Лигурско море: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 35: Ред 35:
{{морета}}
{{морета}}
[[Категория:Морета]]
[[Категория:Морета]]
[[Категория:Морета на Атлантическия океан]]
[[Категория:Морета на Средиземно море]]
[[Категория:Морета на Средиземно море]]

Версия от 21:23, 6 януари 2019

Лигурско море
част от Средиземно море
Карта на Лигурско море
Карта на Лигурско море
Страни с излаз Италия
 Франция
 Монако
Дължина250 km
Ширина250 km
Ср. дълбочина1200 m
Макс. дълбочина2546 m
Площ15 хил.km2
Соленост38‰
ГрадовеГенуа, Савона, Специя, Ливорно, Ница, Монако
43.4983° с. ш. 9.0417° и. д.
Лигурско море в Общомедия
Лигурийско море: граници по данни на Международната географска организация (червената линия) и Istituto idrografico della Marina (синяга линия).

Лигурско море (Шаблон:Lang-la, Шаблон:Lang-fr, Шаблон:Lang-it, Шаблон:Lang-lij) е море в северната част от акваторията на Средиземно море, разположена между Лигурийското крайбрежие на Италия на север, североизток и изток и островите Корсика и Елба на юг и югоизток. На югазапад е широко отворено към останалата част на Средиземно море, а на юг се свързав с Тиренско море чрез протоците източно и западно от остров Елба. Според Международната географска организация границата му на югозапад се прекарва от най-северния нос на остров Корсика до италиано-френската граница, а на югоизток – от същия нос до полуострова югозападно от град [[Специя Според Международната хидрографска организация югозападната граница е линията от северозападния нос на остров Корсика при град Калви до полуострова разположен южно от град Антиб във Франция, а югоизточната – от северния нос на остров Корсика по северния бряг на остров Елба до италианското крайбрежие при град Пьомбино.[1]. В тези си граници дължината и ширината му е около 250 km, площ 15 хил.km2, средна дълбочина 1200 m, максимална 2546 m, разположена в югозападната му част.[2]

Бреговете му са предимно стръмни и планински, но на изток, в района на устието на река Арно – низинни и са слабо разчленени. На север е широко отворения на юг Генуезки залив. В източната и югоизточната му част му част са разположени малките острови Палмара, Горгона и Капрая. Най-голямата река вливаща се в него е Арно от изток. Климатът е средиземноморски. Средна февруарска температура на водата на повърхността 13°С, средна августовска – 23,5°С. Соленост 38‰. Приливите му са полуденонощни с амплетуда до 0,3 m.[2] По бреговете на морето са разположени множество градове и курортни селища на Италия и Франция, най-големи от които са:

Източници

  1. International Hydrographic Organization: Limits of Oceans and Seas, 3. Auflage, Montecarlo 1953 (PDF online, 971 kB)
  2. а б ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Лигурийское море, т. 14, стр. 432