Направо към съдържанието

Елшан

Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Елшани.

Елшан
Καρπερή
— село —
Гърция
41.1322° с. ш. 23.3044° и. д.
Елшан
Централна Македония
41.1322° с. ш. 23.3044° и. д.
Елшан
Сярско
41.1322° с. ш. 23.3044° и. д.
Елшан
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДолна Джумая
Географска областСярско поле
Надм. височина24 m
Население580 души (2021 г.)

Елшан или Елшен (на гръцки: Καρπερή, Карпери, до 1927 година Έλσιανη, Елсяни[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 1099 жители (2001).

Селото е разположено южно от Долна Джумая (Ираклия), близо до десния бряг на Струма.

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от първоначалното *Елшане от местното име *Елша < елша.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век Елшан е село в Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Елшан (Elschan) е посочено като село със 165 домакинства със 70 жители мюсюлмани и 430 жители българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Елшан, полско село 4 часа на запад от Сяр. Най-плодородна почва; произвежда всичките видове произведения и тютюн. На З от Елшан е „Коприва кьопруси“, мост на Струма. Пътят минува през блатисти места, та мъчно се пътува зимно време. В църквата „Св. Петка“ се чете гръцки. 70 къщи само българе. Гръцко училище.[4]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото (Елшенъ) брои 1400 жители, всички българи християни.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Elchen) има 248 българи екзархисти и 1512 българи патриаршисти гъркомани. В селото функционира гръцко начално училище с 1 учител и 30 ученици.[6]

На 5 март 1905 година четата на Георги Радев влиза в Елшан и обгражда гъркоманските лидери, начело с Васил Челебиев (Василиос Целебонис) и при започналата престрелка загива Хараламби Диамандиев (Хараламбос Диамандис) и е ранен Петър Андонов (Петрос Антониу) от Кумли.[7]

По-късно селото приема върховенството на Екзархията, но през февруари 1907 година отново става патриаршистко. Вестник „Акрополис“ от 3 март 1907 година пише:

Село Елшани, на три часа път от Сяр, крепост на българските чети в Сярската равнина, много по-важно от Караджакьой пак се върна под Патриаршията, благодарение на действията на патриотите, чиято енергия се увенча с пълна сполука... Владиката прие и заедно с Мелнишкия владика, нарочно дошъл за това, ще отиде да благослови селото.[8]

През лятото на 1908 година след Хуриета със заявление подписано от 95 души, селото иска да премине под ведомството на Българската екзархия. Това предизвиква тревога в гръцкия комитет в Сяр и той изпраща в селото капитан Стерьос Влахвеис, който пристига в Елшан в неделя, 23 август, с петима андарти и заплашва с убийство водачите на българското движение. Търси лидера на българската партия Димитър Авальов, който обаче успява да избяга в Сяр.[9][10]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Елшан са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

Селото попада в пределите на Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от българското му население се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година, Елшан е смесено местно-бежанско село с 8 бежански семейства с 249 души бежанци.[12]

От 1967 до 1984 година е построена църквата „Свети Георги“.[13]

Прекръстени с официален указ местности в община Елшан на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ашлик[14] Άσλήκη Пинасмено Πεινασμένον[15] местност на ЮЗ от Елшан, по десния бряг на Струма[14]
Кирим Κιρίμ Трапези Τραπέζι[16]
Али паша[17] Άλή Πασά Ктима Κτήμα[16] местност на ЮИ от Елшан и на С от Чучулигово[17]
Келешка[17] Κελέσκα Форсарика Φωρσάρικα[16] местност на ЮЗ от Елшан, по десния бряг на Струма[17]
Караагач Καραγάτσι Фтелия Φτελιά[16] от турското karaağaç, „бряст“[18]
Камински Καμίνσκι Камини Καμίνι[16]
Кайнама[17][19] Καϊναμάς Термотопос Θερμοτοπος[16] ниви и и ливади[19] на С от Елшан;[17] отглаголно съществително от турското kaynamak, „вря, кипя“[19]
Моловка Μολόφκα Молоха Μολόχα[16]
Родени в Елшан
  • Георги Ил. Гегов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[20]
  • Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, Четвърта рота на Пета одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ IV степен[21]
  • Иван Попстоянов, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Пета одринска дружина[22]
  • Коста Димитров, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[20]
  • Нашко Елшански (? – 1924), български революционер, деец на ВМРО
  • Никос Илиадис (1953 – 2012), гръцки политик
  • Ставро Цветков (1912 – ?), гръцки комунист, става комунист в 1933 година, войник на ДАГ[23]
  • Христос Антониу (р. 1954), гръцки политик
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 123.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116-117.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 841.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  7. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 11 декември 2014.
  8. Македоно-одрински преглед, година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 492..
  9. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. „Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век“, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 233.
  10. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.87
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. Ιερός Ναός Ἁγίου Γεωργίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 1 ноември 2018.
  14. а б Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  15. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
  16. а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
  17. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  18. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 134.
  19. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 130.
  20. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 27.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 584.
  23. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 326. (на английски)