Софийска епархия (източнокатолическа): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м overlinking
Ред 29: Ред 29:
[[Униатско движение|Униатското движение]] по Българските земи възниква в средата на 19 век. През 1860 г. папа [[Пий IX]] приема присъединяването на група българи към Католическата Църква. За глава на новата католическа общност е избран [[архимандрит]] [[Йосиф Соколски]], който е ръкоположен от папата в 1861 г. в сан [[архиепископ]].
[[Униатско движение|Униатското движение]] по Българските земи възниква в средата на 19 век. През 1860 г. папа [[Пий IX]] приема присъединяването на група българи към Католическата Църква. За глава на новата католическа общност е избран [[архимандрит]] [[Йосиф Соколски]], който е ръкоположен от папата в 1861 г. в сан [[архиепископ]].


Скоро след това Йосиф Соколски се разкайва за отстъплението си от православието и напуска Цариград, отпътувайки за Одеса с руския параход „Елбрус“ на 6 юни 1861 г. заедно с възрожденския писател Петко Р. Славейков<ref>Цончев, д-р Петър. ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ. „Художник“, С. 1934 (Габрово, 1996), с. 637</ref>. Според други източници архиепископ Йосиф е отвлечен и заточен в [[Киев]], където умира след 18 години<ref>[http://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA593&lpg=PA593&dq=йосиф+соколски+отвличат&source=bl&ots=Z3yxSUjcQX&sig=8ZS8ucUVcNd18CN8wvMAqIedSCw&hl=bg&redir_esc=y#v=onepage&q=йосиф%20соколски%20&f=false История на българите: В 8 тома. Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на българите, Емил Александров, ISBN 954621213X, 9789546212139, автор Георги Бакалов, редактор Георги Марков, издател TRUD Publishers, 2004, ISBN 9545284676, стр. 593 – 594]</ref>. За негов приемник е избран [[Рафаил Попов (епископ)|Рафаил Попов]]. Междувременно папа [[Пий IX]] насърчава монаси от обществата на [[успенци]]те и [[възкресенци]]те да изпратят свои братя в Цариград, [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]].
Скоро след това Йосиф Соколски се разкайва за отстъплението си от православието и напуска Цариград, отпътувайки за Одеса с руския параход „Елбрус“ на 6 юни 1861 г. заедно с възрожденския писател Петко Р. Славейков<ref>Цончев, д-р Петър. ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ. „Художник“, С. 1934 (Габрово, 1996), с. 637</ref>. Според други източници архиепископ Йосиф е отвлечен и заточен в [[Киев]], където умира след 18 години<ref>[http://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA593&lpg=PA593&dq=йосиф+соколски+отвличат&source=bl&ots=Z3yxSUjcQX&sig=8ZS8ucUVcNd18CN8wvMAqIedSCw&hl=bg&redir_esc=y#v=onepage&q=йосиф%20соколски%20&f=false История на българите: В 8 тома. Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на българите, Емил Александров, ISBN 954621213X, 9789546212139, автор Георги Бакалов, редактор Георги Марков, издател TRUD Publishers, 2004, ISBN 9545284676, стр. 593 – 594]</ref>. За негов приемник е избран [[Рафаил Попов (епископ)|Рафаил Попов]]. Междувременно папа Пий IX насърчава монаси от обществата на [[успенци]]те и [[възкресенци]]те да изпратят свои братя в Цариград, [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]].


След смъртта на епископ Рафаил Попов за глава на Католическата църква от източен обред е назначен епископ [[Нил Изворов]], който представлява интересите на българските католици пред турските власти.
След смъртта на епископ Рафаил Попов за глава на Католическата църква от източен обред е назначен епископ [[Нил Изворов]], който представлява интересите на българските католици пред турските власти.
Ред 42: Ред 42:
През 1928 г. в България има организирани апостолически енории в 24 селища в градовете [[София]], [[Пловдив]], [[Варна]], [[Стара Загора]], [[Ямбол]], [[Сливен]], [[Бургас]], [[Казанлък]], [[Тополовград]], [[Ивайловград]] и [[Малко Търново]], в селата
През 1928 г. в България има организирани апостолически енории в 24 селища в градовете [[София]], [[Пловдив]], [[Варна]], [[Стара Загора]], [[Ямбол]], [[Сливен]], [[Бургас]], [[Казанлък]], [[Тополовград]], [[Ивайловград]] и [[Малко Търново]], в селата
* [[Студена (област Хасково)|Студена]], [[Дервишка могила]], [[Мустрак]]ли, [[Присадец]] и [[Филипово (област Хасково)|Филипово]], [[Свиленград]]ско
* [[Студена (област Хасково)|Студена]], [[Дервишка могила]], [[Мустрак]]ли, [[Присадец]] и [[Филипово (област Хасково)|Филипово]], [[Свиленград]]ско
* [[Покрован]] и [[Кобилино]], [[Ивайловград]]ско
* [[Покрован]] и [[Кобилино]], Ивайловградско
* [[Зорница (област Бургас)|Зорница]] и [[Правдино]], [[Ямбол]]ско
* [[Зорница (област Бургас)|Зорница]] и [[Правдино]], [[Ямбол]]ско
* [[Лесово]] и [[Гранитово (област Ямбол)|Гранитово]], [[Елхово|Eлховско]]
* [[Лесово]] и [[Гранитово (област Ямбол)|Гранитово]], [[Елхово|Eлховско]]

