Жул Верн и е изстрелян на 9 март 2008 г. Скачването с МКС е осъществено на 3 април 2008 г. Тази маневра се счита за главен технически подвиг на мисията и включва изпозлването на автоматични системи, които позволяват на АТК да проследи МКС движеща се с 27 000 km/h и да се скачи с нея с точност до 2 cm.

Към 2014 година МКС се обслужва от руските космически кораби Прогрес и Союз, европейския Автономния товарен кораб (ATK), япоснкия товарния кораб H-II и американските Дракон и Сигнъс.

Активни проекти[редактиране | редактиране на кода]

Настоящи[редактиране | редактиране на кода]

  • Артемис – европейски телекомуникационен спътник.
  • Касини-Хюйгенс – програма за изследване на Титан, спътник на Сатурн.
  • Клъстър 2 – група от 4 сонди за изследване на магнитосферата на Земята.
  • Двойна звезда – програма за изследване на влиянието на Слънцето върху Земята (в сътрудничество с Китай).
  • Енвисат – най-големият сателит в света за изследване на околната среда.
  • ERS-2 – сателит за наблюдаване на Земята, изведен в орбита през 1995 г.
  • Хъбъл – космически телескоп, съвместен проект с НАСА.
  • Интеграл – най-чувствителната космическа лаборатория за наблюдение на гама лъчи.
  • Марс експрес – мисия до Марс.
  • Розета – програма за изследване на кометата 67P/Churyumov-Gerasimenko през 2014 г.
  • СМАРТ-1 – лунна сонда и програма тестваща нова двигателна технология.
  • СОХО – космическа обсерватория за изследване на Слънцето (в сътрудничество с НАСА).
  • Одисей – изследване на Слънчевата система.
  • XMM-Newton – рентгенов сателит.
  • Венера експрес – мисия до Венера.
  • Хершел – космическа обсерватория, работеща в далечния инфрачервен и субмилиметровия диапазон.
  • Планк – космическа обсерватория за изучаване на реликтовото излъчване на Вселената и други видове наблюдения.

Предстоящи[редактиране | редактиране на кода]

  • ADM-Aeolus – програма за изследване на профила на Земните ветрове (2007 г.)
  • BepiColombo – Мисия към Меркурий
  • Чандраян 1 – Индйска лунна сонда с инструменти на ЕКА (2007 г.)
  • Корот – космически телескоп за търсене на планети от Земен тип. Проект на Френския център за космически изследвания.
  • КриоСат – мисия за изследване на дебелината на ледената покривка на Земята. През Октомври 2005 г. изстрелването на сателита се проваля и ЕКА проучва възможността за нов сателит, който може да бъде изстрелян след около 3 години.
  • Галилео – Европейска навигационна система, подобна на GPS.
  • Гая – космически телескоп за съставяне на три-измерна карта на Галактиката
  • Космическа обсерватория Хершел
  • КЕО – сателит, носещ послание към бъдещите жители на земята, спонсоризиран от ЕКА. Космическата капсула ще се завърне на земята през 52 006 г.
  • LISA Pathfinder – сонда за изследване на технологии, необходими за мисията LISA (програма за изучаване на гравитационните вълни)

Бъдещи[редактиране | редактиране на кода]


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ESA budget for 2009 (PDF). // European Space Agency, January 2009.
  2. Конвенция за основаване на Европейската космическа агенция, Annex 1 Resolution 8 page 116
  3. Информация от ЕКА за връзките ѝ с ЕС. ето тук [1]
  4. Information on Ariane 5 provided by ESA. [2]
  5. Article by ESA on the launch date of Soyuz from French Guiana. [3]
  6. ESA information on the cooperation with Russia on the Soyuz spacecraft. [4].
  7. EuroNews report about the joint venture
  8. ВВС: 2011 'year of rockets' for Europe [5]
  9. ВВС: 2011 'year of rockets' for Europe [6]
  10. International Space Station: European Participating States. // European Space Agency, 2009. Посетен на 23 май 2014 г..
  11. ESA website on the International Space Station and its share of the costs. [7]
  12. Automated Transfer Vehicle (ATV) Utilisation Relevant Data Rev. 1.2 (PDF). // ESA ERASMUS User Centre.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]