Уикипедия:Разговори

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично съдържание

Уикиетикет

Редактиране на страници

Портал на общността

Навигация

• Потребители
• Потребителско име
• Лична страница
• Беседа
• Подпис
• Е-поща

---

Потребителски групи:

• Автоматично одобрени
• Автопатрулирани
• Патрульори
• Разширено потвърдени потребители
• Администратори
• Интерфейсни администратори
• Бюрократи
• Проверяващи
• Ботове
• Списък на правата

Обсъждания и заявки:

• Общи разговори
• Активни обсъждания
• Заявки: към администратори и интерфейсни администратори
• към бюрократи
• към проверяващи
• за бот статут
• за бот задачи

Обсъждания с консенсус:

• Консенсус
• Оперативни решения
• Предложения за изтриване на страници
• Предложения за избрани статии
• Предложения за автопатрулирани редактори

Обсъждания с гласуване:

• Правила за гласуване
• Решения за политиката
• Вотове на доверие/недоверие: патрульори
• администратори
• бюрократи
• проверяващи
• редактори

Други:

• Уикисрещи и семинари
• Новини от Уикимедия
• Анкети
• Заявки към полиглоти
• Проекти в Уикипедия
• Страници за спасяване
• Категории
• Шаблони
• Техническа поддръжка

Съкращение: У:Р, WP:VP, Архив: 2004-2024

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас – затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!

Нова тема за разговор

Зачестили преводи от „единични“ потребители

Някой има ли представа на какво се дължи рязкото увеличаване напоследък на новосъздадени чрез превод статии от новорегистрирани потребители? За кратко време се появиха доста нови потребители повечето от които създават по една преводна статия и не редактират другаде. Някои са читави преводи, други са под всякаква критика. Чудя се случайно ли е или е нещо организирано. -- Сале (беседа) 15:15, 14 януари 2019 (UTC)

Това продължава от почти месец. По едно време се налагаше да бъдат изтривани по десетина статии дневно с машинен превод, точно от новорегистрирани потребители. Не съм разбрал някой да е обявявал обучение или нещо подобно.--Спасимир (беседа) 15:28, 14 януари 2019 (UTC)

Уикипедия:Университетски уикипроекти/НБУ 2018-2019 --Rumensz (беседа) 17:31, 14 януари 2019 (UTC)

Не би било лошо статиите по този университетски проект първо да се оглеждат в Инкубатора, след това да се появяват в основното пространство.--Mmm-jun (беседа) 17:53, 14 януари 2019 (UTC)

На моменти направо се чудя какво да правя с дадена статия - да я трия ли, да я спасявам ли, да я местя в Инкубатора ли.. Новите редактори като че ли вършат това по някакво задължение - превеждат набързо нещо (понякога и копират от друго място) и го изоставят почти винаги недовършено - може би след някаква получена оценка, не зная. Често влизаме в излишни пререкания с тези редактори за качеството на статиите и на преводите. Моето мнение е, че ако това е проект или някакво състезание (за което нямам информация или съм пропуснал нещо на Разговори), то ползите лека-полека взеха за изчезват.--Vodnokon4e (беседа) 20:56, 14 януари 2019 (UTC)

Полза винаги има - нов полъх с нови теми, все пак запознаване на нови хора с механизма на създаване на статии. От друга страна отговорността е предимно на организаторите на тези проекти, и те са основните, които са задължени да „отглеждат“ статиите. Интересното в случая се явява просоциологическия извод - на какво ниско ниво са сегашните студенти - мързеливи, комплицирани, и далеч от интелектуалното ниво, за което претендират. Затова и подхода към тях следва да е избирателен според това, което показват - моркова и тоягата, помагаме на старателните и трием измамниците. --Rumensz (беседа) 21:37, 14 януари 2019 (UTC)

Напълно съм съгласен с Rumensz и особено, че това са отговорности на ръководителите на подобни проекти и въобще на организаторите на подобни инициативи. Да организираш група хора, които да пишат боклучави статии и да не се погрижиш поне мъничко те да бъдат приведени в нормален вид е меко казано безотговорно и определено не носи никаква полза на Уикипедия като проект. Този последен проект на НБУ е друг голям проблем, но не мисля, че има нещо общо с въпросния феномен с преводните статии. -- Сале (беседа) 09:07, 15 януари 2019 (UTC)

Поредната статия от този тип Тъмна галактика – преводна от нов потребител – е много добра така, което затвърждава мнението ми, че по-скоро са различни хора. -- Сале (беседа) 22:56, 15 януари 2019 (UTC)

Вероятно и различен проект. Още една: Моделиращи биологични системи. --ShadeOfGrey (беседа) 10:13, 17 януари 2019 (UTC)

