Зелено движение
Тази статия е за партията, основана през 2008 г.. За партията, основана през 1989 г. вижте Зелена партия (България).
| Зелено движение | |
_Logo.svg){kind=logo} | |
| Ръководител(и) | Тома Белев Даниела Божинова |
|---|---|
| Основана | 18 май 2008 г. |
| Седалище | бул. „Сливница“ 257 |
| Член на | ЕЗП, ДБ, ПП-ДБ |
| Идеология | Зелена политика |
| Полит. позиция | център |
| Група в ЕП | Зелените – Европейски свободен алианс |
| Цветове | Зелено Бяло |
| Парламент | 3 / 240
|
| Европарламент | 0 / 17
|
| Столичен общински съвет[1] | 1 / 61
|
| Общински съвет Пловдив[2] | 1 / 51
|
| Сайт | www.zelenodvizhenie.bg |
| Зелено движение в Общомедия | |
Партия „Зелено движение“ (преди „Зелените“) е българска зелена политическа партия, учредена на 18 май 2008 г. в София.
Самоопределя се като:
| „ | Сдружение от личности, които приемат морално-етичните принципи за опазване на околната среда, природа и културно-историческо наследство, утвърждаването и спазването на човешките права, парламентарното държавно управление с разширяване на пряката демокрация, либералните икономически принципи, отстояването на идентичността на българската нация, култура и традиции.[3] | “ |
„Зелено движение“ са пълноправен член на Европейската зелена партия (ЕЗП) от 12 май 2013 г.[4]
Партията се бори, според своя устав, за „защитата на околната среда и запазването на природата като постоянна действаща доктрина и приоритет в настоящото и бъдещото устойчиво развитие на държавата и гражданското общество.“[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Учредяване
[редактиране | редактиране на кода]На учредителната конференция на партията участват над 500 делегати. За съпредседатели на партия Зелените са избрани: Андрей Ковачев, Деница Петрова, Петко Ковачев. Решението за първоначална регистрация на партията е от 4 ноември 2008 г.[5]
Членство в Европейската зелена партия
[редактиране | редактиране на кода]Скоро сред учредяването си, партията придобива със статут на наблюдател (англ. observer) в ЕЗП,[6] от съвета на ЕЗП в Малмьо през 2009 г.[7]
„Зелено движение“ са пълноправен член на Европейската зелена партия (ЕЗП) от 12 май 2013 г.[4]
Промяна на името
[редактиране | редактиране на кода]През 2019 г. ПП Зелените променя своето наименование на „Зелено движение“, а промяната е регистрирана в съда на 4 юни 2019 г.[8] Решението за преименуване е взета от Националната събрание на партията на 21 април 2019 г. и е продиктувано от нуждата за отличимост на наименованието след съдебен спор пред ВКС.[9]
Участия в избори
[редактиране | редактиране на кода]Избори за Европейски парламент (2009)
[редактиране | редактиране на кода]На 12 май 2009 Зелените внасят документи за регистрация на партията за участие в изборите за членове на Европейския парламент. Регистрацията е потвърдена от ЦИКЕП.[10] Партията успешно преодолява бариерата, поставена на 31 март 2009 г. от управляващите партии в Народното събрание, чрез промяната на Закона за европейските избори, когато депозитът за участие в изборите е увеличен от 15 хил. лв. на 50 хил. лв. ПП Зелените успява да събере сумата от 50 хил. лв. за депозит за участие в изборите изцяло с дарения от граждани в кампания, проведена както по интернет, така и с изнесени щандове в различни градове в страната.[11]
Програмата Зелените при изборите за ЕП се фокусира върху природозащитни каузи като съхраняване на дивата природа и биоразнообразие в Европа. Намаляване на обезлесяването и съвместни действия за опазване и устойчиво ползване на горите в Европа; предотвратяване на замърсяването на въздуха, почвите и водите и ефективно налагане на тежки санкции за фирмите замърсители с въвеждане на нови, по-строги и изчерпателни директиви. Стимулирането на зелената икономика намира място в програмата чрез развитие на биологичното земеделие и производството на биопродукти; подкрепа за българските фермери, произвеждащи качествени и чисти храни; осигуряване енергийната независимост на отделните домакинства и общности; европейски инвестиции за енергийна ефективност, природосъобразна и безопасна енергия от ВЕИ; създаване на нови „зелени“ работни места, основани на развитие на чисти технологии, устойчив туризъм и горско стопанство, биологично земеделие. Силно присъствие в заемат основни човешки права и социални права, като премахване на всички форми на дискриминация и нетолерантност; осигуряване на добро качество на живота на гражданите и защита от социална изолация; ефективно опазване на общественото здраве и осигуряване на качествена и достъпна здравна помощ; достъп до качествено образование и възможности за обучение през целия живот.