Версия от 13:23, 17 април 2020

Софийска епархия
Катедралата „Успение Богородично“
Местно имеEparchia Sophiae
ЦъркваЦърква на съединените с Рим българи
СтранаБългария
ЦентърСофия
Катедрална църква„Успение Богородично“
Архиерейски наместничестваСофийско, Пловдивско и Бургаско
ПредстоятелХристо Пройков
Санепископ
Паство10 000
Сайтwww.kae-bg.org
Софийска епархия в Общомедия

Софийската епархия „Свети Йоан XXIII“ (на латински: Eparchia Sophiae) е християнски диоцез в България, единствената епархия на източнокатолическата Църква на съединените с Рим българи. Софийският епископ има седалище в София, при катедралата „Успение Богородично“.

Граници

Епархията обхваща цялата територия на България. Разделена е на три духовни околии: Софийска, Пловдивска и Бургаска. На север граничи с архиепархията на Фъгъраш – Алба Юлия и Букурещката епархия „Св. Василий Велики“ в Румъния, на запад – с Епархията „Свети Николай“ на Руски Кръстур и със Струмишко-Скопската епархия, на юг – с Гръцката апостолическа екзархия от византийски обред и с Истанбулската апостолическа екзархия от византийски обред.

История

Униатското движение по Българските земи възниква в средата на 19 век. През 1860 г. папа Пий IX приема присъединяването на група българи към Католическата Църква. За глава на новата католическа общност е избран архимандрит Йосиф Соколски, който е ръкоположен от папата в 1861 г. в сан архиепископ.

Скоро след това Йосиф Соколски се разкайва за отстъплението си от православието и напуска Цариград, отпътувайки за Одеса с руския параход „Елбрус“ на 6 юни 1861 г. заедно с възрожденския писател Петко Р. Славейков[1]. Според други източници архиепископ Йосиф е отвлечен и заточен в Киев, където умира след 18 години[2]. За негов приемник е избран Рафаил Попов. Междувременно папа Пий IX насърчава монаси от обществата на успенците и възкресенците да изпратят свои братя в Цариград, Македония и Тракия.

След смъртта на епископ Рафаил Попов за глава на Католическата църква от източен обред е назначен епископ Нил Изворов, който представлява интересите на българските католици пред турските власти.

През 1883 г., с декрет от Рим, Конгрегацията за разпространение на вярата издига 2 викариата – за Тракия и Македония, със съответните епископи – Михаил Петков и Лазар Младенов. По време на Първата световна война и след нея много от верните на тези епархии са принудени да се преселят в България.

През 1925 г. папа Пий XI решава да назначи апостолически визитатор на Светия престол в България и изпраща Анджело Ронкали.

Архиепископ Ронкали и други духовници след въвеждането на отец Кирил Куртев в епископски сан в базиликата „Сан Клементе“ Рим на 5 декември 1926 г.

Бъдещият папа Йоан XXIII от 1925 г. до 1934 г. е апостолически делегат в България с мисията, поверена му от папата, да организира живота на Католическата църква от източен обред. С негово съдействие през 1926 г. Рим създава Католическата апостолическа екзархия със седалище София. На 31 юли същата година за първи апостолически екзарх е назначен епископ Кирил Куртев.

През 1928 г. в България има организирани апостолически енории в 24 селища в градовете София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Ямбол, Сливен, Бургас, Казанлък, Тополовград, Ивайловград и Малко Търново, в селата

Участници в конференцията в Ямбол през 1929 г.