Вече не прилича на „проект“, поне не нормален - Необходим е чекюзер! --Rumensz (беседа) 21:58, 24 януари 2019 (UTC)

Чекюзър няма да помогне в случая защото формално не е вандализъм да се създават марионетки за всяка отделна статия. Ето го поредният такъв случай - Лилия Драганова. Тази всъщност си е за изтриване. -- Сале (беседа) 14:27, 7 февруари 2019 (UTC)

Препоръки към администраторите

Обикновените редактори няма как да видим какво има в изтритите от малцината администратори статии. Оставам с впечатление, че понякога се трие без кай знае каква проверка (става въпрос за статии, които някой се е опитал да подобри) и после те пак се появяват в ужасния си вид. Поради което препоръчвам на администраторите да местят „лошите“ статиите в Инкубатора и/или в Личния пясъчник на потребителя. Или дори да се оставят оправени само началните изречения, за мъниче. Така има повече шанс за подобрение или развитие. --Rumensz (беседа) 13:43, 16 януари 2019 (UTC)

За местене в инкубатора е добра идея и я подкрепям. Ако на някого му се занимава да я оправи в четим вид, ще е чудесно. Може би, ще е добре да се преместят в инкубатора и статиите от Категория:Статии с машинен превод. Ако няма резултат след три месеца (примерно) или друг период, да бъдат изтривани.--Спасимир (беседа) 12:51, 17 януари 2019 (UTC)

Желаещи за ментори на потребител Noramiao?

Има ли желаещи да бъдат ментори на Noramiao (беседа - приноси)? Създава статии, които са почти 100% машинни преводи. Проблемът е, че продължава да ги създава на конвейер, без да оправя предишните. Отделно въвеждаше в политиките разни лозунги, но да кажем, че това може би е минало. Поемайки евентуално отговорност, имайте предвид също това и това, както и потребителската беседа.

Също си позволих малко да допълня У:НХН. Според мен във всичко трябва да има мяра (включително и в самата мяра ), но ако не сте съгласни, може да го дискутираме.
— Luchesar • Б/П 11:08, 2 февруари 2019 (UTC)

За да има ментор трябва да има и желание от „ученика“ :) Към момента Noramiao (беседа - приноси) не показва особено желание да следва напътствия. Нищо драматично няма в случая та да обръщаме специално внимание. Ако продължи в същия дух просто местим всичко в Инкубатора и там да си вилнее на воля. -- Сале (беседа) 11:37, 2 февруари 2019 (UTC)

Не е майчин българският просто. -- Мико (беседа) 11:40, 2 февруари 2019 (UTC)

За блок е - в англ и руската е блокиран безсрочно. Предупреден е--Ket (беседа) 11:43, 2 февруари 2019 (UTC)

Благодаря на всички. Това е и моето мнение, но просто исках да съм сигурен, че не съм предубеден. Нека видим дали ще има промяна.
— Luchesar • Б/П 11:55, 2 февруари 2019 (UTC)

Аз съм на друго мнение. Струва ми се, че е от категорията на Ясен и Brassmonger. Това дали майчиният му/ѝ език да не е български няма никакво значение. Имаме достатъчно примери за такива добросъвестни редактори. -- Сале (беседа) 12:08, 2 февруари 2019 (UTC)

Да - комбинация от двете. Блок. -- Мико (беседа) 12:29, 2 февруари 2019 (UTC)

Вече прекали и то с много та и от мен един глас за безсрочно блокиране. Трите дена блок явно няма да помогнат. -- Сале (беседа) 03:20, 11 февруари 2019 (UTC)

Готово — Luchesar • Б/П 12:34, 11 февруари 2019 (UTC)

Пенсиониране на бота PSS 9

Ботът PSS 9, от юли 2017 година работещ като автоматизиран администратор, е спрян. Конкретен повод са зачестилите напоследък грешки, но това е решение, което обмислях от дълго време.

Ботът започна почти на шега: малко над 60 реда код и любопитство „дали въобще ще върши нещо?“ За мен това също беше възможност да натрупам опит в малко по-сериозно програмиране, едновременно създавайки нещо полезно за повече хора. Днес кодът на бота е над 2200 реда, но ролята му на „опитно зайче“ личи във всичко. За съжаление, това прави по-нататъшното му развитие – в този му вид – безсмислена загуба на време и усилия.

Наясно съм, че ботът върши и много полезна работа – и то все още много повече полезна, отколкото вредна. Затова не ми беше лесно да взема решението.

