Мързенци
| Мързенци Мрзенци | |
| — село — | |
 Мързенци в 1931 г. | |
  Мързенци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Гевгели |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 21 m |
| Население | 461[1] души (2002) |
| Пощенски код | 1480 |
| Мързенци в Общомедия | |
Мързенци (на македонска литературна норма: Мрзенци) е село в община Гевгели, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Боймия, на 7 километра северно от град Гевгели.
История
[редактиране | редактиране на кода]В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Мързен е представлявано от своя кмет или пълномощник Алекси, син на Продан.[2]
В XIX век Мързенци е село в Гевгелийска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Мързец (Marzetz) е посочено като село с 90 домакинства и 75 жители мюсюлмани и 368 българи.[3]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Мързенци има 280 жители българи християни и 400 турци.[5]
В началото на XX век почти всички жители на селото са под върховенството на в Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мързенци (Mirzentzi) има 288 българи екзархисти, 16 българи патриаршисти гъркомани и 8 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи българско училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Мързенци се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Мързенци живеят 324 турци и 250 българи.[8]
На 2 април 1917 година, по време на Първата световна война (1915 – 1918) в селото е формиран 83-ти пехотен полк.[9]
Църквата Св. св. Константин и Елена (Мързенци) е изградена в XIX век южно от селото от Андон Китанов.[10] Вероятно е разрушена през Първата световна война и възстановена в 1936 година.[11]
Според преброяването от 2002 година селото има 461 жители.[12]
| Националност | Всичко |
| македонци | 459 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 1 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Мързенци
Георгиос Ксантос, гръцки андартски деец- Дельо Петку Топалис (? – 1898), гръцки андартски капитан
Динка Христов Кючуков, български революционер, деец на ВМОРО[4]- Иван Танов Линков, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Николаос Николцас, гръцки андартски капитан[13]
- Петър Димов Серменински, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Стойко Урумов и синът му Иван, български революционери, дейци на ВМОРО[4]
- Ташо Андонов Кривчев, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Христо Стоянов Урумов (1873 – 1923), български учител и революционер
- Христо Христов Урумов, български учител[4] и революционер, деец на ВМОРО[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Официален сайт на Община Гевгели, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен на 5 юли 2009
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170 – 171.
- ↑ а б в г д е ж Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 52.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 865.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ Цркви и манстири во Гевгелија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 ноември 2008
- ↑ "Ο Μακεδονικός Αγών" K. Βακαλόπουλος, Χ. Νεράντζης, 2000
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 134.
| |||||||||||
