Мехмед I: Разлика между версии
добавки |
добавки |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
}} |
}} |
||
'''Мехмед I Челеби''' e 5-ият [[Султан на Османската империя|Османски султан]] и най-възрастният син на [[Баязид I]]. Победител в борбата за бащиното османско наследство. Победил брат си [[Иса Челеби]] в битка през [[1403]] г. На [[5 юли]] [[1413]] г. залавя брат си [[Муса Челеби]] и заповядва да бъде удушен. През [[1413]] г. се възкачва на престола. |
|||
== Гражданска война == |
|||
След [[Анкарска битка|Анкарската битка]] и загубата на много от анадолските владения на османците, Мехмед Челеби се установява в [[Токат]], където, поне първоначално, управлява като васал на Тимур. Той води успешни военни действия срещу различни местни владетели, а след като Тимур заминава на изток започва поход срещу брат си [[Иса Челеби]], който управлява в старата османска столица [[Бурса]]. През лятото Мехмед превзема Бурса, но Иса успява да избяга и с помощта на Сюлейман Челеби и византийците прави опити да си върне властта. В началото на 1404 година Иса Челеби и съюзниците му от няколко анадолски бейлика са разгромени от Мехмед.{{hrf|Имбър|2000|98-100}} |
След [[Анкарска битка|Анкарската битка]] и загубата на много от анадолските владения на османците, Мехмед Челеби се установява в [[Токат]], където, поне първоначално, управлява като васал на Тимур. Той води успешни военни действия срещу различни местни владетели, а след като Тимур заминава на изток започва поход срещу брат си [[Иса Челеби]], който управлява в старата османска столица [[Бурса]]. През лятото Мехмед превзема Бурса, но Иса успява да избяга и с помощта на Сюлейман Челеби и византийците прави опити да си върне властта. В началото на 1404 година Иса Челеби и съюзниците му от няколко анадолски бейлика са разгромени от Мехмед.{{hrf|Имбър|2000|98-100}} |
||
| Ред 26: | Ред 27: | ||
Първоначално Мехмед Челеби се насочва към Косово, а след това на североизток, където край река [[Искър]] нанася окончателно поражение на Муса. Самият Муса бяга от бойното поле, но е заловен и убит в местността Чамурлу. С това се слага край на десетилетните междуособици и Мехмед Челеби става единствен наследник на султан Баязид Йълдъръм.{{hrf|Имбър|2000|110-111}} |
Първоначално Мехмед Челеби се насочва към Косово, а след това на североизток, където край река [[Искър]] нанася окончателно поражение на Муса. Самият Муса бяга от бойното поле, но е заловен и убит в местността Чамурлу. С това се слага край на десетилетните междуособици и Мехмед Челеби става единствен наследник на султан Баязид Йълдъръм.{{hrf|Имбър|2000|110-111}} |
||
== Управление като султан == |
|||
Докато Мехмед воюва в Европа, през юни 1413 година емирът на Караман обсажда османската столица Бурса. Обсадата продължава до края на юли, когато там се връща Мехмед с основните си войски и с тялото на победения си брат Муса. През следващите месеци Мехмед урежда отношенията си с повечето от своите християнски съседи, като потвърждава подписания от Сюлейман Челеби [[Галиполски договор]] и им прави някои отстъпки. В Анадола емирите на Айдън, Гермиян и Ментеше се признават за негови васали.{{hrf|Имбър|2000|112-114}} |
|||
За разлика от Мануил Палеолог и Стефан Лазаревич, венецианците не успяват да постигнат бързо мирно споразумение с Мехмед и отношенията им остават напрегнати. През юли 1414 година османска ескадра напада [[Негропонте]] и [[Бодоница]], а османския флот в Галиполи застрашава венецианските владения в [[Егейско море]]. Въпреки сключения мир, Мануил освобождава и изпраща срещу Мехмед Сюлеймановия син Орхан, който събира войски в [[Карнобат]], но е победен от Мехмед при [[Ямбол]] и е ослепен.{{hrf|Имбър|2000|114-115}} |
|||