На везните натежа желанието ботът да бъде запомнен именно с полезната си и дори незаменима работа – преди раздразнението от него да започне да взема превес, рискувайки с това да затвърди един лош образ на ботовете-администратори. Този образ не ми е безразличен, защото интересът ми към прилагането на изкуствен интелект в Уикипедия не е намалял. Дори напротив. Но това е сложна област, която изисква — особено от самоуки хора като мен – сериозни усилия.

Това е и другата съществена причина: предпочитам да затворя тази книга, за да имам повече време за други. Работейки сам, човек е принуден да подрежда приоритетите си внимателно.

PSS 9 помогна особено много в един тежък период – с много вандали и малко активни човеци-администратори. Макар, като мое „дете“, да се предполага да го познавам добре, понякога ми се струваше, че е развил своя индивидуалност, смайвайки ме с проницателност, която не би трябвало да притежава по всякаква логика. Затова, колкото и да звучи необичайно (а за някои вероятно и неуместно сантиментално), аз му благодаря.

NB: Ако се интересувате от подробности за бота (вероятно в някакъв момент ще направя кода му публичен), а още повече ако имате интерес към бъдещите начинания – пишете ми.

— Luchesar • Б/П 15:31, 3 февруари 2019 (UTC)

Според моите наблюдения ботът вършеше добра работа. Изпращам го с благодарност и му пожелавам да има наследници, които да използват натрупания от него опит и знания.--Mmm-jun (беседа) 15:57, 3 февруари 2019 (UTC)

Жалко, защото доста помагаше при прегледа на Последните промени и спестяваше време на патрулиращите. PSS 9 беше доста добър първопроходец, дано следващите да продължат по същия начин. Аз лично също съжалявам, че нямам достатъчно време за разучаването и прилагането на AI в Уики - надявам се все някога че ще имам.--Vodnokon4e (беседа) 19:37, 3 февруари 2019 (UTC)

Наистина жалко - ботът вършеше работа. Пролича си веднага. -- Мико (беседа) 09:23, 6 февруари 2019 (UTC)

Това си беше тест в реални условия на чл. 13 :) -- Сале (беседа) 15:21, 6 февруари 2019 (UTC)

Кога статията Национална асоциация "Българско черноморие" ще бъде извадена от инкубатора?

Здравейте, в Условията на Wikipedia е записано,че нови статии са в Инкубатора 1 месец от създаването си и след това или се публикуват в Wikipedia или се изтриват. Статията е създадена на 13.12.2018 и до момента не нито публикувана, нито изтрита.Защо?
Dimitar Kanariev (беседа) 12:02, 5 февруари 2019 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Нямаме специална система за уведомление кога даден срок изтича. Всичко е въпрос на желание и доброволни действия. За мен лично статията е за изтриване, поради непоказана енциклопедична значимост. Ще изчакам още 1 ден и ако няма някакво положително развитие ще я изтрия. --Стан (беседа) 12:23, 5 февруари 2019 (UTC)

В момента е за изтриване - 0 нетривиални независими публикации, показващи значимост. --Спас Колев (беседа) 14:09, 6 февруари 2019 (UTC)

Явно Вие имате огромни енциклопедични знания!Но аз като интелигентен човек разбирам политиката на частния бизнес.Желая Ви успех в служба на страницата. --Предният неподписан коментар е направен от Dimitar Kanariev (приноси • беседа) 13:39, 5 февруари 2019 (проверка)

Каша с препратки, която не знам как да оправя

Става въпрос за статията Нониус, английската препратка Nonius (device) е грешна, трябва да сочи към Vernier (mesure), където се намира и руската вярна препратка Нониус. Но пък немската и италианската изглежда се използва и за двете и те са предпочели Nonius (device). Френската Vernier (mesure) е на правилното място, Nonius на френски е порода кон. С други думи някои препратки са верни, други не, трябва да се вземат от другата статия. Нямам идея как се оправя тази каша, която явно съществува и в други езици.--Радостина 16:48, 6 февруари 2019 (UTC)

Joyradost: Как е сега? Голяма каша беше, дано не съм я направил по-голяма. --Стан (беседа) 17:40, 6 февруари 2019 (UTC)

Хиляди благодарности. --Радостина 17:48, 6 февруари 2019 (UTC)

Има още работа по коригирането на връзките, но ще го оправим. --Стан (беседа) 18:07, 6 февруари 2019 (UTC)

(Република) Северна Македония

Колеги, тъй като наближава влизането в сила на новото име на Република Македония (най-вероятно това ще е днес), мисля, че е редно да помислим как ще се казва новата статия: Република Северна Македония или просто Северна Македония. Аз лично съм твърдо за „Северна Македония“. При нас тя беше с „Република“, понеже се създаваше объркване/нееднозначност с един не по-малко важен историко-географски регион, но с новото име това вече не е така. Другите значения са един леко съмнителен като съществуване регион (Северна Македония (област)) и книгата на акад. Йордан Иванов (Северна Македония (книга)), които имат по-малко значение и разпространеност, и не са подходящи за основно значение. --Стан (беседа) 09:48, 11 февруари 2019 (UTC)

