Латинка (село)
Латинка | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 19 души[1] (15 март 2024 г.) 1,86 души/km² |
Землище | 10,652 km² |
Надм. височина | 758 m |
Пощ. код | 6767 |
Тел. код | 03651 |
МПС код | К |
ЕКАТТЕ | 43164 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кърджали |
Община – кмет | Ардино Изет Шабан (ДПС; 2019)[2] |
- За растението вижте Латинка.
Латѝнка е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали.
География
[редактиране | редактиране на кода]Население по години [3] | |
---|---|
1934 г. | 550 души |
1946 г. | 586 души |
1956 г. | 504 души |
1975 г. | 339 души |
1985 г. | 240 души |
1992 г. | 135 души |
2001 г. | 35 души |
2011 г. | 9 души |
2019 г. | 16 души [4] |
Село Латинка се намира в източната част на Западните Родопи, на 10 – 15 km западно от границата им[5] с Източните Родопи, на около 22 km западно от центъра на Кърджали и 6 km север-северозападно от Ардино. Разположено е на спускащ се от северозапад към югоизток планински склон в родопския Жълти дял. Надморската височина във високите му северен и западен краища е около 800 m, в южния му край – около 660 m, а в източния – около 700 m.
До село Латинка се достига по пътя от село Любино, отстоящо на около 3 km на север. Също на около 3 km, но на запад-югозапад, отвъд две планински била и долината между тях, се намира село Гълъбово. По бѝлото, което е по-близко до Латинка, минава границата между областите Кърджали и Смолян.
Път от село Латинка слиза до намиращия се на около километър и половина на югоизток и на около 300 м по-ниско Дяволски мост на река Арда.
Поради наличието на подходяща слоеста скална порода, постройките в селото са изградени с каменна зидария и покрити обикновено с каменни плочи. Към края на второто десетилетие на 21 век повечето от тях са изоставени.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото – тогава с име Тюрк-юрпек – е в България от 1912 г.[6][7] Преименувано е на Латинка с министерска заповед № 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.[6]
Към 31 декември 1934 г. към село Латинка спадат махалите Невян (Джами махле), Радика (Кедирлер) и Синанлар.[8]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 9 | 100,00 |
Българи | 0 | 0,00 |
Турци | 9 | 100,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 0 | 0,00 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Религията, изповядвана в селото, е ислям.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В района на Латинка, Ардино и Момчилград има находища на аметист и планински кристал (прозрачната, бистра разновидност на кварца) с високи ювелирни качества.
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.ardino.bg
- ↑ Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените места – Справка за населението на с. Латинка, общ. Ардино, обл. Кърджали
- ↑ Според текущата демографска статистика за населението към 31.12.2019 г.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
- ↑ а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 168.
- ↑ Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
- ↑ По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|