Народоосвободителна въстаническа армия: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
==Главен щаб== |
==Главен щаб== |
||
НОВА се командва от Главния щаб. В първия си състав ГлЩ се състои от: |
НОВА се командва от Главния щаб. В първия си състав ГлЩ се състои от: |
||
* командир на щаба - Христо Михайлов (загинал на 8 февруари 1944 г.), |
* командир на щаба - [[Христо Михайлов]] (загинал на 8 февруари 1944 г.), |
||
* политически комисар - [[Емил Марков]] (заменен след гибелта му на 12 юли 1943 г. от [[Добри Терпешев]]), |
* политически комисар - [[Емил Марков]] (заменен след гибелта му на 12 юли 1943 г. от [[Добри Терпешев]]), |
||
* членове - [[Антон Югов]], [[Петър Вранчев]], [[Лев Главинчев]] и [[Тодор Тошев]].<ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 37</ref>. |
* членове - [[Антон Югов]], [[Петър Вранчев]], [[Лев Главинчев]] и [[Тодор Тошев]].<ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 37</ref>. |
Версия от 16:39, 10 октомври 2011
Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) е военната организация на комунистическото съпротивително движение в България по време на Втората световна война от март 1943 г. до 9 септември 1944 г.
Предистория
Комунистическото съпротивително движение в България по време на Втората световна война възниква през втората половина на 1941 г. Включва първите партизански групи и чети.
Политическото ръководство се осъществява от Политбюро на БРП (к). Ръководи се оперативно от Централната военна комисия на БРП (к) с командир Цвятко Радойнов и членове Христо Михайлов, Боян Българанов, Петър Михайлов, Гочо Грозев, Георги Минчев, Иван Масларов, Димо Дичев. Сътрудници са Антон Иванов, Антон Югов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Антон Попов, Атанас Романов.[1]
Правителственото разузнаване разкрива част от членовете и сътрудниците на Централната комисия. След съдебен процес по ЗЗД те са осъдени и разстреляни на 23 и 26 юли 1942 г. Военното ръководство временно се поема от Политбюро на БРП (к). Възложено е на Емил Марков. Формират се нови партизански чети и отряди.
Структура и състав
През март 1943 г. се създава новата военна организация Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Целта е създаване на единно командване и по-добра координация на действията на нарасналите по брой и числен състав партизански подразделения след Сталинградската битка.
Оперативно територията на страната е разделена на 13 въстанически оперативни зони (ВОЗ). Всяка зона се ръководи от командир, заместник-командир, началник на щаба и политически комисар. Те влизат в състава на висшето командване на НОВА. През 1944 г. съставът на НОВА достига 9 бригади, 35 батальона и отряда, 2 самостоятелни чети, бойни групи. В началото на септември 1944 г. е сформирана дивизия.[2].
Численият състав на партизанските формирования е променлив и зависи от дадените жертви и новите попълнения. Най-голям е през лятото на 1944 г. За целия период на Съпротивителното движение в България по време на Втората световна война силите на НОВА са от порядъка до 9 900 бойци (виж Полемика около броя на участниците в съпротивата).
Главен щаб
НОВА се командва от Главния щаб. В първия си състав ГлЩ се състои от:
- командир на щаба - Христо Михайлов (загинал на 8 февруари 1944 г.),
- политически комисар - Емил Марков (заменен след гибелта му на 12 юли 1943 г. от Добри Терпешев),
- членове - Антон Югов, Петър Вранчев, Лев Главинчев и Тодор Тошев.[3].
От февруари 1944 г. съставът е:
- командир на щаба - Добри Терпешев,
- членове - Антон Югов, Боян Българанов, Владо Тричков, Петър Илиев, Тодор Тошев, Петър Вранчев, Благой Иванов (м. юли) [4].
Въстанически оперативни зони
- I-а Софийска, командир Лев Главинчев, Владо Тричков, Славчо Трънски
- II-а Пловдивска, командир Георги Жечев, Иван Радев, Боян Българанов
- III-а Пазарджишка, командир Методи Шаторов
- IV-а Горноджумайска, командир Никола Парапунов, Крум Радонов
- V-а Старозагорска, командир Стою Неделчев-Чочоолу
- VI-а Ямболска, командир Димитър Димов
- VII-а Хасковска, командир Иван Араклиев
- VIII-а Горнооряховска, командир Борис Копчев
- IX-а Шуменска, командир Груди Атанасов
- X-а Варненска, командир Ламбо Теолов
- XI-а Плевенска, командир Пело Пеловски, Борис Попов
- XII-а Врачанска, командир Дико Диков[5]
- XIII-а Русенска, командир Никола Попов[6]
Действия
Борбата на правителствените сили срещу НОВА е възложена на полицията (лятото на 1943 г.), армията (зимата на 1943-1944 г.), полицията и жандармерията (пролетта на 1944 г.) и войската - лятото на 1944 г.
Партизанските формирования действат в широк териториален обхват. Силите на НОВА прилагат гъвкавата тактика на партизанската война, обусловена от числения състав и въоръжението. Тя се характеризира с временно заемане на малки селища, бързи саботажни действия и оттегляне. В граничните райони е установено взаимодействие със силите на Югославска народна освободителна армия (ЮНОА) и Гръцка народна освободителна армия (ЕЛАС).
През зимата на 1943/1944 г. правителството мобилизира допълнително 100 000 войници, полицаи и жандармеристи с цел да разгроми НОВА. Постига известни успехи по разгрома на отделни отряди и чети, но като цяло не реализира главната цел - пълно унищожаване на НОВА. След увеличаване силите на НОВА през пролетта на 1944 г. подобен е и резултата на лятната правителствена офанзива (1944 г.)
Към края на август 1944 г. НОВА се подготвя за завземане на властта в столицата и по места в условията на бързо напредване на Червената армия към границите на България. Съдейства за завземането и укрепването на 9-10 септември на централната държавна власт в София, завзета на 9 септември 1944 г. по план на Отечествения фронт - този акт, наричан по късно революция, е класически държавен преврат, осъществен от ляво и просъветско настроени офицери от ПК "Звено" (също от ОФ) при неутралитета или съдействието на органите на старата власт. Силите на НОВА са съсредоточени за завземането на властта в останалите райони на България.
Командни дейци на НОВА стават от 22 септември 1944 г. помощник-командири в Българската армия по време на войната срещу Германия и нейните съюзници (1944-1945). От кадровия състав на НОВА са сформирани и участват във войната доброволчески отряди и дружини в състава на полковете на Българската армия.
Източници
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 194
- ↑ Петрова С., Деветосептемврийската социалистическа революция 1944, С., 1981, с. 200
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 37
- ↑ Петрова С., Деветосептемврийската социалистическа революция 1944, С., 1981, с. 99, 110, 114, 156
- ↑ Петрова С., Деветосептемврийската социалистическа революция 1944, С., 1981, с. 37,99,217,225,230,233,236,239,247,249,256,259,265,270,274
- ↑ Петрова С., Деветосептемврийската социалистическа революция 1944, С., 1981, с.274-277