Водач на листата от кандидати за членове на Европейски парламент е Андрей Ковачев, биолог и природозащитник, бивш Председател на сдружение за дива природа „Балкани“. В листата личат имената на неколцина изявени общественици:[12][13]
- Даниела Божинова, инициатор и активист при местните референдуми в Бургас и Южното Черноморие срещу проекта за нефтопровод Бургас-Александруполис;[14][15]
- Деница Петрова, тогава съ-председател на партията, а впоследствие официален представител на „Грийнпийс“ за България;[16]
- Богомил Шопов, известен застъпник за интернет свободи;[17][18]
- Борислав Сандов, учредител и председател на Университетски клуб за екология и устойчиво развитие към СУ „Св. Климент Охридски“ – UNECO;
- Ясен Атанасов, писател и литератор;
- Ангел Игов, писател и журналист;
- Ивайло Стоименов, Студентски съвет към СУ и студентското Дружество за ООН, активист от еко-протестите за Натура 2000 през 2007 г.
Резултатите от изборите за представители в ЕП показват общо 18 444 гласа подадени за „Зелените“, или 0,72 % от гласовете, което е недостатъчно за получаване на мандат за излъчване на представител.[19]
Парламентарни избори (2009)
[редактиране | редактиране на кода]На 5 юли 2009 Зелените внасят документи за регистрация на партията[20] за участие в парламентарните избори в България 2009. Регистрацията е потвърдена от ЦИК.[21] Партията успешно преодолява бариерата, поставена от управляващите партии в Народното събрание, чрез промяната на Закона за изборите за народни представители, когато депозитът за участие в изборите е увеличен на 50 хил. лв. Подобна на изборите за Европейски парламент ок. месец по-рано, ПП Зелените успява да събере сумата от 50 хил. лв. за депозит за участие в изборите изцяло с дребни дарения от граждани в кампания, проведена както по интернет, така и с изнесени щандове в различни градове в страната.[20]
Програмата за парламентарните избори следва подобни приоритети като платформата на Зелените в изборите за ЕП (вж. по-горе). Трите основни приоритета на Зелените са:[22]
- Опазване на природата на България, нейните уникални национални и природни паркове и защитени територии – заради бъдещите поколения на страната, заради отговорността, която България носи като член на ЕС за опазването на територии и видове под защитата на ЮНЕСКО и от общоевропейско значение; приемането на закони и нормативни актове, гарантиращи опазването на околната среда; съчетаването на приоритетното регионално развитие на страната със запазването на природата в модел за устойчиво развитие на общините.
- Разширяване на ролята на гражданското общество – чрез реформа в структурата на държавата и начина, по който тя функционира; гражданското общество да има законодателна и административна инициатива и права, да бъде фактор и коректив при взимането на решения, засягащи управлението и развитието на околната среда, гражданите и държавата.
- Изграждането и утвърждаването на България като устойчиво развита съвременна държава, член на Европейския съюз; изработването и приемането на законови и нормативни пакети, осигуряващи приоритетното ѝ развитие.
