Ношпал
| Ношпал Ношпал | |
| — село — | |
 | |
  Ношпал | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Могила |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 586 m |
| Население | 348 души (2002) |
| Пощенски код | 7215 |
| МПС код | BT |
Ношпал (на македонска литературна норма: Ношпал) е село в южната част на Северна Македония, в Община Могила.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е типично равнинно, разположено на 586 m надморска височина в областта Пелагония, на 26 km североизточно от град Битоля и на 16 km от общинския център Могила. Землището му е богато и подходящо за земеделие.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1607 година жителите на Ношпал взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 3000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са всички селяни, един за друг.[2] Според сиджили от края на 1619 година Ношпал заедно с други села в Битолска нахия е част от зиамет на Ибрахим с приход 23 000 акчета. През тази година зиаметът е предаден на Первиз.[3] В началото на 1622 година зиаметът е даден на Хасан, приближен на везира Даут паша. Приходът от Ношпал е 15000 акчета.[4]
В XIX век Ношпал е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Никола“ е изградена в 1865 година.[5] В селото има и църква „Света Петка“.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ношпалъ има 240 жители, всички българи християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ношпал е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 28 къщи.[7]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ношпал има 320 българи екзархисти.[8] Към 1906-1907 година Ношпал, заедно с Радобор, Трап, Будаково и Горно Чарлия образува енория в Пелагонийската епархия на Екзархията, с енорийски свещеник Тодор Стоянов.[9]
По време на Първата световна война Ношпал е част от Добрушовска община и има 342 жители.[10]
Населението на селото намалява вследствие на емиграция към Битоля, Прилеп, Скопие, Охрид, Европа и презокеанските земи.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 348 жители, от които 347 македонци и един друг.[11]
| Година | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 462 | 487 | 572 | 546 | 545 | 427 | 360 | 348 |
| Националност | Всичко |
| македонци | 347 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ношпал
Тале Велянов Талев (1876 – ?), необразован земеделец и куриер на ВМОРО, а през Илинденско-Преображенското въстание е войвода на ношпалската селска чета.[12]- Христо Иванов – Цепивир (? – 1912), български революционер от ВМОРО, загинал в Кривопаланечко[13]
- Починали в Ношпал
- Димче Сарванов Могилчето (1879 – 1907), български революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Ношпал // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-25. Посетен на 25 ноември 2018.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 4.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 40-42. Според един от документите Первиз се натъкнал на съпротива от страна на емин, който отказвал да му предаде получените приходи от зиамета.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 63.
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 76 (Регистър на венчилата в с. Радобор, с. Трап, с. Будаково, с. Ношпал и в с. Горно Чарлия, Битолска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 4., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 18 февруари 2021
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 март 2008
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 162.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 102.
| ||||||||