И аз съм за „Северна Македония“ --Скроч (беседа, приноси) 09:57, 11 февруари 2019 (UTC)

+1. --Спас Колев (беседа) 12:55, 11 февруари 2019 (UTC)

+1 за „Северна Македония“-- Сале (беседа) 13:02, 11 февруари 2019 (UTC)

+1 (естествено, с „тази статия е за ... . За ... вижте ... “). Според мен също е хубаво да помислим над имена като Република Конго и Република Кипър. На сайта на МВнР статиите са просто Конго и Кипър.
— Luchesar • Б/П 13:06, 11 февруари 2019 (UTC)

Сайтът на МВнР е лош пример за избягване на обърквания - страницата, която си цитирал, всъщност говори не за Република Конго, а за Демократична република Конго. --Спас Колев (беседа) 09:24, 12 февруари 2019 (UTC)

По-скоро аз не съм гледал внимателно. :)
— Luchesar • Б/П 22:35, 13 февруари 2019 (UTC)

Може би и аз съм по-скоро за Северна Македония - кратката версия на официално име абсолютно като с България. Ние употреба на Северна Македония нямаме наложена. Добре е обаче да се прочете и съответната дискусия в ен [1] както и дискусията за местене по-долу.

Отделно, говорим за страховита миграция при категории, шаблони, уикиданни и имам гореща молба към операторите на ботове - Лъчо, Спас, Стан, Водноконче. -- Алиса Селезньова (беседа) 13:11, 11 февруари 2019 (UTC)

Северна Македония е май наистина по-доброто. Традиционна е употребата в българската наука на „Северна Македония“ за Кумановско, Скопско, Тетовско, но мисля, че може да се пренебрегне в полза на ползите на по-краткото име за държавата. Изобщо и не си го представям местенето честно казано. Всичко в 92 - 19 требва да си остане РМ - лудница. -- Мико (беседа) 17:44, 11 февруари 2019 (UTC)

Наистина избирателно ще трябва да е, а някои неща да се премислят (Списък на планините в Северна Македония?).
— Luchesar • Б/П 18:27, 11 февруари 2019 (UTC)

+1 за „Северна Македония“, ама не са мислили за нас като са го подписвали :) --Uroboros ^беседа 21:40, 11 февруари 2019 (UTC)

Странно. Не знаех. А защо Северна Македония? Да не правят България - южна Македония? (не се шегувам)--Радостина 03:27, 12 февруари 2019 (UTC)

Договориха се с гърцие да сменят името на държавата, за да могат македонците да влязат в ЕС и НАТО --Скроч (беседа, приноси) 07:33, 12 февруари 2019 (UTC)

Преспанско споразумение --Rumensz (беседа) 07:52, 12 февруари 2019 (UTC)

Допълнителен въпрос за имената (главно) на категории - дали запазваме сегашната форма „Писатели от Северна Македония“, или отиваме на Северномакедонски писатели (както с почти всички други страни, Категория:Писатели по страна)? --Спас Колев (беседа) 09:21, 12 февруари 2019 (UTC)

В английската У четах, че ентонима не се променя от споразумението остава си македонец/македонска/македонски... но може и да не съм разбрал правилно въпроса --Скроч (беседа, приноси) 11:09, 12 февруари 2019 (UTC)

По отношение на това, което ние наричаме „етническа група“ няма промяна. Променя се името на държавата и всичко на държавно ниво. Точните имена на институциите тепърва ще се уточняват, въпреки, че съм 99% сигурен, че ще са във вида „на Република Северна Македония“ или „на Северна Македония“ т.е. не вярвам да има „Северомакедонска академия на науките и изкуствата“, а „Академия на науките и изкуствата на Северна Македония“. Тези неща допълнително ще се коригират, когато имаме официални наименования. Повдигнах този въпрос, понеже имаше редактор, който направо премести статията към „Република Северна Македония“ и реших, че е добре да се види какво мисли общността. --Стан (беседа) 11:30, 12 февруари 2019 (UTC)

Етнонимът не го променят те по споразумението - то не ни обвързва нас - в този смисъл Северномакедонски писатели е ОК, Писатели от СМ също.-- Мико (беседа) 16:03, 12 февруари 2019 (UTC)

Щеше да е по-лесно да прекръстим планетата на Македония :) „Ща е ово екватор? Ово е мислена линjа, коjа jа дели планетата на северна и jужна Македониjа.“ -- Сале (беседа) 15:48, 12 февруари 2019 (UTC)

