Направо към съдържанието

Преспа (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Преспа.
Преспа
Разположение на Преспанската крепост на остров Свети Ахил
Разположение на Преспанската крепост на остров Свети Ахил
Карта Местоположение
Информация
Страна Гърция
Терит. единицадем Преспа
МестоположениеАхил
ОсноваванеСредновековие
Състояниечастично запазена
Собственикдържавна

Преспа е средновековен град, разположен в едноименната област в Югозападна Македония. Той е резиденция и лобно място на българския цар Самуил, а според някои историци е столица на Първата българска държава и седалище на българската патриаршия в последните десетилетия на X век.[1]

Местоположение

[редактиране | редактиране на кода]
Преспанската котловина

Топонимът Преспа се употребява за езеро, селище на остров или просто остров.[2] Според Иван Микулчич името Преспа се дължи на това, че остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро е близо до канала, през който водата се пресипва от Малкото в Голямото Преспанско езеро.[1]

Известният писмен и археологически материал позволява да се заключи, че в края на Ранното средновековие строителна дейност е имало:

Останки от базиликата „Свети Ахил“ в Преспа

Допустимо е същинският град – средище на тази агломерация от селища, крепости и манастири – да се търси на остров Свети Ахил.[2] Той е най-големият от трите изброени острова (дълъг е 1700 м и широк – 500 m).[4][1] Южният край на острова се издига на 83 m над езерото. В тази част лежат руините на голяма средновековна крепост.[1] На Свети Ахил са открити развалини на няколко църкви. Сред тях е и голяма базилика, която според някои изследователи е един от седемте големи храма, построени от княз Борис I след покръстването,[5] а според други е строена от тесалийски гърци по заповед на Самуил.[3] По своя архитектурен план тя наподобява отчасти Голямата базилика в старата българска столица Плиска. Сред развалините ѝ са се запазили паметници на ранносредновековната живопис и скулптура в българската държава.[6] От вътрешната страна на апсидата са изписани имената на епископиите, подчинени на българския патриарх в края на X век.[5] Централната част на острова заедно с височините Кале и Кулата изглежда е била укрепена. По-ниската и бреговата част е била застроена с църкви и вероятно жилищни постройки. Тя е образувала нещо като външен град. Северният край носи името Порта. Може да се предположи, че и външният град е разполагал със защитна система.[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Самуиловият надпис от село Герман
Цар Самуил на смъртното си ложе[7]

Градът придобива голямо политическо значение след 971 г., когато българската столица Велики Преслав е завладяна от византийците (вижте Българо-византийски войни). Преспа е едно от средищата на въстанието на комитопулите, които отхвърлят византийската власт от западните български земи. Изказана е хипотеза, че езерният град е резиденция на най-стария от четиримата комитопули – Давид, преди да бъде убит през 976 г.[8] По-късно в града се установява Самуил, който, макар и без владетелска титла, на практика управлява сам българската държава след убийството на Арон през 987 г. и особено след пленяването на цар Роман в 991 г. На това основание се твърди, че през тези години Преспа се превръща в официална столица на царството[9].[10] Съгласно Енциклопедия „България“ градът е столица още от 973 до 996 г.[11], според Кирило-Методиевската енциклопедия – поне до 1015 г.[2], но много медиевисти не приемат това виждане. Според едни в периода след падането на Преслав поне до 986 г. държавно-политически център на България е град Средец[12]. Други смятат, че Преспа никога не е бил официална столица на Самуилова България, за разлика от Скопие и Охрид.

След превземането на крепостта Лариса в Тесалия през 983[9] или 985 г. Самуил отнася в Преспа мощите на Свети Ахил[13]. На името на този светец е кръстен големият остров на Малкото Преспанско езеро[5]. По Самуилово време на острова са издигнати дворци[10], свързани с крепостна кула на насрещния бряг посредством изкуствен насип[9]. На източния бряг на езерото, край по-късното село Герман, през 992 – 993 г. комитопулът оставя паметен надпис на своите родители, Никола и Рипсимия, и на най-големия си брат, Давид[14][15] (виж Самуилов надпис). Около 997 г., когато Самуил се провъзгласява за цар, в Преспа е седалището на българската патриаршия[10]. Впоследствие то се премества в Охрид[16]. Българския патриарх Герман, предстоятел на българската православна църква по времето на цар Самуил в края на X век, мести седалището си от Воден в Преспа и е починал тук около 1000 година.[17]

Непосредствено след тежкото поражение на българите от византийците в Беласишката битка цар Самуил намира убежище в Преспа. Тук той посреща войниците си, ослепени от император Василий II, и умира след получения сърдечен удар на 6 октомври 1014 г.[18] Преспа остава владетелска резиденция и при Самуиловите наследници. Тук през 1016 г. намира смъртта си сръбският княз Иван Владимир, убит по заповед на цар Иван Владислав[10]. Византийците завладяват Преспа през 1018 г., след като по-голямата част от българските първенци се подчиняват на Василий II. Императорът запазва крепостта и я прекръства на Констанция[19].

Преспа е освободена в 1040 г. от Цар Петър Делян, и е едно от последните места, в които Византия повторно успява да установи господството си в 1041 г. Преспа е разрушена повторно в 1073 г. заедно с базиликата „Свети Ахил“ и Самуиловите дворци от алемани и нормани византийски наемници, когато при подавянето на въстанието на Георги Войтех боеве има единствено при Преспа където германските наемници и викингите разграбват града, разрушават дворците на цар Самуил и заедно с тях разграбват и разрушават базиликата Свети Ахил на острова.[20]. През XII век Преспа е спомената в исторически извори като административен център.

В 1203 г. Цар Калоян освобождава района от византийско владичество. След смъртта му тук владеее българският севастократор Стрез, след който, за кратко в началото на XIII век е във властта на Епирското деспотство, което скоро е разгромено от Иван Асен II и тук отново е част от Българската държава. През 1259 г. е заюван от Никея. По-късно след което следите на това средище изчезват от историческата сцена[21].

При разкопки на остров Свети Ахил през 1969 г. гръцкият археолог Николаос Муцопулос открива гроб, в който се смята, че е погребан Самуил[22].

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 276.
  2. ↑ а б в г д Георгиев (2003)
  3. ↑ а б Prinzing G., Prespa в Lexikon des Mittelalters
  4. ↑ Златарски, I/2: 631 – 632
  5. ↑ а б в Енциклопедия „България“, I: 159 – 160
  6. ↑ Ваклинов, 232, 235 – 237 (9.8.2008)
  7. ↑ Миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата хроника, XIV век
  8. ↑ Ангелов, Чолпанов, 32
  9. ↑ а б в Ангелов, Чолпанов, 38
  10. ↑ а б в г Николов, 171 – 172
  11. ↑ Енциклопедия „България“, V: 453 – 454
  12. ↑ Николов, 167
  13. ↑ Златарски, I/2: 630
  14. ↑ Иванов, Български старини, 23 – 25
  15. ↑ Златарски, I/2: 606 – 607 (бел. 12)
  16. ↑ Златарски, I/2: 666
  17. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 26 – 27.
  18. ↑ Златарски, I/2: 697, 700 – 701
  19. ↑ Златарски, I/2: 736
  20. ↑ История на България, III: 73
  21. ↑ Микулчиќ, 278
  22. ↑ Андреев, 334
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Преспа_(град)&oldid=11989000“.