Добровница (община Крива паланка)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Добровница.
| Добровница Добровница | |
| — село — | |
 | |
  Добровница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Крива паланка |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 964 m |
| Население | 168 души (2002) |
| Пощенски код | 1334 |
| Добровница в Общомедия | |
Добровница (понякога Дубровница, на македонска литературна норма: Добровница) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Славище по течението на едноименната река Добровница, северно от общинския център Крива паланка.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Добровница е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя.
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Добровница като село с 43 къщи с 320 жители.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Добровница е населявано от 320 жители българи християни и 20 цигани.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добровница има 328 българи екзархисти.[3]
През ноември 1905 година всичките 55 къщи на селото са принудени от тероризиращите го чети на сръбската пропаганда да се откажат от Екзархията и е селото е обявено за сръбско. След Младотурската революция от 1908 г., поради убийствата и заплахите на сръбския войвода Спас Гарда, жителите на Добровница не се решават да преминат открито под върховенството на Българската Екзархия, но приемат български свещеници.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Добровница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.
По време на Първата световна война Добровница е включена в Подържиконската община и има 469 жители.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 168 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 166 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Добровница
Дойчин Деянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на кюстендилската дружина, 1 рота на 7 кумановска дружина, жител на гр. Кюстендил[8]- Манас (Манаси) Кръстов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина, жител на гр. Куманово[9]
- Ангел Македонски, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“[10]
- Михаил Тасев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“[11]
- Станчо Илиев Якимов (1887 - 1959), кметски наместник в периода от ноември 1943 до септември 1944 година[12]
- Станоя Младенов Стоянов, редник в 26-а допълваща дружина, 3-та рота, убит на 18/ 26 ян. 1917 г в Радомир.[13]
- Герасим Ангелов Стойов - полски пазач по време на българското управление през 1943 до 1944 година.[12]
- Насе Иванчев (Йованчев) Якимов (1907 - 1943), овощар при кметското намесничество в Добровница, убит от партизаните през 1943 година в село Луке.[14]
- Цвея Иванчев (Йованчев) Якимов (1912 - 1943), убит от партизаните през 1943 година в село Добровница.[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ http://mountain.bajhui.org/pictures/books/Topografichesko_etnograficheskii_ocherk_Makedonii_Verkovich.pdf
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София, 1995, стр. 495, 499.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 30., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 14 февруари 2021
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 206.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 391.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 414.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 694.
- ↑ а б ЦДА ф.648К и.о.1 а.е.3 лист 66 гръб.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 422, л. 64; а.е. 399, л. 69
- ↑ а б ЦДА Ф. 648к а.е 3
| ||||||||