Виждам, че има консенсус, поради което премествам статията. Институциите ще ги оправим, когато имаме официалните им наименования. Остават 2 проблема: "XXX от Северна Македония" или "Северомакедонски XXX" (при категории и статии със списъци) и сортирането на категориите: Дали да се сортират по „С“ или по „М“. --Стан (беседа) 01:56, 13 февруари 2019 (UTC)

Аз съм за "XXX от Северна Македония" защото е с по-малко възможности за грешки и бъдещи спорове от рода на: „Северомакедонски“, „Северномакедонски“ или „Северо-македонски“ -- Сале (беседа) 10:09, 13 февруари 2019 (UTC)

Конкретно за географските обекти може да се помисли за изключение от типа „ХХХ в Република Северна Македония“, за да се избегнат двусмислия (въпреки главната буква на „Северна“).
— Luchesar • Б/П 11:22, 13 февруари 2019 (UTC)

По отношение на „северномакедонски“, „северомакедонски“ и „северо-македонски“ правилният вариант според мен е „северномакедонски“. В „Правопис и пунктуация на българския език - основни правила“ под 53.11 пише: „Сложни прилагателни имена, образувани от съставни географски названия се пишат слято“, като са дадени пример с великотърновски, горнооряховски, далекоизточен, старозагорски, тихоокеански и черноморски. --Стан (беседа) 15:23, 13 февруари 2019 (UTC)

Да - северномакедонски е. Дали с прилагателно или с "от" за мен трябва да се съобрази с останалите - ако са български, английски, френски, трябва да са северномакедонски, ако ще са от Германия, от Франция, тогава от Северна Македония. Няма защо да правим вече изключение (което беше основната причина за прекръщаването). -- Мико (беседа) 15:41, 13 февруари 2019 (UTC)

„Реки в Северна Македония“ се отнася за реките в държавата Северна Македония или за реките в северната част на региона Македония (сравни „реки в Източен Сибир“)?
— Luchesar • Б/П 19:02, 13 февруари 2019 (UTC)

Сибир е около 20 пъти по-голям от региона Македония, а Източен Сибир съществува дори като отделен икономически регион: en:East Siberian economic region. Според мен едвали ще има нужда от подобно категоризиране по отношение на региона Македония или държавата, при която също има един съмнителен термин mk:Северна Македонија. Нищо не казвате за СОРТКАТ-a. Там също може да има различни мнения. --Стан (беседа) 19:18, 13 февруари 2019 (UTC)

Съгласен съм със Стан - трябва да игнорираме географския регион. Сорткатът на С като Южна Корея и прочие. Краткото име вече не е само Македония. -- Мико (беседа) 19:20, 13 февруари 2019 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Боя се, че засега не успявате да ме убедите. Археологически обекти в Северна Македония? Етнография на Северна Македония? За сортката обаче е така: Северна Корея, Източен Тимор и пр.
— Luchesar • Б/П 19:34, 13 февруари 2019 (UTC)

Официалното име е Северна Македония, което надделява над географския регион и би се възприело еднозначно. Мисля, че употребата на Република е излишно, освен, ако не именуваме всички страни с формата им на управление отпред.--Спасимир (беседа) 21:06, 13 февруари 2019 (UTC)

За мен официалното име винаги е била определящо. Ама не всички мислят така. --Uroboros ^беседа 21:12, 13 февруари 2019 (UTC)

Спасимире, точно твоето мнение се надявах да чуя, мерси! Ако и Дидо смята, че „планини в Северна Македония“ няма да бъде объркващо, значи съм бил прекалено предпазлив.
— Luchesar • Б/П 22:07, 13 февруари 2019 (UTC)

Лъчо, моето мнение е, че Македония е наименование на географска област, което е взето за име на скорошно създадената държава (рядкост). Съвсем логично иде тогава "Северна Македония" да се отнася за северната част на тази област (паралел - Южна/Северна Добруджа). Ако искаме еднозначно да различим държавата от географската област, то е редно ползваме "Република Северна Македония". Поздрави, --Dido3 (беседа) 20:26, 14 февруари 2019 (UTC)

Северна Македония е географски регион, който включва част от Сърбия. Според мен Северна Македония трябва да пренасочва към Македония (област), а ако някой има желание може да напише статия по въпроса. Самата държава се казва Република Северна Македония и моето предложение е това да бъде името на статията. Netbot (беседа) 07:28, 14 февруари 2019 (UTC)

Предимство при нас имат кратките, а не официалните имена - вече нямаме причина за налагане на официалното. Регионът е абсолютно пренебрежим, Лъчо - няма етнография на Северна Македония - трите подрегиона са коренно различни. Няма диалект на Северна Македония - изобщо нищо няма на Северна Македония. Вижте дискусията в ен - там също тотално преобладава СМ. -- Мико (беседа) 07:37, 14 февруари 2019 (UTC)

„ Регионът е абсолютно пренебрежим, Лъчо - няма етнография на Северна Македония - трите подрегиона са коренно различни. Няма диалект на Северна Македония - изобщо нищо няма на Северна Македония. “

Разбирам това, но...

