Мождивняк
| Мождивняк Мождивњак | |
| — село — | |
 | |
  Мождивняк | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Крива паланка |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 822 m |
| Население | 770 души (2002) |
| Пощенски код | 1333 |
| Мождивняк в Общомедия | |
Мождивняк или Мождивяк (на македонска литературна норма: Мождивњак) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Славище в северното подножие на планината Осогово, югозападно от общинския център Крива паланка.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Мождивняк е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Мождивяк е населявано от 630 жители българи християни и 45 цигани.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Междивек има 680 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
По време на Първата световна война Мождивяк е център на община в Кривопаланска околия и има 530 жители.[4]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Ангел Ив. Георгиев от Вълкова слатина е български кмет на Мождивняк от 18 август 1941 година до 30 септември 1943 година. След това кмет е Любомир М. Костов от Русе (16 декември 1943 - 2 септември 1944).[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 770 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 769 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Църквата в Мождивняк „Света Троица“ е еднокорабна, с двускатен покрив, без апсида, с отворен трем на западната и южната страна. Не е изписана.
- Икони от „Света Троица“
-
„Света Богородица“ -
„Исус Христос“ -
„Свети Илия“ -
„Свети Николай“
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Мождивняк
Христо Стоянов Татарчов, селски първенец, служил като доброволен водач на българските части през Първата световна война[7]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 225.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 18 февруари 2021
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: Сто години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 141 – 142. ISBN 954-8187-10-8
| ||||||||
