Татарски език: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
| wiki = tt |
| wiki = tt |
||
}} |
}} |
||
'''Татарският език''' (самоназвание: татар теле) е [[Тюркски езици|тюркски език |
'''Татарският език''' (самоназвание: татар теле) е [[Тюркски езици|тюркски език]]. |
||
⚫ | |||
Той е официалният език на Република [[Татарстан]] в Руската федерация и най-разпространеният език в Русия след [[руски език|руския]]. Говори се от около 8 000 000 души в [[Русия]], [[Китай]], [[Турция]], [[Полша]], [[Украйна]], [[Финландия]], [[Естония]] и [[Средна Азия]]. |
|||
== История == |
== История == |
||
Татарският език се е формирал заедно с диференцирането на народността, носител на езика – [[татари]]те, в районите на Поволжието и Урал. В татарския език може да се открие определено влиянието на съседните угро-фински езици ([[марийски език|марийски]], [[удмуртски език|удмуртски]]) най-вече във фонетиката, макар че не е ясно дали влиянието не е било двупосочно, а в речниковия състав от [[арабски език|арабски]], [[персийски език|персийски]] и [[руски език]]. |
Татарският език се е формирал заедно с диференцирането на народността, носител на езика – [[татари]]те, в районите на Поволжието и Урал. В татарския език може да се открие определено влиянието на съседните угро-фински езици ([[марийски език|марийски]], [[удмуртски език|удмуртски]]) най-вече във фонетиката, макар че не е ясно дали влиянието не е било двупосочно, а в речниковия състав от [[арабски език|арабски]], [[персийски език|персийски]] и [[руски език]]. |
||
Класифицира се като къпчакски тюркски език, макар че в него се откриват и доста огузки черти, като например непълната промяна на начално пратюркско *{{IPA|[j]}} в африката {{IPA|[dʒ]}}. Това двояко застъпване отличава стандартния татарски език (създаден въз основа на казанския говор) от сибирско-татарските езици ([[хакаски език]], [[шорски език]]). Промяната *{{IPA|[j]}} > {{IPA|[dʒ]}} е последователно прокарана в думи като: cide „седем“, cır „песен“, celek „костен мозък“, cuy- „лишавам се“ и др., които са по-близки до къпчакските форми, но отсъства от думи като: yan- „горя“, yomırka „яйце“, yeğet „юнак, джигит“, които са по-близки до огузките форми. |
|||
Татарският език се различава съществено във фонетично отношение от съседния му [[чувашки език]]. |
Татарският език се различава съществено във фонетично отношение от съседния му [[чувашки език]]. |
||
Ред 29: | Ред 32: | ||
Най-ранният известен писмен паметник е поемата „Киса и Йосиф“, написана през XIII в. от [[Кул Гали]] (загинал по времето на монголското завоевание на [[Волжка България]] през [[1236]] г.). Езикът на поемата съчетава елементи от [[огузки езици|староогузкия]] и [[къпчакски език]]. През периода на [[Казанско ханство|Казанското]] и [[Астраханско ханство|Астраханското]] ханства се различава [[старотатарски език|старотатарският език]], за който са характерни голям брой заемки от арабски и персийски език, като имената на дните на седмицата: düşəmbe, sişəmbe, çərşəmbe, pənceşəmbe, comğa, şimbə, yaqşəmbe; думи от всекидневието като: rəhmət „благодарност“, məhəbbət „любов“, qanun „закон“, baqça „градина“, şəhər „град“, xaq „цена“, bazar „пазар“, hoday „господ“, zirat „гробище“. След завладявнето на Казанското ханство от [[Иван Грозни]] в татарския започват да поникват русизми като: zakon, poyez „влак“, çəynək „чайник“, börənə „цепеница“ и др., а по-късно и заемки от западноевропейски езици. |
Най-ранният известен писмен паметник е поемата „Киса и Йосиф“, написана през XIII в. от [[Кул Гали]] (загинал по времето на монголското завоевание на [[Волжка България]] през [[1236]] г.). Езикът на поемата съчетава елементи от [[огузки езици|староогузкия]] и [[къпчакски език]]. През периода на [[Казанско ханство|Казанското]] и [[Астраханско ханство|Астраханското]] ханства се различава [[старотатарски език|старотатарският език]], за който са характерни голям брой заемки от арабски и персийски език, като имената на дните на седмицата: düşəmbe, sişəmbe, çərşəmbe, pənceşəmbe, comğa, şimbə, yaqşəmbe; думи от всекидневието като: rəhmət „благодарност“, məhəbbət „любов“, qanun „закон“, baqça „градина“, şəhər „град“, xaq „цена“, bazar „пазар“, hoday „господ“, zirat „гробище“. След завладявнето на Казанското ханство от [[Иван Грозни]] в татарския започват да поникват русизми като: zakon, poyez „влак“, çəynək „чайник“, börənə „цепеница“ и др., а по-късно и заемки от западноевропейски езици. |
