Хонорий III: Разлика между версии
м Робот Добавяне: ka:ჰონორიუს III |
м категоризиране |
||
Ред 32: | Ред 32: | ||
<sup>1</sup>: до [[16 юли]] [[1216]]<br/> |
<sup>1</sup>: до [[16 юли]] [[1216]]<br/> |
||
<sup>2</sup>: от [[19 март]] [[1227]] |
<sup>2</sup>: от [[19 март]] [[1227]] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Категория:Папи]] |
[[Категория:Папи]] |
||
[[Категория:Римокатолически епископи от 13 век]] |
|||
[[af:Pous Honorius III]] |
[[af:Pous Honorius III]] |
Версия от 19:46, 10 юли 2010
Хонорий III | |
римски папа | |
Понтификат | |
---|---|
18 юли 1216 – 18 март 1227 | |
Рождено име | Сенси Савелли |
Предшественик | Инокентий III |
Наследник | Григорий IX |
Роден | |
Починал | |
Хонорий III в Общомедия |
Хонорий III е римски папа със силно религиозен характер и прагматичен ум, продължител на политиката на предшественика му Инокентий III за утвърждаване на папската курия като водеща политическа сила в Европа. Признава т.нар. просешки ордени - Доминикански, Францискански и Кармелитски.
Биография
Хонорий III е роден през 1148 г. под светското име Сенси Савелли и е отлично образован в каноническо право в Болоня. Преминава през стълбицата на папската институция, като започва от каноник на "Св. Мария Велика", през 1188 г. става папски камериер, през 1193 г. - кардинал-дякон, наставник на император Фридрих II през 1197 г. и кардинал-духовник през 1200 г. Избран е единодушно на апостолическия престол и е ръкоположен в Перуджа на 24 юли 1216 г.
Църковна дейност
Хонорий III е автор на много произведения още преди да е ръкоположен за папа. Негови са една колекция на папски декреталии, животоописание на Григорий VII, един трактат върху римския ред и мястото на курията в политическата карта на Европа. Най-важната мярка през понтификата му е признанието и санкционирането на новите ордени - Доминикански, Францискански и Кармелитски, въпреки забраната на Четвъртия Латрански вселенски събор. Особеност на тези ордени е увеличаването на вярващите чрез приемането и на светски лица и фокусирането върху благочестието, благонравието и благоразумието. Тези просешки ордени променят взаимоотношението между Бог и вярващ и поставят основите на индивидуализма и хуманизма, основа за Ренесанса в Италия.
Политическа дейност
- Още през 1217 г. се застъпва за Хенри III срещу бароните, коронова и константинополския император Пиер Куртене.
- На 22 ноември 1220 г. коронова ученика си Фридрих II за император след клетвата на последния, че ще пази правата на Църквата и ще си сложи кръста за кръстоносен поход.
- През 1221 г. служи за арбитър при спора между Филип II Август и Джакопо Арагонски за Навара.
- През 1223 г. се застъпва за правата на Бохемската църква срещу пратениците на Майнцкото архиепископство.
Инокентий III1 | → | римски папа (18 юли 1216 – 18 март 1227) | → | Хонорий III2 |
1: до 16 юли 1216
2: от 19 март 1227
|