Дурачка река (село)
Тази статия е за селото. За реката вижте Дурачка река.
| Дурачка река Дурачка Река | |
| — село — | |
 | |
  Дурачка река | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Крива паланка |
| Географска област | Дурачка река |
| Надм. височина | 973 m |
| Население | 290 души (2002) |
| Пощенски код | 1330 |
| Дурачка река в Общомедия | |
Дурачка река (изписване до 1945 Дурачка рѣка, на македонска литературна норма: Дурачка Река) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в едноименната област на едноименната Дурачка река в северното подножие на планината Осогово на 4 километра южно от общинския център Крива паланка.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Дурачка река е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дурачка река е населявано от 510 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дурачка река има 688 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 19 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
На 12 февруари 1915 година сръбските окупатори жестоко изтезават 80-годишния дядо Спасе, след което го поливат с петрол и изгарят жив.[4]
По време на Първата световна война Дурачка-Рѣка е център на община в Кривопаланска околия и има 569 жители.[5]
През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 290 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 289 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 1 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Дурачка река
Алексо Марков (1868 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Бабата[8]- Алекси (Алексо) Христов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, 3 рота на 7 кумановска дружина, убит при връх Говедарник на 9 юли 1913[9]
- Арсо Пешов Анагелов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина, орден „За храброст“[10]
- Йордан Ангелов, български революционер от ВМОРО, четник на Пеню Шиваров[11]
- Лазар Младенов Цветанов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 2 скопска дружина.[12] През Първата световна война награден с орден „За храброст“ IV ст.[13]
- Серафим (? - 1924), куриер на ВМРО[14]
- Велин Хр. Младенов, кметски наместник в периода на българското управление 1941-1944 година.[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 109
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, стр. 29.
- ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 53.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 759.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 785.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 592
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 145, 712.
- ↑ ЦДА ф.648К
| ||||||||
