Народоосвободителна въстаническа армия

Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) е военната организация на комунистическото съпротивително движение в България по време на Втората световна война от март 1943 г. до 9 септември 1944 г.

Предистория

Комунистическото съпротивително движение в България по време на Втората световна война възниква през втората половина на 1941 г. Включва първите партизански групи и чети.

Политическото ръководство се осъществява от Политбюро на БРП (к). Ръководи се оперативно от Централната военна комисия на БРП (к) с командир Цвятко Радойнов и членове Христо Михайлов, Боян Българанов, Петър Михайлов, Гочо Грозев, Георги Минчев, Иван Масларов, Димо Дичев. Сътрудници са Антон Иванов, Антон Югов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Антон Попов, Атанас Романов.

Правителственото разузнаване разкрива част от членовете и сътрудниците на Централната комисия. След съдебен процес по ЗЗД те са осъдени и разстреляни на 23 и 26 юли 1942 г. Военното ръководство временно се поема от Политбюро на БРП (к). Възложено е на Емил Марков. Формират се нови партизански чети и отряди.

Структура и състав

През март 1943 г. се създава новата военна организация Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Целта е създаване на единно командване и по-добра координация на действията на нарасналите по брой и числен състав партизански подразделения след Сталинградската битка.

Оперативно територията на страната е разделена на 13 въстанически оперативни зони (ВОЗ). Всяка зона се ръководи от командир, заместник-командир, началник на щаба и политически комисар. Те влизат в състава на висшето командване на НОВА. През 1944 г. съставът на НОВА достига 9 бригади, 35 батальона и отряда, 2 самостоятелни чети, бойни групи. В началото на септември 1944 г. е сформирана дивизия..

Численият състав на партизанските формирования е променлив и зависи от дадените жертви и новите попълнения. Най-голям е през лятото на 1944 г. За целия период на Съпротивителното движение в България по време на Втората световна война силите на НОВА са от порядъка до 9 900 бойци (виж Полемика около броя на участниците в съпротивата).

Главен щаб

НОВА се командва от Главния щаб. В първия си състав ГлЩ се състои от:

• командир на щаба - Христо Михайлов (загинал на 8 февруари 1944 г.),
• политически комисар - Емил Марков (заменен след гибелта му на 12 юли 1943 г. от Добри Терпешев),
• членове - Антон Югов, Петър Вранчев, Лев Главинчев и Тодор Тошев..

От февруари 1944 г. съставът е:

• командир на щаба - Добри Терпешев,
• членове - Антон Югов, Боян Българанов, Владо Тричков, Петър Илиев, Тодор Тошев, Петър Вранчев, Благой Иванов (м. юли) .

Въстанически оперативни зони

• I-а Софийска, командир Лев Главинчев, Владо Тричков, Славчо Трънски
• II-а Пловдивска, командир Георги Жечев, Иван Радев, Боян Българанов
• III-а Пазарджишка, командир Методи Шаторов
• IV-а Горноджумайска, командир Никола Парапунов, Крум Радонов
• V-а Старозагорска, командир Стою Неделчев-Чочоолу
• VI-а Ямболска, командир Димитър Димов
• VII-а Хасковска, командир Иван Араклиев
• VIII-а Горнооряховска, командир Борис Копчев
• IX-а Шуменска, командир Груди Атанасов
• X-а Варненска, командир Ламбо Теолов
• XI-а Плевенска, командир Пело Пеловски, Борис Попов
• XII-а Врачанска, командир Дико Диков
• XIII-а Русенска, командир Никола Попов

Действия

Борбата на правителствените сили срещу НОВА е възложена на полицията (лятото на 1943 г.), армията (зимата на 1943-1944 г.), полицията и жандармерията (пролетта на 1944 г.) и войската - лятото на 1944 г.

Партизанските формирования действат в широк териториален обхват. Силите на НОВА прилагат гъвкавата тактика на партизанската война, обусловена от числения състав и въоръжението. Тя се характеризира с временно заемане на малки селища, бързи саботажни действия и оттегляне. В граничните райони е установено взаимодействие със силите на Югославска народна освободителна армия (ЮНОА) и Гръцка народна освободителна армия (ЕЛАС).

През зимата на 1943/1944 г. правителството мобилизира допълнително 100 000 войници, полицаи и жандармеристи с цел да разгроми НОВА. Постига известни успехи по разгрома на отделни отряди и чети, но като цяло не реализира главната цел - пълно унищожаване на НОВА. След увеличаване силите на НОВА през пролетта на 1944 г. подобен е и резултата на лятната правителствена офанзива (1944 г.)

Към края на август 1944 г. НОВА се подготвя за завземане на властта в столицата и по места в условията на бързо напредване на Червената армия към границите на България. Съдейства за завземането и укрепването на 9-10 септември на централната държавна власт в София, завзета на 9 септември 1944 г. по план на Отечествения фронт - този акт, наричан по късно революция, е класически държавен преврат, осъществен от ляво и просъветско настроени офицери от ПК "Звено" (също от ОФ) при неутралитета или съдействието на органите на старата власт. Силите на НОВА са съсредоточени за завземането на властта в останалите райони на България.

Командни дейци на НОВА стават от 22 септември 1944 г. помощник-командири в Българската армия по време на войната срещу Германия и нейните съюзници (1944-1945). От кадровия състав на НОВА са сформирани и участват във войната доброволчески отряди и дружини в състава на полковете на Българската армия.