Влъхва
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/da/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BD%D1%8C_%D0%BE_%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BC_%D0%9E%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5.jpg/220px-%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BD%D1%8C_%D0%BE_%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BC_%D0%9E%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/58/Magi-from-Kremikovtsi.jpg/220px-Magi-from-Kremikovtsi.jpg)
Влъхва (мн.ч. влъхви, стб. влъхвъ) в славянското езичество означава жрец, добър магьосник, гадател, прорицател, лечител. Старобългарското влъхвъ е в основата на думата влъшьба (вълшебство) и влъшьбникъ (вълшебник).
Влъхви са се наричали древните славянски жреци, които, освен че служели на боговете, извършвали и различни магии в полза на рода, племето, за възстановяване на природния баланс. Въобще били оръдие на боговете, спомагали за съблюдаването на върховния божествен закон Правда и имали силно изразени шамански функции.
В смисъла на езически жреци, звездобройци, е употребено понятието влъхва и в Библията. В Новия завет (Матей 2:1,2) тримата влъхви, водени от Витлеемската звезда, идват да се поклонят на новородения Исус Христос и да му поднесат дарове. Имената им се срещат едва в средновековни източници, както и в гръцката ерминия на Дионисий от Фурна в порядък: Каспар, Мелхиор и Валтасар. В католическата църква празникът им е на Богоявление, 6 януари.
Днес терминът влъхви (волхвы) се използва като самоназвание от лидерите на съвременните славянски езически общини, най-разпространени в Русия и Украйна (виж Родоверие).