Добрево (община Пробищип)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Добрево.
| Добрево Добрево | |
| — село — | |
 | |
  Добрево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Пробищип |
| Надм. височина | 610 m |
| Население | 340 души (2002) |
| Пощенски код | 2210 |
| Добрево в Общомедия | |
Добрево (на македонска литературна норма: Добрево) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е планинско, отстои на 6 км североизточно от общинския център Пробищип и в съседство на село Лесново и Лесновския манастир. Голяма част от землището му е заета от злетовските рудници и техните съоръжения. Ето защо селото е по-познато като рударски център и не толкова като селско поселище с аграрни характеристики.
Землището на Добрево обхваща 881 хектара, от които 276 хектара обработваема земя, 187 хектара пасища и 418 хектара гори.[1] Традиционно, до Втората световна война, селото се дели на следните махали: Кацарска, Шутевска, Витановска, Тулумджийска, Кумичарска, Юручка. Между първите пет махали се намира празно пространство, наречено Сред село.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е споменато сред владенията на близкия манастир „Свети Гаврил Лесновски“ в две грамоти от XIV век: на цар Стефан Душан и на Константин Драгаш от 1381 г.[3]
В XIX век Добрево е чисто българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от втората половина на XIX век.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Добрево има 290 жители, всички българи християни.[5]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Добрево има 320 българи екзархисти и работи българско училище.[6]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Всички мъже забягват нелегални и войската се разпорежда с имотите им.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Добрево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.
Френският шпионин Анри Пози разказва в книгата си „Войната се завръща“, излязла за пръв път от печат през 1934 г. потресаваща сцена от сръбските издевателства над българите.
| „ | В село Добрево, една 16-годишна мома, Миладина Тачева, обвинена и осъдена, че пяла българска песен, е била съблечена гола, вързана за една дъска и ѝ били нанесени 60 удара с тояга по кръста. След това е била изнасилена от началника на групата и неговите другари - шестима души! | “ |
Църквата „Свети Илия“ е от 1938 година. Не е изписана.[9] Според други сведения е от XIX век.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 340 жители (173 мъже и 167 жени), в 100 домакинства и 175 къщи.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Добрево
Шенка Колозова (р. 1947), северномакедонска актриса
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Сайт на община Пробищип.
- ↑ Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 61 (автор на раздела – Т. Кондев).
- ↑ Хр. Матанов, Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 220
- ↑ Шапкалиска, Теодора. Лингвистички интерпретации. Скопје, Македонска книга, 1984. с. 217.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 26, 20 октомври 1910, стр. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
- ↑ Парохии при храм Света Богородица - Пробиштип // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2018-10-02. Посетен на 1 април 2014 г.
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
| |||||||||||