За тях се грижат 33 свещеници, които обслужват около 15 000 униати. В следващите години се създават нови енории – в село Куклен, Пловдивско и в Свиленград.[3] На 29 май 1929 г. в Ямбол се провежда конференцията на католиците от източен обред в България. В нея участват 27 делегати – 13 свещеници и 14 миряни от общо 15 енории. Работата на конференцията е открита от архиепископ Ронкали. Основният резултат от конференцията е очертаването на организационните принципи за сдружаване на католиците от източен обред в България.[4]

Архиепископ Ронкали с католически свещеници от Софийската епархия в София, 13 – 18 август 1934 г.

На 30 май 1941 г., неочаквано епископ Кирил Куртев подава оставка. За негов заместник е избран епископ Йоан Гаруфалов. Ръкополагането му се извършва на 1 ноември 1942 г. в енорийския храм „Успение Богородично" в София от епископ Кирил Куртев в съслужние с Дамян Теелен – епископ на Никополската епархия, и Иван Романов – епископ на Софийско-Пловдивската епархия. Присъства също и архиепископ Джузепе Мацоли – апостолически делегат в България. Оттогава униатската църква в България започва да се именува католическа екзархия.[4]

След смъртта на екзарх Гаруфалов, епископ Кирил Куртев е назначен отново. Същият период е белязан с преследването на Католическата църква в България от комунистическия режим и почти всички свещеници преминават през затворите. След смъртта на Кирил Куртев е назначен от Рим архиепископ Методий Стратиев.

На 11 октомври 2019 година папа Франциск издига апостолическата екзархия в Софийска епархия „Свети Йоан XXIII“ и управляващият епископ Христо Пройков получава титлата софийски епископ.

Структура

След последната административна реформа от 1 януари 2020 г., Софийската епархия има 12 енории в цялата страна, обслужвани от 16 свещеници. Епархията е разделена на 3 духовни околии: Софийска, Пловдивска и Бургаска. В нея работят монашеските общества на отците успенци, възкресенци, салезиани, кармелити и сестрите кармелитки, евхаристинки, облатки и фоколарини от Марииното дело.

Към 2020 г. в екзархията служат 16 свещеници: 4 мирски и 12 монашески. На 1 свещеник се падат 625 католици. Освен това има 13 монаси и 40 монахини от различни ордени.

Енории
Католически енории в България
Карта на католическите енории в България
Карта на католическите енории в България
Софийско-пловдивска епархия (западен обред)
Никополска епархия (западен обред)
Софийска епархия (източен обред)

Софийската епархия е разделена на 12 енории:

Статистика

година население свещеници дякони монаси енории
кръстени общо % католици брой мирски йеромонаси кръстени на свещеник мъже жени
1969 ? 8 500 000 ? 8 8 0 21 20
1988 15 000 ? ? 20 12 8 750 16 40 18
1999 15 000 ? ? 16 6 10 937 10 39 20
2000 15 000 ? ? 15 5 10 1000 10 40 20
2001 15 000 ? ? 17 5 12 882 14 40 20
2002 15 000 ? ? 18 5 13 833 15 40 10
2003 10 000 ? ? 19 5 14 526 14 40 10
2004 10 000 ? ? 21 6 15 476 15 40 21
2009 10 000 ? ? 21 5 16 476 20 38 21
2013 10 000 ? ? 20 4 16 500 18 37 13
2016 10 000 ? ? 17 4 13 588 15 27 16

Вижте също

Бележки

  1. ↑ Цончев, д-р Петър. Из общественото и културно минало на Габрово, печ. „Художник“, С. 1934 (Габрово, 1996), с. 637
  2. ↑ История на българите: В 8 тома. Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на българите, Емил Александров, ISBN 954621213X, 9789546212139, автор Георги Бакалов, редактор Георги Марков, издател TRUD Publishers, 2004, ISBN 9545284676, стр. 593 – 594
  3. ↑ Епископ Кирил Куртев
  4. ↑ а б Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002.

Външни препратки

Карта
Католически храмове в България
  Междуритуална епископска конференция в България
  Софийска епархия (източнокатолическа)
  Софийска епархия (исторически структури)
  Софийско-пловдивска епархия (римокатолическа)
  Софийско-пловдивска епархия (исторически структури)
  Никополска епархия (римокатолическа)
  Никополска епархия (исторически структури)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Софийска_епархия_(източнокатолическа)&oldid=10100443“.