„ Северна Македония е географски регион (...) ако някой има желание може да напише статия по въпроса. “ от Netbot

...колегата също има основание – това е Уикипедия, и ако няма достатъчно ясно оформил се консенсус, не можем просто да забраним да се създават статии или категории за „Северна Македония“ в смисъла на „географски северната част на региона Македония“. Площта и икономическите мащаби (примерът по-горе с Източен Сибир) въобще нямат отношение – иначе трябва да отречем основателността да се пишат статии като „Климат на Южен Пирин“ например.

Но в този смисъл формулировката на Спасимир „официалното име [на държавата] надделява над географския регион“ ми звучи добре – Спасимир все пак е дипломиран географ. Ако внезапно би се създала държава „Република Южен Пирин“ с кратко име „Южен Пирин“, тя по дефиниция би имала приоритет при споменаване без уточнения, и съответно регионът Южен Пирин ще трябва вече да бъде споменаван като „регион Южен Пирин“. Ако и Дидо възприема така нещата, поне моите опасения ще са достатъчно успокоени.

П.П. „Република Южен Пирин“, хаха — да не ме чуят някои трибуквени организации, че ще им се вдигне... самочувствието. :-D
— Luchesar • Б/П 08:14, 14 февруари 2019 (UTC)

Ма, молим ти се - основание? Да запазим хладен разум и да разгледаме източниците - в гръцката историография СМ е сегашната държава - Вакалопулос, Кофос и т. н. В нашата както вече три пъти казах са обикновено Паланечко, Кумановско, Скопско и Полога - различни региони, които са си за отделно писане и обединението им е умерена безсмислица в моите очи - отворете и вижте книжката на Йордан Иванов - в нея влизат Кюстендил, Дупница и Враня. Абсолютна разтегливост, която при желание за развитие че си пасне идеално в СМ (област). -- Мико (беседа) 08:31, 14 февруари 2019 (UTC)

„ Ма, молим ти се - основание? “

Напълно разбирам възмущението ти като специалист и лично се доверявам безусловно на написаното от теб, но тези води ми се струват малко дълбоки и потенциално коварни. Все пак говорим за Балканите, където всеки има собствено мнение, а несъгласните лежат под леглото с прерязано гърло, като във вица за македонската тройка. Затова аз лично предпочитам нещо простичко и ясно – като „официалното име [на държавата] надделява над географския [какъвто и да е] регион“ – което е разбираемо за всекиго и лесно защитимо като позиция дори от лаици като мен.
— Luchesar • Б/П 09:11, 14 февруари 2019 (UTC)

Ма, добре де - това го написаха неколко души? Междувременно регионът Южен Пирин би съвпадал тотално, съответно истинският пример, който требва да се даде е Люксембург - държавата тотално доминира над по-широкия регион. Сега, разбира се, това е Македония, която е част от историко-културното наследство на нацията и съответно аршинът ни е требва да е съвсем друг от този за среднонемските дела и все пак за мене е така - държавата е с приоритет пред едно неясно географско понятие, което може да се обяснява контекстуално. Южната част на Южна Африка. -- Мико (беседа) 09:18, 14 февруари 2019 (UTC)

Между другото, примерът с Южна Африка е точно обратният на принципа за който говори Лъчезар. Имаме статия за Южна Африка, която е за за географския регион, докато страната е Република Южна Африка.--ikonact (беседа) 09:27, 14 февруари 2019 (UTC)

Да - за пръв път го виждам - товае абсурдно и незащитимо с никакви източници. -- Мико (беседа) 09:37, 14 февруари 2019 (UTC)

Анджък, мерси! Точно тези неща искам да избегнем.
— Luchesar • Б/П 09:40, 14 февруари 2019 (UTC)

Кое? Южна Африка е за местене абсолютно.-- Алиса Селезньова (беседа) 10:43, 14 февруари 2019 (UTC)

Алиса, нуждата в бъдеще да се оправят такива бакии, защото някога не са били достатъчно или въобще дискутирани.
— Luchesar • Б/П 12:00, 16 февруари 2019 (UTC)

По-добре да не влизаме в този разговор - там изобщо няма омонимия, защото Южноафриканска република/ЮАР си е наложена форма. --Спас Колев (беседа) 14:01, 15 февруари 2019 (UTC)