Резултатите от парламентарните избори през 2009 показват общо 21 704 подадени за „Зелените“, което е повишение спрямо изборите за ЕП само месец по-рано. Процентното участие обаче е по-ниско и то е 0,52 % от гласовете, поради повишената избирателна активност на парламентарните избори и което е недостатъчно за получаване на мандат за излъчване на представител на Зелените в НС.[23]
Мажоритарни кандидати на Зелените са издигнати в 28 от общо 31 избирателни района. Мажоритарният вот на Зелените събира общо 25 652 гласа.[24]
Местни избори (2011)
[редактиране | редактиране на кода]Зелените участва в местните избори през 2011 г. самостоятелно или в местни коалиции, като успяха да спечелят места за 6 общински съветника (4 от листи на ПП Зелените, 2 – от коалиции с участието на Зелените). Партията самостоятелно получава по два мандата за общински съветници в Луковит,[25] по два в Трявна.[26] В Добрич в коалиция с Движение „Гергьовден“ реализират един мандат за общински съветник, от общо два мандата за коалицията „Граждани в повече“.[27]
Парламентарни избори (2013)
[редактиране | редактиране на кода]Както и при изборите за ЕП и НС през 2009, Зелените започнаха кампания по улиците на страната за покриване изискванията за регистрацията за парламентарните избори през 2013 г. – 7000 подписа и 10000 лв. депозит за участие.[28] Зелените са успешно регистрирани от ЦИК за участие в изборите, след кампания по събиране на дребни дарения и подписи на щандове в много градове,[29][30] в течение на която лицата на Зелените не крият критиките си към системата за събиране и проверка на подписите от страна на ЦИК и ГРАО.[31]
Партията регистрира кандидати във всички избирателни райони, с изключение на Добрич. Зелените се представят по-добре от предходните парламентарни избори през 2009 г., като е една от двете партии, която успява да повиши подкрепата си като брой гласове. За Зелените са подадени общо 26 520 гласа или 0,75% от валидните бюлетини.[32] Този резултат е недостатъчен за излъчване на представители в XLII НС.
За изборите за членове на ЕП през 2014 г. Зелените издигат листа, водена от гражданската кандидатура на Атанас Чобанов, известен разследващ журналист, разследващ незаконното строителство по Българското Черноморие и основател на сайта Биволъ. Листата събира 0,56 % от гласовете в изборите или 12 547 при много ниска обща избирателна активност.[33]
Местни избори (2015)
[редактиране | редактиране на кода]Кампанията за местните избори през 2015 г. е по-успешна. Зелените печелят 2,06 % от гласовете за общински съветници в София и са представени в Столичния общински съвет с един съветник – Иван Велков.[34][35] С подкрепата на партията е избран кмета на община Горна Малина, независимия кандидат Ангел Жиланов, чиято програма е превръщането на Горна Малина в „зелена община“,[36] както и един общински съветник.[37] Двама общински съветници са избрани в Община Асеновград с листата на Зелените самостоятелно.[38] В Луковит са избрани трима общински съветници.[39] В Радомир са избрани двама общински съветници.[40]
С подкрепата си за местни граждански активисти или участие в местни коалиции, Зелените успяват да реализират избор на общински съветник в Хасково (МК Сряда 7),[41][42] един съветник в Тополовград (МК Възраждане),[43] двама съветници в Сливен,[44] един съветник в Силистра.[45]
Заедно с Движение „Да, България!“ и ДЕОС се коалира, за да участва в изборите. Коалицията получава 101 217 гласа или 2,88% от гласувалите, поради което не влиза в Парламента.
Макар и в процес на промяна на името, ПП Зелените участва в изборите в коалиция Демократична България – Обединение“ (ДБО), заедно с ДСБ и ПП Движение „Да, България!“.
ПП Зелено движение определя своите представители в общата коалиционна листа на обединение с онлайн гласуване на Националния съвет, резултатите от което са обявени на 22 февруари 2019. Техен фаворит е биофермерът Албена Симеонова, следвана от учителя от „Заедно в час“ и зам.-директор на столично училище Росен Богомилов, еколога Тома Белев, музиканта Васил Гюров и Даниела Божинова – изследовател на електоралната демокрация, политическите права и референдумите.[9][46]
На националното събрание на Зелено движение през 28 септември 2020 г. се гласува за „явяване на предстоящите парламентарни избори заедно с останалите двама членове на Демократична България“, както и отказ от „коалиция, с която и да е от политическите сили, представени в сегашното Народно събрание“.[47]
На изборите коалицията привлича 302 270 гласоподаватели и реализира 27 депутатски мандата в XLV народно събрание, от които Зелено движение е представено от 4-ма народни представители.
