Административно деление на Турция

Република Турция е разделена на 81 вилаета (на турски: iller, ед. ч. – il), управлявани от назначен валия (на турски: vali). Всеки от вилаетите се състои от няколко околии (ilçeler, ед. ч. – ilçe). Административният център на вилаета формира централна околия (merkez ilçe), начело на централната околия стои заместник-валията на вилаета, всички останали околии във вилаета си имат собствени каймаками (околийски управители), назначавани от валията и правителството. По данни от 2007 г. Турция е разделена на 923 околии.

Обикновено всяка околия се състои от една община (на турски: belediye, беледийе), чийто кмет се избира в преки избори от населението. Когато една околия е прекалено голяма по територия, население или по други причини, се обособява повече от една община (на турски: belde, белде). Разликата между двата вида общини е, че вторите са в по-гъсто населените вилаети и в районите на големите градове и тази им близост е причината да не бъдат обособени в отделни околии.

Обикновено вилаетът и околиите носят името на административния си център, като изключения правят само Хатай (Антакия), Коджаели (Измит) и Сакария (Адапазаръ).

Географски региони

Основна статия: Географски региони на Турция

Географските региони са 7 броя.

1. Мраморноморски регион

В региона има 11 провинции.

1. Чанаккале – пролив Дарданелите.
2. Истанбул – пролив Босфора.
3. Одрин – Европейска част, без излаз на море.
4. Родосто – Европейска част, излаз на Мраморно море.
5. Лозенград – Европейска част, излаз на Черно море.
6. Коджаели – излаз и Мраморно море и на Черно море.
7. Сакария – излаз на Черно море.
8. Белджик – без излаз на море.
9. Ялова – излаз на Мраморно море.
10. Бурса – излаз на Мраморно море.
11. Балъкесир – излаз на Мраморно море и Егейско (Бяло) море.

2. Черноморски регион

В региона има 18 провинции.

1. Карабюк – Западна Турция, без излаз на море.
2. Болу – Западна Турция, без излаз на Черно море.
3. Дюздже – Западна Турция, излаз на Черно море.
4. Зонгулдак – Западна Турция, излаз Черно море.
5. Бартън – Западна Турция, излаз на Черно море.
6. Чорум – Централна Турция, без излаз на море.
7. Амасая – Централна Турция, без излаз на море.
8. Токат – Централна Турция, без излаз на море.
9. Кастамону – Централна Турция, излаз на Черно море.
10. Синоп – Централна Турция, излаз на Черно море.
11. Самсун – Централна Турция, излаз на Черно море.
12. Орду – Централна Турция, излаз Черно море.
13. Гюмюшхане – Източна Турция, без излаз на море.
14. Байбурт – Източна Турция, без излаз на море.
15. Гиресун – Източна Турция, излаз на Черно море.
16. Трабзон – Източна Турция, излаз на Черно море.
17. Ризе – Източна Турция, излаз на Черно море.
18. Артвин – Източна Турция, излаз на Черно море, граничи с Армения.

3. Беломорски регион

Беломорския регион се разпростира от брега на Бяло море до вътрешните части на Западен Анадол. Има значителни различия между крайбрежните територии и тези във вътрешността, както по отношение на географските характеристики, така и в икономически и социален аспект. Като цяло, планините в района са разположени перпендикулярно на морето, а равнините се простират от изток на запад. В региона има 8 провинции:

1. Измир – излаз на море.
2. Айдън – излаз на море.
3. Мугла – излаз на Бяло и Средиземно морета.
4. Маниса
5. Динизли
6. Ушак
7. Кютахая
8. Афинкарахисар

4. Средиземноморски регион

Средиземноморският регион, намиращ се в Южна Турция по протежение на Средиземно море с ширина варираща от 120 – 180 км. Той е с полупланински и планински релеф. Основната линия на района се определя от планинските вериги Торос и Аманос. Тук са разположени и низините на Анталия и Чукурова, и богатите алувиални низини по делтите на реките Сейхан и Джейжан. Много малки, богати на алувиални почви низини по долините на реките Даламан и Ешен са Финикия, Серик, Манавгат, Алания и др. В региона има 8 провинции:

1. Анталия – излаз на Средиземно море.
2. Мерсин – излаз на Средиземно море.
3. Адана – излаз на Средиземно море.
4. Хатай (адм. ц. – Искендерун) – излаз на Средиземно море, граничи със Сирия.
5. Бурдур
6. Ъспарта
7. Османие
8. Кахраманмараш