Спасе, според теб Република Южна Африка трябва ли да се премести като Южноафриканска република?
— Luchesar • Б/П 12:00, 16 февруари 2019 (UTC)

Според мен да, но има и съществени аргументи против. --Спас Колев (беседа) 12:18, 16 февруари 2019 (UTC)

Ясно, мерси. В този смисъл и разбирам шунтирането тук. Лично предпочитам дискутирано достатъчно, затова приключено, но „всѣки своите орѫжия“, както казваше капитан Немо.
— Luchesar • Б/П 15:15, 16 февруари 2019 (UTC)

Точно така, проблемът със Северна Македония е, че регионът не съвпада 100% с държавата. За измислената „Република Южен Пирин“ е въпрос на фантазия – трибуквените организации със сигурност биха включили цяла Югозападна България, така че пак бихме имали проблем. Но вече става малко спор заради спор(т)а. Разбирам позицията ти и я намирам смислена.

П.С. Това за Южна Африка и аз си го мислех: Южна Южна Африка, Северна Северна Корея, Източен Източен Тимор, Западна Западна Сахара? Как наистина в географията решават тези проблеми? :)
— Luchesar • Б/П 09:38, 14 февруари 2019 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Основната статия се поема от основното значение, ако има доминиращо такова. В нашия случай държавата е доминиращата (или поне ще бъде). „Северна Македония“ е много относително географско понятие. По отношение на „Република Северна Македония“, то е северната част на държавата, по отношение на нас, то утвърдено за областта от акад. Йордан Иванов преди доста години и обхваща по-обширна територия, а по отношение на гърците, цялата днешна „Република Северна Македония“ географски попада в Северна Македония (взето по отношение на областта, а вероятно и Пиринско). За това си мисля, че категориите със „Северна Македония“ би трябвало да се отнасят само до държавата, иначе ще стане каша при евентуалното свързване с чуждоезични категории (ако има такива). --Стан (беседа) 09:58, 14 февруари 2019 (UTC)

Да - то и няма да има друго за Северна Македония, което не е за държавата. Имената на институциите ги спазваме (тъй като едва ли ще се прекръщават), а всички относителни са за преместване на северномакедонски (писатели, художници и т.н.). Реално няма друга употреба на северномакедонски хора/неща из категориите и няма и да има.-- Алиса Селезньова (беседа) 10:43, 14 февруари 2019 (UTC)

В английската версия вече е променено - https://en.wikipedia.org/wiki/North_Macedonia. Най-чувствителната държава по тази тема са гърците, които също ползват Северна Македония - https://el.wikipedia.org/wiki/Βόρεια_Μακεδονία. Предлагам да правим преместването пък ако скъсаме дипломатически отношения с братята ще го мислим пак. Netbot (беседа) 08:43, 15 февруари 2019 (UTC)

Лъчо, същността на въпроса е, че регионът е понятие, използвано в много тясна област и оспорвано по същество дори там. В момента се лансира из Уикипедия от македонски патриоти с цел тролене на споразумението. Ако се върнем към У:ПН, въпросът би бил какво средният читател разбира под „Северна Македония“ - според мен дори в момента е държавата, а след година не би имало и място за спор. --Спас Колев (беседа) 14:06, 15 февруари 2019 (UTC)

Принципно разбирам всичко това, Спасе, но моето мнение не е толкова важно. За мен беше добре да го дискутирате тези, които сте по-навътре – а сте на различни мнения. Било каквото било.
— Luchesar • Б/П 11:50, 16 февруари 2019 (UTC)

Dido3, Iliev: До колкото виждам имаме някакво мнозинство. Имам ли зелена светлина за преместването на категориите от Република към Северна с бот или дискусията още не е приключила? --Стан (беседа) 19:16, 15 февруари 2019 (UTC)

Благодаря ти, че си питал, Стан. За мен беше важно да се чуе мнението ни всички, които имате опит и познания по темата. Имаше голямо мнозинство – факт. Разочарован съм обаче, че мнението на Дидо беше напълно игнорирано.
— Luchesar • Б/П 11:50, 16 февруари 2019 (UTC)

Извършване на промените

Мисля си, че ще е добре да се мине с бот през статиите с шаблони и в тях да се замести Република със Северна, където е приложимо. Шаблоните с "Република" в тях, които не се използват в някоя статия, да се изтрият. Също и пренасочващите статии, които не се използват.--Спасимир (беседа) 15:36, 16 февруари 2019 (UTC)