Резултати
[редактиране | редактиране на кода]Резултати от избори за национален парламент (Народно събрание)
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Гласове брой | Разлика | Гласове % | Разлика % | Представители | Място в управлението |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 2009 пропорционални | 21 704 | - | 0,52 % | - | 0 | Извънпарламентарна опозиция |
| 2009 мажоритарни | 25 652 | - | - | - | 0 | Извънпарламентарна опозиция |
| 2013 | 26 520 | + 4816 | 0,75 % | + 0,23 % | 0 | Извънпарламентарна опозиция |
| 2014 | 19 990 | - 6530 | 0,61 % | – 0,14 % | 0 | Извънпарламентарна опозиция |
Резултати от избори за Европейски парламент
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Гласове брой | Разлика | Гласове % | Разлика % | Представители | Място в управлението |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 2009 | 18 444 | - | 0,72 % | - | 0 | Извънпарламентарна опозиция |
| 2014 | 12 547 | - 5897 | 0,56 % | – 0,16 % | 0 | Извънпарламентарна опозиция |
Резултати от местни избори в София
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Гласове брой | Разлика | Гласове % | Разлика % | Представители | Място в управлението |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 2011 Общински съвет | 3288 | - | 0,71 % | - | 0 | извън СОС |
| 2011 Кмет | 2364 | - | 0,51 % | - | 0 | неизбран |
| 2015 Общински съвет | 7724 | + 4436 | 2,06 % | + 1,35 % | 1 | опозиция в СОС |
| 2015 Кмет | 5657 | + 3293 | 1,43 % | + 0,92 % | 0 | без |
Участия в референдуми
[редактиране | редактиране на кода]Местни референдуми за Бургас-Александруполис
[редактиране | редактиране на кода]Бургаският активист на Зелените Даниела Божинова e един от инициаторите и основните критици на петролопровода „Бургас – Александруполис“ и радетел за организирането на местни референдум, който да реши съдбата на спорния проект.[48] Усилията на гражданските активисти и местната организация на Зелените дават резултат и в началото на 2009 г. общините Созопол, Бургас и Поморие се провеждат местни референдуми за реализирането на нефтопровода. Зелените активно агитират срещу проекта „Бургас – Александруполис“.[49] През май 2009 г. в Община Поморие се провежда референдум, на който 98,97% от общо гласувалите се обявяват срещу изграждането на „Бургас – Александруполис“.[50] Подобни са резултатите и в останалите черноморски общини.
Национален референдум (2013)
[редактиране | редактиране на кода]Зелените заемат активна роля в проведения през 2013 година Национален референдум за или против развитието на ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена мощност. Законът прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление не предвижда изрично регистриране на партии за застъпване на позиции в референдуми, препраща към Избирателния кодекс. Въпреки това, ЦИК не приема процедури и формуляри за регистрации на партии за участие в кампаниите за национален референдум.[51]
Съвместно с браншовата организация на производителите на фотоволтаична енергия от соларни панели, както и с коалиция от антиядрено настроени НПО „БелеНЕ“, Зелените сформират инициативен комитет, застъпващ алтернативната теза „против“ в референдума. Инициативният комитет прави неуспешен опит за регистриране на инициативен комитет, който да защитава позицията „не“ в насрочения за 28 януари национален референдум за ядрената енергетика. В опит да изпълнят изискването за представяне на подписка от поне 7000 избиратели, Зелените предоставят подписка от 7315, но след проверка в ГРАО коректни се оказват едва 6252, което става причина Централната избирателна комисия да откаже регистрация. Допълнителен срок не е предоставен от ЦИК и събраните допълнителни близо 2000 подписа са изгорени публично пред сградата на ЦИК от представители на инициативния комитет. Върховният административен съд потвърждава невалидността на представената подписка и непредставянето на допълнителен срок.[52][53]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ results.cik.bg
- ↑ results.cik.bg
- ↑ а б Устав на партията // Архивиран от оригинала на 2009-03-22. Посетен на 2009-05-20.
