Направо към съдържанието

Патрик (дем Висалтия)

Тази статия е за селото в Сярско. За бившето село в Щипско вижте Патрик (Щипско).

Патрик
Πατρίκι
— село —
Гърция
40.8982° с. ш. 23.6086° и. д.
Патрик
Централна Македония
40.8982° с. ш. 23.6086° и. д.
Патрик
Сярско
40.8982° с. ш. 23.6086° и. д.
Патрик
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВисалтия
Географска областСярско поле
Надм. височина48 m
Население291 души (2011)

Патрик (на гръцки: Πατρίκι, Патрики или Πατρίκιο, Патрикио, катаревуса Πατρίκιον, Патрикион) е село в Република Гърция, в дем Висалтия, област Централна Македония с 291 жители (2011).

Селото е разположено в Сярското поле на 12 километра източно от Нигрита.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век Патрик е село, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Патрик (Patrik) е посочено като село с 11 домакинства и 39 жители гърци.[1]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век селото има 45 жители гърци християни.[2]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Патрик (Patrik) живеят 30 гърци.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Патрик е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

Селото е освободено по време на войната от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Патрик е представено като изцяло бежанско село със 76 бежански семейства и 311 жители.[5]

В 1958 година е построена църквата „Рождество Богородично“.[6]

Родени в Патрик
  • Никола Андреев, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, Инженерно-техническа част на МОО[7]
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122 – 123.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200 – 201. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 42 и 869.
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  6. Ιερός Ναός Γεννήσεως τῆς Θεοτόκου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 26 октомври 2019 г.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 42.