География на Ангола
| ||
Континент | Африка | |
Регион | Централна Африка | |
Географски координати | ||
Площ – Общо – Вода |
на 23-то място 1 246 700 км² 0 km² | |
Брегова линия | 1650 km | |
Държавни граници | 4606 km | |
Гранични държави | Република Конго 190 km Демократична република Конго 1930 km Замбия 1110 km Намибия 1376 km | |
Териториални води | 12 морски мили | |
Най-висока точка | вр. Моко, 2620 m | |
Най-ниска точка | Атлантически океан, 0 m | |
Главни реки | Конго (4374* km) Замбези (2660* km) Касаи (2153* km) Окаванго (1600* km) Кунене (1207 km) Куанго (1100*) река Куанза (965 km) Куандо (800 km) | |
Най-голямо езеро | Лаго Дилоло | |
Климат: | кваториално-мусонен, тропично-пасатен | |
Релеф: | високи плата, планини, крайбрежна равнина | |
Природни ресурси | нефт, диаманти, желязна руда, фосфати, уран, мед, злато, боксит | |
Природни бедствия | наводнения | |
Природни проблеми | ерозия на почвата, опустиняване, изсичане на горите, замърсяване на водата |
Ангола е държава в южната част на Централна Африка, разположена край източния бряг на Атлантическия океан. На северозапад чрез ексклав си Кабинда Ангола граничи с Република Конго (дължина на границата – 190 km), на север и североизток – с Демократична република Конго (1930 km), на изток – със Замбия (1110 km), а на юг – с Намибия (1376 km). Общата дължина на сухоземните граници (в т.ч. речни) е 4606 km. На запад се мие от водите на Атлантическия океан с дължина на бреговата ивица 1650 km. Дължината на страната от север на юг е 1300 km, а от запад на изток – 1200 km. В тези си граници Ангола заема площ от 1 246 700 km². Населението към 1.1.2020 г. възлиза на 31 100 000 души. Столица е град Луанда.[1]
Територията на Ангола се простира между 4°23′ и 18°02′ ю.ш. и между 11°40′ и 24°05′ и.д. Крайните точки на страната са следните:
- крайна северна точка – Република Конго. , чрез ексклава [Кабинда]]), на границата с
- крайна южна точка – Окаванго, на границата с Намибия. , на левия бряг на река
- крайна западна точка – Атлантическия океан. , на брега на
- крайна източна точка – Замбия.[2] , на границата със
Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми
[редактиране | редактиране на кода]Голяма част от територията на Ангола се заема от плата (Малание, Бие, Хуила и др.) с надморска височина над 1000 m, издигащи се със стръмни отстъпи над тясната (от 50 до 200 km) приморска низина. Най-високата точка на страната връх Моко (2620 m) се издига над платото Бие.[1]
В геоложко отношение територията на Ангола влиза в пределите на Африканската платформа, фундамента на която е образуван от докамбрийски кристалинни скали (гранити, гнайси, кристалинни шисти и др.), откриващи се на повърхността в западните части на вътрешните плата. На север на повърхността се показват горнопротерозойски седиментни дислоцирани скали. В източната част на страната фундаментът е скрит под чехъл от мезозойски и палеогенови наслаги и по периферията на падината Окаванго. Приморската низина е изградена от кредни и кайнозойски морски наслаги, предимно пясъчници и варовици.[1]
Недрата на Ангола са богати на диаманти, нефт, кафяви въглища, железни, манганови и медни руди, цинк, олово, ванадий, титан, уран, злато, слюда и други полезни изкопаеми.[1]
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът във вътрешните части на Ангола е екваториално-мусонен с дъдовен летен (от ноември до април) и сух зимен (от май до октомври) сезон. В приморските части климатът е тропично-пасатен, засушлив и е зависим от студеното Бенгелско течение, което понижава температурите на брега, подобно на Перуанското и Калифорнийското течение. Средните температури на най-топлия месец (март или април на крайбрежието, октомври или ноември във вътрешността на страната) са от 21 до 29°С, а на най-прохладния (юли или август) от 15 до 22°С. Годишната сума на валежите се колебае от 1000 до 1500 mm, в крайния юг 500 – 1000 mm, а по крайбрежието от 50 – 100 mm по южното и 250 – 500 mm по северното крайбрежие.[1]
температура | януари | февуари | март | април | май | юни | юли | август | септември | октомври | ноември | декември |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
минимална | 23 °C | 24 °C | 24 °C | 24 °C | 23 °C | 20 °C | 18 °C | 18 °C | 19 °C | 22 °C | 23 °C | 23 °C |
максимална | 28 °C | 29 °C | 30 °C | 29 °C | 28 °C | 25 °C | 23 °C | 23 °C | 24 °C | 26 °C | 28 °C | 28 °C |
януари | февуари | март | април | май | юни | юли | август | септември | октомври | ноември | декември | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
количество валеж (мм) | 25 | 36 | 76 | 117 | 13 | 0 | 0 | 0 | 3 | 5 | 28 | 20 |
Води
[редактиране | редактиране на кода]Североизточните части на Ангола попадат във водосборния басейн на река Конго (4374* km), която протича на протежение около 130 с най-долното си течение по границата с Демократична република Конго. Основните реки в нейния водосборен басейн са Касаи (2153* km) и Куанго (1100*), които протичат през страната с горните си течения. На запад непосредствено в Атлантическия океан се вливат реките Кунене (1207 km) и река Куанза (965 km). На изток и югоизток протичат река Замбези (2660* km, с част от горното си течение) с притока си Куандо (800 km) и река Окаванго (Кубанго, 1600* km) с притока си Квито. Повечето от анголските реки са с множество бързеи и прагове, притежават големи хидроресурси, но са неудобни за корабоплаване.[1]
Почви, флора, фауна
[редактиране | редактиране на кода]Растителността във вътрешните части е представена основно от сухи листопадни тропически редки гори, развити върху фералитни почви от различни типове (кафеникаво-червени и др.), предимно песъчливи. В северните и централни части на приморската низина са развити тревисти и храстови савани с баобаби върху червено-кафяви ожелезнени и черни тропически почви. В южните части господстват опустинените савани и полупустини, развити върху червено-кафяви почви, а в крайния юг има пустинни участъци. Срещат се маслодайни палми, мангрови гори, каучуково дърво, кафе, памук, тютюн, нар и много други.[1]
В животинският свят на Ангола преобладават представителите на саванната фауна на Източноафриканската подобласт в съчетание с елементи на горската фауна на Западноафриканската подобласт на Етиопската зоогеографска област и включва: лъвове, леопарди, хиени, слонове, жирафи, носорози, хипопотами, зебри, бизони, антилопи, щрауси, крокодили и др. Сред рибите се срещат мряна, спарид и африканска жълта риба.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|