- ↑ а б Българските „зелени“ – пълноправен член на Европейска зелена партия // European Greens, 16 май 2013. Посетен на 13 юли 2013. (на английски)
- ↑ Решение от 04.11.2008 г. по ф.д. номер 622/2008 г. на Софийския градски съд.
- ↑ Green Parties // European Greens. Посетен на 10 март 2013. (на английски)
- ↑ Anex 2: EGP 17 Council Meeting, Athens, 9 – 11 ноември 2011 // European Greens, 11 ноември 2012. Архивиран от оригинала на 2017-03-30. Посетен на 13 юли 2013. (на английски)
- ↑ Решение от 04.06.2019 г. по ф.д. номер 622/2008 г. на Софийския градски съд.
- ↑ а б „Зелените“ вече се казват „Зелено движение“ // Медияпул, 22 април 2019 г. Посетен на 12.4.2021 г.
- ↑ Решение №ЕП-130 София, 12.05.2009 – на сайта на Централната избирателна комисия за избиране на членове на Европейския парламент от Република България
- ↑ www.bulgaria-news.bg, архив на оригинала от 15 май 2009, https://web.archive.org/web/20090515215012/http://www.bulgaria-news.bg/bg/news/read/1425, посетен на 24 юни 2009
- ↑ ЦИКЕП: Кандидатски листи // ЦИКЕП. Посетен на 10 март 2013.
- ↑ Кандидат-депутати за Европейски Парламент на ЗЕЛЕНИТЕ // Zelenite.bg. Архивиран от оригинала на 2013-03-06. Посетен на 10 март 2013.
- ↑ Сдружение прави стикери за деня на Референдума в Бургас // Фактор online, 5 февруари 2008. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 10 март 2013.
- ↑ Бургаски НПО-та настояват за промяна в Закона за допитванията // Фактор online, 7 март 2008. Архивиран от оригинала на 2008-04-12. Посетен на 10 март 2013.
- ↑ Грийнпийс с официален представител у нас // Manager.bg, 21 юни 2011. Посетен на 10 март 2013.[неработеща препратка]
- ↑ Интервю с евро-кандидат: Богомил Шопов // Блогът на Юруков, 15 април 2009. Посетен на 10 март 2013.
- ↑ БОГОМИЛ ШОПОВ – КАНДИДАТ ОТ ПП „ЗЕЛЕНИТЕ“ – ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСНИКА НА ПОРТАЛ ЕВРОПА // Портал Европа, 17 май 2009. Посетен на 10 март 2013.[неработеща препратка]
- ↑ Окончателни данни за страната // ЦИКЕП, 2009. Архивиран от оригинала на 2009-06-12. Посетен на 4 юли 2009.
- ↑ а б Зелените внесоха документи в ЦИК за участие в парламентарните избори // Блогът на Борис Луканов, 10 май 2009. Архивиран от оригинала на 2013-03-27. Посетен на 10 март 2013.
- ↑ РЕШЕНИЕ № НС-119 от 10.06.2009 // ЦИК ПИ 2009, 10 май 2009. Посетен на 10 март 2013.
- ↑ Участници в парламентарните избори 2009 // Дарик Радио, 7 май 2009. Посетен на 10 март 2013.
- ↑ ЦИК: Резултати: Пропорционален вот // ЦИК ПИ 2009. Посетен на 10 март 2013.
- ↑ ЦИК: Резултати: Мажоритарен вот // ЦИК ПИ 2009. Посетен на 10 март 2013.
- ↑ ЦИК: Резултати за община Луковит // ЦИК. Архивиран от оригинала на 2012-01-04. Посетен на 12 март 2013.
- ↑ ЦИК: Резултати за община Трявна // ЦИК. Архивиран от оригинала на 2012-01-27. Посетен на 12 март 2013.