5. Регион Централен Анадол

Регионът Централ Анадол е разположен точно в средата на Турция и изглежда по-равнинен в сравнение с другите. Известна е като „житницата“ на страната. Голяма част от района е с надморска височина от 1000 м. Найниските места са около Сакария и долината на река Къзълрмак около 700 м. В южата част на района са разположени в посока североизток-югозапад планини с вулкански произход – Хасанда, Караджада, Карадаа, Ерджиес и Мелендис. Платата се най-много в този район, а именно Хаймана, Джиханбейли, Обрук и Бозок. Областта около езерото Туз е най-големият затворен басейн. Тук са разположени и едни от най-широките низини – Коня – най-голямата в Турция, следавни от низината Аксарай и Горносакарската, а по-малки са Ескишехирската, Анкарската, Кайсерската и Девели. В региона има 13 провинции:

1. Анкара
2. Чанкъръ – североизточно от Анкара
3. Ескишехир – западно от Анкара
4. Кония – южно от Анкара
5. Аксарай – югоизточно от Анкара, част от Кападокия
6. Киршехир – югоизточно от Анкара
7. Кириккале – югоизточно от Анкара
8. Кайсери
9. Караман
10. Нигде
11. Невшехир (Кападокия е в провинцията)
12. Йозтаг
13. Сивас

6. Регион Източен Анадол

Регионът Източен Анадол е най-големият по територия и надморска височина в цяла Турция. Около 3/4 от него се намира на височина от 1500 до 2000 м. Тази част се състои, както от самостоятелни планини, така и от цели планински вериги, с големи плата и низини. В тази част има голям брой затихнали вулкани Аръ, Субхан, Немрут и Тендурек. Наред с високопланинския релеф, в района се простират няколко низини Ерзинджан, Терджан, Ерзурум, Ъдър – с най-ниската надморска височина 800 м, Елбистан, Малатя, Елазъ, Бингьол и Муш, а Юксекова и Башкале са низини с най-високата надморска височина над 2000 м. В този района е разположени разломна линия и е найземетръсната зона в Турция. По течението на река Ефрат и притоците £ са разположени ниски и високи плата като Узуняйла, Ерзурум-Карс

В региона има 14 провинции.

7. Регион Югоизточен Анадол

Районът на Югоизточен Анадол е разделена на две части от вулканския конус на Караджадаа на Диджле на изток и Средното поречие на р. Ефрат на запад. На север е разположен делът на югоизточните Тороски планини. Районът е покрит от плата и низини, забележителни с еднообразността в пейзажа си. Низината на Кахраманмараш-Хатай и платото на Газиантеп.

В региона има 9 провинции.