||
== |
== Азбука == |
||
Преди създаването на СССР татарският език използва арабска азбука. По времето на Сталин е въведен следният вариант на кирилицата. Днес се правят опити за въвеждане на латинска азбука. |
|||
⚫ | |||
== Татарска азбука (Tatar əlifbası) == |
|||
Преди създаването на СССР татарският език използва арабска азбука. По времето на Сталин е въведен следният вариант на кирилицата. |
|||
{| style="font-family:Microsoft Sans Serif; font-size:1.4em; border-color:#000000; border-width:1px; border-style:solid; border-collapse:collapse; background-color:#F8F8EF" |
{| style="font-family:Microsoft Sans Serif; font-size:1.4em; border-color:#000000; border-width:1px; border-style:solid; border-collapse:collapse; background-color:#F8F8EF" |
||
Ред 160: | Ред 159: | ||
|} |
|} |
||
|} |
|} |
||
== Граматика == |
|||
Татарският е [[аглутинативен език]] както всички [[тюркски езици]]. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Ред 167: | Ред 169: | ||
[[Категория:Татарски език| ]] |
[[Категория:Татарски език| ]] |
||
[[Категория:Култура на Башкирия]] |
|||
[[Категория:Уляновска област]] |
Версия от 16:22, 20 октомври 2020
Татарски език татар теле | |
Страна | Русия, Украйна и др. |
---|---|
Регион | Поволжие |
Говорещи | 8 000 000[1] |
Писменост | кирилица |
Систематизация по Ethnologue | |
Алтайски Тюркски Западнотюркски Уралски тюркски Татарски | |
Официално положение | |
Официален в | Татарстан |
Регулатор | --- |
Кодове | |
ISO 639-1 | tt |
ISO 639-2 | tat |
ISO 639-3 | tat |
Татарски език в Общомедия |
Татарският език (самоназвание: татар теле) е тюркски език.
Той е официалният език на Република Татарстан в Руската федерация и най-разпространеният език в Русия след руския. Говори се от около 8 000 000 души в Русия, Китай, Турция, Полша, Украйна, Финландия, Естония и Средна Азия.
История
Татарският език се е формирал заедно с диференцирането на народността, носител на езика – татарите, в районите на Поволжието и Урал. В татарския език може да се открие определено влиянието на съседните угро-фински езици (марийски, удмуртски) най-вече във фонетиката, макар че не е ясно дали влиянието не е било двупосочно, а в речниковия състав от арабски, персийски и руски език.
Класифицира се като къпчакски тюркски език, макар че в него се откриват и доста огузки черти, като например непълната промяна на начално пратюркско *[j] в африката [dʒ]. Това двояко застъпване отличава стандартния татарски език (създаден въз основа на казанския говор) от сибирско-татарските езици (хакаски език, шорски език). Промяната *[j] > [dʒ] е последователно прокарана в думи като: cide „седем“, cır „песен“, celek „костен мозък“, cuy- „лишавам се“ и др., които са по-близки до къпчакските форми, но отсъства от думи като: yan- „горя“, yomırka „яйце“, yeğet „юнак, джигит“, които са по-близки до огузките форми.
Татарският език се различава съществено във фонетично отношение от съседния му чувашки език.
Най-ранният известен писмен паметник е поемата „Киса и Йосиф“, написана през XIII в. от Кул Гали (загинал по времето на монголското завоевание на Волжка България през 1236 г.). Езикът на поемата съчетава елементи от староогузкия и къпчакски език. През периода на Казанското и Астраханското ханства се различава старотатарският език, за който са характерни голям брой заемки от арабски и персийски език, като имената на дните на седмицата: düşəmbe, sişəmbe, çərşəmbe, pənceşəmbe, comğa, şimbə, yaqşəmbe; думи от всекидневието като: rəhmət „благодарност“, məhəbbət „любов“, qanun „закон“, baqça „градина“, şəhər „град“, xaq „цена“, bazar „пазар“, hoday „господ“, zirat „гробище“. След завладявнето на Казанското ханство от Иван Грозни в татарския започват да поникват русизми като: zakon, poyez „влак“, çəynək „чайник“, börənə „цепеница“ и др., а по-късно и заемки от западноевропейски езици.
Азбука
Преди създаването на СССР татарският език използва арабска азбука. По времето на Сталин е въведен следният вариант на кирилицата. Днес се правят опити за въвеждане на латинска азбука.
A a | Ə ə | B b | C c | Ç ç | D d | E e | F f |
G g | Ğ ğ | H h | I ı | İ i | J j | K k | Q q |
L l | M m | N n | Ñ ñ | O o | Ö ö | P p | R r |
S s | Ş ş | T t | U u | Ü ü | V v | W w | X x |
Y y | Z z | ’ |
|
|
|
|
Граматика
Татарският е аглутинативен език както всички тюркски езици.
Източници
|