В [[1417]] потушава изключително опасния за османците бунт на [[Махмуд Бедредин Симави]]. Ликвидира последните остpови на съпротива от [[въстание на Константин и Фружин|въстанието на Константин и Фружин]] и всякакво влияние на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] на юг от Дунав, нахлува в отвъддунавските земи и макар да отсавя управлението им на войводата, ги превръща в пашалък. Същата година побеждава бея на [[Караман]], превзема [[Коня]] и устанавява господството си в размирния северен [[Анадол]], като нанася поражение на бея на [[Кастамону]], превзема [[Самсун]] и [[Бафра]] от сина и го оставя да управлява само [[Синоп]] и околната област. |
В [[1417]] потушава изключително опасния за османците бунт на [[Махмуд Бедредин Симави]]. Ликвидира последните остpови на съпротива от [[въстание на Константин и Фружин|въстанието на Константин и Фружин]] и всякакво влияние на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] на юг от Дунав, нахлува в отвъддунавските земи и макар да отсавя управлението им на войводата, ги превръща в пашалък. Същата година побеждава бея на [[Караман]], превзема [[Коня]] и устанавява господството си в размирния северен [[Анадол]], като нанася поражение на бея на [[Кастамону]], превзема [[Самсун]] и [[Бафра]] от сина и го оставя да управлява само [[Синоп]] и околната област. |
||
Версия от 19:11, 23 октомври 2012
| Мехмед I مُحمَّد اوَّل | |
| султан на Османската империя | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Йешил тюрбе, Бурса, Турция |
| Религия | ислям |
Тугра: | |
| Семейство | |
| Род | Османска династия |
| Баща | Баязид I |
| Братя/сестри | Иса Челеби Сюлейман Челеби Муса Челеби |
| Деца | Мурад II |
| Подпис |  |
| Мехмед I в Общомедия | |
Мехмед I Челеби e 5-ият Османски султан и най-възрастният син на Баязид I. Победител в борбата за бащиното османско наследство. Победил брат си Иса Челеби в битка през 1403 г. На 5 юли 1413 г. залавя брат си Муса Челеби и заповядва да бъде удушен. През 1413 г. се възкачва на престола.
Гражданска война
След Анкарската битка и загубата на много от анадолските владения на османците, Мехмед Челеби се установява в Токат, където, поне първоначално, управлява като васал на Тимур. Той води успешни военни действия срещу различни местни владетели, а след като Тимур заминава на изток започва поход срещу брат си Иса Челеби, който управлява в старата османска столица Бурса. През лятото Мехмед превзема Бурса, но Иса успява да избяга и с помощта на Сюлейман Челеби и византийците прави опити да си върне властта. В началото на 1404 година Иса Челеби и съюзниците му от няколко анадолски бейлика са разгромени от Мехмед.[1]
Използвайки войната между братята си, в началото на 1404 година Сюлейман Челеби се прехвърля в Мала Азия и влиза в Бурса, изтласквайки Мехмед на изток. В началото на лятото той превзема Анкара, а Мехмед се укрепява в първоначалните си владения около Амасия. В началото на следващата година Мехмед прави опит за контранастъпление, но е отблъснат от Сюлейман и неговия велик везир Али Чандарлъ. След това Сюлейман прави опит да превземе караманската крепост Сиврихисар, но не постига успех и през следващите няколко години военните действия замират.[2]
По време на Анкарската битка Муса Челеби е пленен от Тимур, който след смъртта на Баязид го предава на бея на Гермиян, а той — на брат му Мехмед, при когото той живее като пленник. През 1409 година Мехмед се споразумява с анадолските си съюзници и влашкия войвода Мирчо Стари и изпраща Муса във Влашко. Там той се жени за дъщеря на Мирчо Стари и започва да се подготвя да нападне в гръб Сюлейман Челеби. Възползвайки се от това и от смъртта на Али Чандарлъ, Мехмед си връща Анкара, а след това и Бурса, като доскорошните анадолски васали на Сюлейман преминават под негова власт.[3]
