Направо към съдържанието

Антимонит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антимонит
Стибнит
Антимонит
Общи
Категориясулфиден минерал
Формула
(повтаряща се единица)
Sb2S3
Класификация на Щрунц2.DB.05a
Класификация на Дана2.11.2.1
Елементарна клеткаa = 11.229 Å, b = 11.31 Å, c = 3.8389 Å; Z = 4
Характеристики
Цвятоловносив, черникав или в преливащи се цветове
Кристална системаромбична
Сдвояванерядко
Цепителностсъвършена по {010}; добра по {100} и {110}
Ломполумидест
Твърдост по Моос2 – 2,5
Блясъкметалически
Цвят на чертатаоловносива
Прозрачностнепрозрачен
Специфично тегло4.63
Плътност4.5 – 4.6 g/cm³
Разтворимостразтваря се в солна киселина
Източници[1][2][3]
Основни разновидности
Метастибнитчервеникав
Антимонит в Общомедия

Антимонит[4], наричан още стибнит,[1] [5] е сулфиден минерал с формула Sb2S3. Това е най-важният източник на металоида антимон. Понякога са възможни примеси на арсен, бисмут, олово, желязо, мед, злато и сребро.

Антимонитът образува кристали с орторомбична сингония. Кристалите са във формата на призми или иглички с вертикална щриховка по ръбовете, като могат да се образуват ветрилообразни друзи, влакнести или зърнести агрегати. Цветът му е оловносив със силен металически блясък, а твърдостта му по скалата на Моос е 2 – 2,5.

Минералът се среща в хидротермални находища и често придружава реалгар, цинобър, аурипигмент, галенит, пирит, марказит, арсенопирит, сервантит, калцит, анкерит, барит и халцедон.[1] Често може да се намери в антимоно-кварцови и антимоно-живачни жили.

Малките находища на антимонит са много, но големите находища са рядкост. Среща се в Канада, САЩ, Мексико, Перу, Япония, Китай, Германия, Румъния, Италия, Франция, Англия, и Индонезия (Борнео).

Най-големият антимонитов кристал тежи над 450 kg, открит е в Китай и може да се види в Американския музей за природна история.[6]

Пасти от прах на Sb2S3 в мазнина или други материали се използват като козметика за очи още от 3000 г. пр. Хр. в Близкия Изток и близките региони.[7] В тази си употреба антимонитът се нарича каял и се използва за потъмняване на веждите и миглите или за очна линия.

Намира приложение, също така, в пиротехниката като бляскава съставка. Използва се и в съвременните кибритени клечки. В миналото се е използвал и във фотографията със светкавица, но това му приложение е изоставено поради токсичността му и чувствителността му към статично електричество. В Древен Египет се е използвал като лекарство, което избистря зрението и козметика, която кара косата да расте.[8]

  1. а б в ((en)) Stibnite. Handbook of Mineralogy
  2. ((en)) Stibnite. Mindat.org
  3. ((en)) Stibnite. Webmineral
  4. антимонит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 26 март 2024.
  5. Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 29.
  6. ((en)) Chinese stibnite crystal on display in US
  7. Alchemie. Lexikon einer hermetischen Wissenschaft. Мюнхен, C.H. Beck, 1998. ISBN 3-406-44106-8. (на немски)
  8. Sunan Abu-Dawud (Ahmad Hasan translation). Book 32, Number 4050.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Stibnite и страницата „Антимонит“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.