Списък на вилаетите и техните административни центрове

**Вилаети в Република Турция**
МПС-код	име	площ, km²	население	гъстота на населението д/km²	административен център	население на адм. център
01	Адана	14 256	1 849 478	129	Адана (агломерация)	1 130 710
02	Адъяман	7572	623 811	82	Адъяман	178 538
03	Афионкарахисар	14 532	812 416	55	Афионкарахисар	128 516
04	Агръ	11 315	528 744	46	Агръ	79 764
05	Амасия	5731	365 231	63	Амасия	74 393
06	Анкара	25 615	5 017 914	156	Анкара (агломерация)	3 203 362
07	Анталия	20 599	1 719 751	83	Анталия	603 190
08	Артвин	7493	191 934	25	Артвин	23 157
09	Айдън	7922	950 757	120	Айдън	142 267
10	Балъкесир	14 442	1 076 347	74	Балъкесир	215 436
11	Биледжик	4181	194 326	46	Биледжик	34 105
12	Бингьол	8402	253 739	30	Бингьол	68 876
13	Битлис	8413	388 678	46	Битлис	44 923
14	Болу	10 716	270 654	25	Болу	84 565
15	Бурдур	7238	256 803	35	Бурдур	63 363
16	Бурса	11 087	2 625 140	191	Бурса (агломерация)	1 594 687
17	Чанаккале	9887	464 975	47	Чанаккале	75 810
18	Чанкъръ	8411	270 355	32	Чанкъръ	62 508
19	Чорум	12 833	597 065	46	Чорум	161 321
20	Денизли	11 716	950 029	72	Денизли	350 000
21	Диарбекир	15 162	1 362 708	89	Диарбекир	545 983
22	Одрин	6241	402 606	64	Одрин	119 298
23	Елязъг	9181	569 616	62	Елязъг	266 495
24	Ерзинджан	11 974	316 841	26	Ерзинджан	107 175
25	Ерзурум	24 741	937 389	37	Ерзурум	361 235
26	Ескишехир	13 904	706 009	50	Ескишехир	482 793
27	Газиантеп	7194	1 285 249	178	Газиантеп (агломерация)	853 513
28	Гиресун	7151	523 819	73	Гиресун	83 636
29	Гюмюшхане	6125	186 953	30	Гюмюшхане	30 270
30	Хаккяри	7729	236 581	30	Хаккяри	58 145
31	Хатай	5678	1 253 726	220	Антакия	144 910
32	Ъспарта	8733	513 681	58	Ъспарта	148 496
33	Мерсин	15 737	2 271 400	304	Мерсин	1 375 842
34	Истанбул	5170	11 622 257	1937	Истанбул (агломерация)	11 008 790
35	Измир	11 811	3 370 866	285	Измир (агломерация)	2 232 265
36	Карс	9594	325 016	33	Карс	78 473
37	Кастамону	13 473	375 476	27	Кастамону	64 606
38	Кайсери	17 116	1 060 432	61	Кайсери (агломерация)	536 392
39	Лозенград	6056	328 461	54	Лозенград	53 221
40	Кършехир	6434	253 239	39	Кършехир	88 105
41	Коджаели	3635	1 206 085	331	Измит	195 699
42	Кония	40 824	2 192 166	53	Кония (агломерация)	742 690
43	Кютахия	12 119	656 903	54	Кютахия	166 665
44	Малатия	12 235	853 658	69	Малатия	381 081
45	Маниса	13 120	1 260 169	96	Маниса	214 345
46	Кахраманмараш	14 213	1 002 384	70	Кахраманмараш	326 198
47	Мардин	9097	705 098	77	Мардин	65 072
48	Мугла	12 716	715 328	56	град Мугла	43 845
49	Муш	8023	453 654	56	Муш	67 927
50	Невшехир	5438	309 914	56	Невшехир	67 864
51	Нигде	7318	348 081	47	Нигде	78 088
52	Орду	5894	887 765	150	Орду	112 525
53	Ризе	3792	365 938	96	Ризе	78 144
54	Сакария	4895	756 168	154	Адапазаръ	283 752
55	Самсун	9474	1 209 137	127	Самсун	363 180
56	Сиирт	5465	263 676	48	Сиирт	98 281
57	Синоп	5858	225 574	38	Синоп	30 502
58	Сивас	28 129	755 091	26	Сивас	251 776
59	Родосто	6345	623 591	98	Родосто	107 191
60	Токат	9912	828 027	83	Токат	113 100
61	Трабзон	4495	975 137	216	Трабзон	214 949
62	Тунджели	7406	93 584	12	Тунджели	25 041
63	Шанлъурфа	19 091	1 443 422	75	Шанлъурфа	385 588
64	Ушак	5174	322 313	62	Ушак	137 001
65	Ван	20 927	877 524	41	Ван	284 464
66	Йозгат	14 083	682 919	48	Йозгат	73 930
67	Зонгулдак	3470	615 599	177	Зонгулдак	104 276
68	Аксарай	8051	396 084	49	Аксарай	129 949
69	Байбурт	4043	97 358	24	Байбурт	32 285
70	Караман	8816	243 210	27	Караман	105 384
71	Къръккале	45 89	383 508	83	Къръккале	205 078
72	Батман	4671	456 734	97	Батман	246 678
73	Шърнак	7296	353 197	48	Шърнак	52 743
74	Бартън	1960	184 178	93	Бартън	35 992
75	Ардахан	5495	133 756	24	Ардахан	17 274
76	Ъгдър	3584	168 634	47	Ъгдър	59 880
77	Ялова	403	168 593	418	Ялова	70 118
78	Карабюк	2864	225 102	78	Карабюк	100 749
79	Килис	1239	114 724	92	Килис	70 670
80	Османие	3189	458 782	143	Османие	173 977
81	Дюздже	1065	314 261	295	Дюздже	56 649

Забележки

Данните за населението по вилаети са от преброяването през 2000 година.
Вилаетите са подредени в таблицата по азбучен ред (на турската азбука). Подреждането на вилаетите след Зонгулдак е съобразено с техния МПС-код, а не по азбучен ред, тъй като са създадени в по-ново време.

Източници

www.nasamnatam.com