Българска носия: Разлика между версии
Галерия |
|||
Ред 4: | Ред 4: | ||
'''Българската традиционна носия''' е общо название, с което се нарича народното облекло на [[Българи|българина]] от [[Българско Възраждане|Възраждането]] до към средата на [[20 век]]. То отразява спецификата, традиционната култура и бита на българския народ. Според етнографите произходът му е главно славянски, но се откриват и следи от облеклото на [[траки]] и [[прабългари]], също така и от облеклото на народите, с които [[българи]]те са били в контакт — [[турци]], [[гърци]], [[албанци]], [[власи]]. По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди или празненства. Носията бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфика и самобитност. След Освобождението през [[1878]] г. настъпват значителни промени под влияние на градското облекло. Днес носиите се използват при художествена самодейност, някои от художествените елементи — в приложното изкуство, художествените занаяти и по-рядко в съвременното облекло. |
'''Българската традиционна носия''' е общо название, с което се нарича народното облекло на [[Българи|българина]] от [[Българско Възраждане|Възраждането]] до към средата на [[20 век]]. То отразява спецификата, традиционната култура и бита на българския народ. Според етнографите произходът му е главно славянски, но се откриват и следи от облеклото на [[траки]] и [[прабългари]], също така и от облеклото на народите, с които [[българи]]те са били в контакт — [[турци]], [[гърци]], [[албанци]], [[власи]]. По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди или празненства. Носията бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфика и самобитност. След Освобождението през [[1878]] г. настъпват значителни промени под влияние на градското облекло. Днес носиите се използват при художествена самодейност, някои от художествените елементи — в приложното изкуство, художествените занаяти и по-рядко в съвременното облекло. |
||
{{subst:{{subst:{{subst:{{subst:{{subst:{{subst:{{subst:{{subst:{{subst:{{subst:{{subst:{{subst:<sup><sup>моля, въведете степен</sup><sup><sup>моля, въведете степен</sup><sup><sup>моля, въведете степен</sup><sup><sup>моля, въведете степен</sup><sup><sup>моля, въведете степен</sup><sup><sup>моля, въведете степен</sup><sup><sup>моля, въведете степен</sup><sup><sup>моля, въведете степен</sup><sup><sup>моля, въведете степен</sup>ьлщлдошлдшщд</sup></sup></sup></sup></sup></sup></sup></sup></sup>}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}} |
|||
== Женска носия == |
|||
Според вида на горната дреха се различават четири типа женски носии: |
|||
*'''Еднопрестилчена''' — с една престилка, тясна или с ширина, колкото да обгърне цялата долна част на тялото и разпространена в [[Западни Родопи|Западните Родопи]], в източните склонове на [[Пирин]] и в южните части на [[Рила]]; |
|||
*'''Двупрестилчена''' — с по една престилка отпред и отзад, запасани върху [[риза]]та. Разпространена е в [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]] и северните склонове на [[Стара планина]]. По-голямата престилка, обгръщаща тялото отзад, в Северна България е популярна с названието ''вълненик'' (ако е права) или ''бръченик'' ; |
|||
*'''Сукманена''' — в централните планински райони и в [[Тракия]]; |
|||
*'''Саяна''' — в Югозападна България и в крайните райони на днешна Южна България. |
|||
Роклята в носиите се наричала ''фустан'' (от турски - женска рокля). |
|||
== Мъжка носия == |
== Мъжка носия == |
Версия от 13:55, 3 февруари 2013
Част от серията статии |
за българите |
---|
Българска култура |
Литература · Музика · Изкуство · Кино · Имена · Кухня · Хора · Носии · Спорт |
По региони и страни (вкл. диаспората) |
Северна Македония · Сърбия · Румъния · САЩ · Унгария · Гърция · Източна Тракия · Малоазийски българи · Банатски българи · Бесарабски българи · Карашовени · Българи-мюсюлмани (Помаци) · Горани · Гагаузи |
Религия |
Православие · Ислям · Католицизъм · Протестантство |
Диалекти на българския език |
източни (рупски) · западни (торлашки · шопски · македонски) банатски |
История · Владетели |
Българската традиционна носия е общо название, с което се нарича народното облекло на българина от Възраждането до към средата на 20 век. То отразява спецификата, традиционната култура и бита на българския народ. Според етнографите произходът му е главно славянски, но се откриват и следи от облеклото на траки и прабългари, също така и от облеклото на народите, с които българите са били в контакт — турци, гърци, албанци, власи. По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди или празненства. Носията бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфика и самобитност. След Освобождението през 1878 г. настъпват значителни промени под влияние на градското облекло. Днес носиите се използват при художествена самодейност, някои от художествените елементи — в приложното изкуство, художествените занаяти и по-рядко в съвременното облекло.
{{subst:{{subst:{{subst:{{subst:{{subst:{{subst:{{subst:{{subst:{{subst:{{subst:{{subst:{{subst:моля, въведете степенмоля, въведете степенмоля, въведете степенмоля, въведете степенмоля, въведете степенмоля, въведете степенмоля, въведете степенмоля, въведете степенмоля, въведете степеньлщлдошлдшщд}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}
Мъжка носия
Според цвета и кройката на горните дрехи мъжката носия е белодрешна, по-старинната, и чернодрешна, която се появява през Възраждането.
Галерия
-
Шопска носия от Софийско, 1924 година
-
Сарафлъци от Ослековата къща в Копривщица
-
Носия на мъж и жена от Ихтиманско, началото на 20 век
-
Носия на балканджия от Тетевенско
-
Учителят Цветан Константинов с ученици в традиционни носии от село Михайлово, област Враца, 1939 г.
-
Празник в село Кайнарджа, област Силистра - април 1941 г.