Ново село (дем Негуш)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.
Ново село Αρχάγγελος | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Негуш |
Географска област | Сланица |
Надм. височина | 12 m |
Население | 272 души (2021 г.) |
Ново село (понякога Мустафаагово село, Мустафча или Еникьой, на гръцки: Αρχάγγελος, Архангелос, до 1926 година Γενή Κιόι, Еникьой,[1] до 1940 година Βάλτος, Валтос[2]) е село в Република Гърция, в дем Негуш, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Солунското поле, на надморска височина от 12 m, на 3 km югозападно от Пласничево (Крия Вриси) и на 18 km североизточно от град Негуш (Науса).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Ново село е българско село в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Еникьой (Yéni-keuy), Берска епархия, живеят 750 гърци.[4] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ново село живеят 90 българи християни.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ново село (Novo Selo) има 90 българи патриаршисти гъркомани.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Ново село остава в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Мустафагово село (Мустаф-агово Село) има 12 къщи славяни християни,[7] но споменаваи и друго село - Мустачево, което има 25 къщи турци.[8]
В 1924 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Ново село е смесено местно-бежанско селище с 16 бежански семейства и 65 жители бежанци.[3][9] В 1926 година селото е прекръстено на Валтос,[10] а в 1940 година на Архангелос.
Землището на селото е много плодородно, тъй като цялото се напоява. Произвеждат се предимно овошки.[3]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 118[3] | 119[3] | 174[3] | 319[3] | 346[3] | 397[3] | 367[3] | 396[3] | 378[3] | 380 | 308 | 272 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ново село
- Анастас Стоянов (Αναστάσιος Στογιάννου), гръцки андартски деец и епитроп на гръцките училища в района на Ново село[11]
- Атанас Вергов (Αθανάσιος Βέργου), гръцки андартски деец и епитроп на гръцките училища в района на Ново село[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 37. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 31. (на гръцки)
|