Направо към съдържанието

Любен Стамболиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любен Стамболиев
Лична информация
ПрякорСтамболето
Роден
Любомир Стамболиев
15 август 1915 г.
Починал23 януари 1994 г. (78 г.)
Постдясно крило, полузащитник, защитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
 –
 – 1934
1934 – 1944
1947 – 1948
1948 – 1950
Ботев (София)
Шипка (София)
Левски (София)
Спартак (София)
Локомотив (София)


127


(18)
Национален отбор
1939 – 1944 България6(0)
Треньор
1959 – 1960 Ботев (Пазарджик)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Любомир (Любен) Стамболиев е български футболист, полузащитник. Роден е през 1915 г. в село Осоица.[1] В „А“ националния тим записва 6 мача, а за „Б“ националния два мача. Бил е избран за най-добър футболист за 1942 г. Същата година е първият победител в анкетата за Спортист на годината.[2]

Започва кариерата си като дясно крило, впоследствие минава в полузащитата, а в края на кариерата си е централен защитник.

Играл е за Ботев (София) и Шипка (София). През 1934 г. преминава в Левски (София). Капитан на отбора от 1941 до 1944 г. Има 180 мача и 25 гола за Левски, от които 125 мача и 18 гола за първенство, 17 мача и два гола за Купата на страната и 38 мача и 5 гола в международни срещи. Шампион на България е два пъти през 1937 и 1942 г. и носител на Купата на страната през 1942 г. Столичен шампион е бил 3 пъти (1937, 1942 и 1943 г.).

Тъй като по професия е шофьор към военното министерство, след 9 септември 1944 г. му е забранено да играе футбол. Все пак през 1947 г. правата му са възстановени и Стамболиев става част от Спартак (София). През 1948 г. играе в приятелски срещи за Септември при ЦДВ.[3] След това играе за Локомотив (София), като през 1950 г. е капитан на отбора.[4][5]

След края на състезателната си кариера е дългогодишен футболен съдия. Той е първият треньор на обединения градски отбор Ботев (Пазарджик) през сезон 1959 – 1960 г. Освен това е треньор в Русе и Видин.[6]

Починал през 1994 година.