В началото на 1411 година Муса разгромява и убива Сюлейман Челеби, след което за няколко месеца успява да установи контрол над всички османски владения на Балканите, превръщайки се в нов претендент за османското наследство. Въпреки това той губи подкрепата на някои свои васали, а с конфискациите на имущество на влиятелни бейове от времето на Сюлейман предизвиква недоволството на турския елит и видни военачалници, като Ибрахим Чандарлъ и Мехмед Михалоглу, се прехвърлят в Анадола при Мехмед Челеби.[4]
През пролетта на 1412 година Мехмед е прехвърлен от византийския флот в Европа и влиза в сражение с Муса, но претърпява поражение и се връща в Анадола. Въпреки това положението на Муса е несигурно и нови турски бейове дезертират, преминавайки на страната на Стефан Лазаревич, който воюва срещу Муса в района на Пирот. Към края на годината Мехмед отново влиза в Тракия и се насочва към Сяр, но поради лошото време не успява да премине придошлата Марица и се връща в Бурса.[5]
През пролетта на 1413 година Мехмед Челеби започва нов поход срещу Муса, като към войските му се присъединяват части на императора и на емира на Дулкадър, а след пристигането в Тракия получава подкрепата и на Евренос. Нападението е координирано със Стефан Лазаревич, който с унгарски и босненски подкрепления трябва да нападне от северозапад. Следвайки отстъпващия Муса, Мехмед достига до Поморавието, където обединява армията си с тази на Стефан и получава нови подкрепления от Евренос и Солун.[6]
Първоначално Мехмед Челеби се насочва към Косово, а след това на североизток, където край река Искър нанася окончателно поражение на Муса. Самият Муса бяга от бойното поле, но е заловен и убит в местността Чамурлу. С това се слага край на десетилетните междуособици и Мехмед Челеби става единствен наследник на султан Баязид Йълдъръм.[7]
Управление като султан
Докато Мехмед воюва в Европа, през юни 1413 година емирът на Караман обсажда османската столица Бурса. Обсадата продължава до края на юли, когато там се връща Мехмед с основните си войски и с тялото на победения си брат Муса. През следващите месеци Мехмед урежда отношенията си с повечето от своите християнски съседи, като потвърждава подписания от Сюлейман Челеби Галиполски договор и им прави някои отстъпки. В Анадола емирите на Айдън, Гермиян и Ментеше се признават за негови васали.[8]
За разлика от Мануил Палеолог и Стефан Лазаревич, венецианците не успяват да постигнат бързо мирно споразумение с Мехмед и отношенията им остават напрегнати. През юли 1414 година османска ескадра напада Негропонте и Бодоница, а османския флот в Галиполи застрашава венецианските владения в Егейско море. Въпреки сключения мир, Мануил освобождава и изпраща срещу Мехмед Сюлеймановия син Орхан, който събира войски в Карнобат, но е победен от Мехмед при Ямбол и е ослепен.[9]
В 1417 потушава изключително опасния за османците бунт на Махмуд Бедредин Симави. Ликвидира последните остpови на съпротива от въстанието на Константин и Фружин и всякакво влияние на Мирчо Стари на юг от Дунав, нахлува в отвъддунавските земи и макар да отсавя управлението им на войводата, ги превръща в пашалък. Същата година побеждава бея на Караман, превзема Коня и устанавява господството си в размирния северен Анадол, като нанася поражение на бея на Кастамону, превзема Самсун и Бафра от сина и го оставя да управлява само Синоп и околната област.
Резидира в Амасия, а умира в Одрин на 26 май 1421 г.
Бележки
- ↑ Имбър 2000, с. 98 – 100.
- ↑ Имбър 2000, с. 100 – 102.
- ↑ Имбър 2000, с. 102 – 103.
- ↑ Имбър 2000, с. 106 – 107.
- ↑ Имбър 2000, с. 108.
- ↑ Имбър 2000, с. 110.
- ↑ Имбър 2000, с. 110 – 111.
- ↑ Имбър 2000, с. 112 – 114.
- ↑ Имбър 2000, с. 114 – 115.
- Цитирани източници
- Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. (на български)
.svg){kind=small}