- ↑ ЦИК: Резултати за община Добрич-град // ЦИК. Архивиран от оригинала на 2012-07-18. Посетен на 12 март 2013.
- ↑ „Зелените“ събират подписи, за да се явят на изборите // Дневник (вестник), 21 март 2013. Посетен на 28 април 2013.
- ↑ С две екоторбички с подписи „Зелените“ тръгват към 42 НС // News.bg, 26 март 2013. Посетен на 26 март 2013.
- ↑ Още 6 партии се регистрираха в ЦИК // БНТ, 26 март 2013. Посетен на 26 март 2013.
- ↑ Сандов: Процедурата за проверка на подписите за участие в изборите е изключително порочна // БНР, 26 март 2013. Посетен на 26 март 2013.
- ↑ Резултати от избори за народни представители 12.05.2013 г. // ЦИК. Посетен на 13 юли 2013.
- ↑ ЦИК. Резултати от избори за Европейски парламент 25.05.2014 г. за страната // Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Протокол от избори за общински съветници на община София // ЦИК. Посетен на 12 февруари 2017.
- ↑ Ето кой влиза в Столичния общински съвет // WebCafe, 29.10.2015. Посетен на 12.2.2017.
- ↑ Георги Сотиров. ГОРНА МАЛИНА – от историята към днешния технологичен век // Вестник Строител, 15 януари 2017. Посетен на 20.2.2017.
- ↑ Резултати за община Горна Малина // ЦИК. Посетен на 12 февруари 2017.
- ↑ Резултати за община Асеновград // ЦИК. Посетен на 12 февруари 2017.
- ↑ Резултати за община Луковит // ЦИК. Посетен на 12 февруари 2017.
- ↑ Резултати за община Радомир // ЦИК. Посетен на 12 февруари 2017.
- ↑ „Сряда 7“ ще се бори за велоалеи и зелено Хасково // Haskovo.net, 14.9.2015.
- ↑ 8 формации влизат в Общински съвет – Хасково. Вижте списъка на съветниците // 27.10.2015.
- ↑ Стоян Тонев. В Тополовград преференциите объркаха доста сметки // Сакар Нюз, 27.10.2015. Архивиран от оригинала на 2017-03-18. Посетен на 2017-03-17.
- ↑ Сдружението „Св. Георги Победоносец“ в Сливен и партията „Зелените“ подписаха меморандум за сътрудничество // БТА, 28.10.2016.
- ↑ Лиляна Шапкаджиева. Хората, които доказаха, че има смисъл от гражданска активност в Силистра // Дневник, 14.1.2017.
- ↑ Дневник онлайн, 22 февруари 2019
- ↑ Владислав Панев и Борислав Сандов бяха преизбрани за съпредседатели на „Зелено движение“ Архив на оригинала от 2020-10-24 в Wayback Machine.. // Zelenite.bg. Посетен на 28 септември 2020 г.
- ↑ Даниела Божинова:Искаме гражданска законодателна инициатива и в България // Фактор on-line, 13 октомври 2011. Посетен на 13 юли 2013.[неработеща препратка]
- ↑ Даниела Божинова – мажоритарен кандидат и водач на листата на ПП ЗЕЛЕНИТЕ в Бургас: Зелената вълна идва // Burgas News, 23 юни 2009. Посетен на 13 юли 2013.
- ↑ Поморие:”Не” на ”Бургас-Александруполис”, dnes.dir.bg от 16 май 2009, посетен на 8 декември 2011
- ↑ РЕШЕНИЕ № 5-НР от 12.11.2012 // ЦИК, 12 ноември 2012. Посетен на 12 март 2013.
- ↑ ЦИК отряза Зелените да агитират срещу АЕЦ Архив на оригинала от 2017-03-29 в Wayback Machine., referendumbelene.com, посетен на 31 декември 2012.
- ↑ www.vsekiden.com, архив на оригинала от 13 декември 2012, https://web.archive.org/web/20121213070427/http://www.vsekiden.com/127424, посетен на 31 декември 2012
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Зелените (официален сайт на партията)
