Доспат (язовир)

Доспат
	Доспат
Местоположение
	Местоположение в България
Местоположение	Доспат, Република България
Надм. височина	1200,5 m
Построен	1968 г.
Язовирна стена
Вид	Каменонасипна с глинено ядро
Височина	60,5 m
Дължина	230 m
Преливници	1x36 m³/s
Езеро
Дължина	19 km
Ширина	3 km
Площ	22,1 km²
Воден обем	449 300 000 m³
Приток	река Доспат, канали „Вищерица – Канина“, „Бистрица“ и „Осина 3“
Водосб. басейн	495 km²
	Доспат в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Доспат.

„Доспат“ е язовир в Западните Родопи. Разположен на 1200 m надм. височина, площта му е 22,1 km²^[1] и е сред най-големите по площ и обем в България.^[2] Част е от Каскадата „Доспат-Въча“, в която е основния водоем на нейното първо стъпало и изпълнява ролята на многогодишен изравнител.^[1] Язовирът е дълъг 19 km и широк около 3 km, разположен в посока северозапад – югоизток в землищата на градовете Доспат и Сърница, които са свързани с живописен път, минаващ по североизточния му бряг.

Язовирът е построен през 1963 – 1968 година в долината на река Доспат, непосредствено над град Доспат,^[1] като завиряването му започва през 1967 г.^[3] Преди това наводнените от него територии са плодородна долина, в която се сеели житни култури, жители на селата от целия край са наемани като жътвари за прибирането на реколтата. Построяването на язовира и наводняването на долината довежда до евакуиране на селата Орлино (Бо̀залан/Бо̀зилан)^[4], разположено от западната страна на реката, и Бърдуче (Бардакчи)^[5] и частично Крушата (Армутчук/Арнудли), разположени от източната страна. В залятото землище на Орлино през Втората световна война действа военно летище.^[1]

Освен от река Доспат, язовирът се захранва и с води, събирани от система от деривации, прехвърлящи към него водни количества от горните водосбори на редица притоци на Доспат и Места – Осинска река, Вищерица, Канина, Вълчелъшка, Кара борун, Кара Али, Каяли дере, Величка, Бистрица и други.^[1] По този начин в язовира годишно се вливат допълнително 10 милиона m³ вода, покачвайки производителността на всички ВЕЦ по-нататък по каскадата с 10% или 10 GWh годишно. Водата от язовир Доспат се пренасочва към ВЕЦ „Тешел“ и надолу към следващите четири стъпала на Каскадата „Доспат-Въча“.

Язовирната стена е каменнонасипна с глинено ядро, височина 60,5 m и дължина по короната 230 m. Разположена е в район с 3 свлачища, които са подложени на постоянно наблюдение. Преливникът е траншеен, разположен на левия бряг и с капацитет 36 m³/s. Той се отвежда по дълъг 51,5 m тунел, 28 m канал, 95 m бързоток и след преминаване през енергогасител се зауства в река Доспат. Язовирът няма специален изпускател и може да се източва само през изпускателите на напорната деривация на ВЕЦ „Тешел“. Това е причина за преливането му през преливника през 1971 година, когато ВЕЦ „Тешел“ не работи.

Язовир „Доспат“ е средище на спортен риболов.^[1] Може да се лови шаран, пъстърва, кефал, костур, червеноперка и каракуда.

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 70 – 72.
↑ Язовир Доспат, статия в Journey.bg
↑ Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, 2008. ISBN 978-954-280-291-4. с. 59.
↑ Орлино в GeoNames
↑ Бърдуче в GeoNames

Външни препратки

[набатов-1] а ^б ^в ^г ^д ^е Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 70 – 72.

[2] Язовир Доспат, статия в Journey.bg

[3] Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, 2008. ISBN 978-954-280-291-4. с. 59.

[4] Орлино в GeoNames

[5] Бърдуче в GeoNames

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]