Колеги, добре ще е да изчакаме с промяната на имената на институциите, чийто имена още не са променени официално. Виждам, че Лъчо е започнал с държавния архив, а той официално не е преименуван до колко знам. --Стан (беседа) 09:55, 18 февруари 2019 (UTC)

Разумна забележка. Колебаех се дали да променям „оригинално име“ за всяка от тях и може да ги върнем. Но според мен българските имена е нормално да използват официалното име на държавата, защото те не са непременно буквален превод. На някои от другите езици вече също са направили преименуванията, а и за мен архивът е аналогичен на конституционния съд, който също стои със старото си име, но вече сме преименували.
— Luchesar • Б/П 10:02, 18 февруари 2019 (UTC)

Стан, мисля, че ти точно разбираше от държавни награди и отличия. Каква е практиката ни с техните имена? Предполагам, че тях ще трябва да запазим, поне докато законодателно не бъдат променени (при което дори, предполагам, е възможно вече дадените да запазят старото си име).
— Luchesar • Б/П 10:16, 18 февруари 2019 (UTC)

Обобщение за нещата за премисляне:

• променяме ли оригиналните названия на СМЛН на различните държавни органи и институции;
• названията на български на съвременните северномакедонски държавни отличия и награди;
• споменавания на „Република Македония“ в исторически контекст, включително в съставни думи („Събрание на Република Македония“, „Президент на Република Македония“ и т.н.):

• мисля Мико беше споменал, че имената на статии за съответните събрания, правителства и президенти от онзи период е добре да останат „на Република Македония“;
• в текста на статиите си мисля за следното:

• ако става дума за държавните органи като институции по принцип: не конкретно събрание, а по принцип „Събранието“ на страната, не конкретен президент, а принципно „Президентът“ — да се променя на „Северна Македония“;
• ако става дума за конкретен президент, правителство, събрание от периода на „Република Македония“, тогава да се запазва името (евентуално може да се добавя „тогавашен/но/ни“ или пояснителна бележка под линия);
• за самото име на страната разграничение е по-трудно да се направи – може би по принцип да се променя на „Северна“, освен ако в дадения контекст не е важно да бъде именно „Република Македония“ (примерно „в този период страната официално се самоназовава „Република Македония“ – очевидно ще бъде неправилно да се промени на „Северна“, което е и причината аз лично да предпочитам да правя промените ръчно, а не с бот).

— Luchesar • Б/П 10:45, 18 февруари 2019 (UTC)

Досега сме следвали официалните имена на институциите и предлагам да изчакаме и да продължим, както досега - МАНИ едва ли ще се преименува.-- Алиса Селезньова (беседа) 11:26, 18 февруари 2019 (UTC)

МАНУ е особен случай, наистина. :)

Ето още три въпроса за възможни преименувания, междувременно:

• Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония (за мен на кантар; може би не)
• Преброяване на населението в Република Македония (2002) (по-скоро да)
• Преброяване на населението в Република Македония (2011) (също)

— Luchesar • Б/П 12:15, 18 февруари 2019 (UTC)

Моето мнение за СМЛН е, че е най-добре да се допитаме до института за български език, но това е в обхвата на колегите от проект Македония, така че, нека те помислят и вземат решение. Ордените и др. награди и отличия е добре да са както са официалните им наименования (в превод), с изключение на нееднозначните, при които в скоби да се добави „Северна Македония“, или името през съответния период (ако имаме медал съществувал само по време на СРМ, да се опише с това пояснение). В исторически контекст много зависи от това как точно са описани нещата. Ако кажем „на 28 август 2005 г. с решение на Събранието на Северна Македония“ ще звучи анахронично. В текста с бот не е добре да се променя директно от „Република Македония“ към „Северна Македония“, защото ще стане голяма каша. В момента се дискутира RFC в английската Уикипедия и който се интересува може да погледне мненията и обосновките там. --Стан (беседа) 12:08, 18 февруари 2019 (UTC)

„ Ако кажем „на 28 август 2005 г. с решение на Събранието на Северна Македония“ ще звучи анахронично. “

Мерси! Да, съгласуването е важно. В Избори_в_Северна_Македония#Референдуми например леко йезуитски опитах да заобиколя проблема с уточнението „тогавашното“ Събрание на Република Македония. :)
— Luchesar • Б/П 12:19, 18 февруари 2019 (UTC)

Нито едно от изброените не е за преименуване - преди 2019 държава, наречена СМ не съществува. Не виждам никакъв проблем с „в 2005 година Събранието на Република Македония“ - така и трябва да бъде, а според мен добавяне насекъде на „тогавашното“ излишно утежнява текста.-- Алиса Селезньова (беседа) 14:11, 18 февруари 2019 (UTC)

Напълно съм съгласен. В текстовете на статиите също си се говори с термите, които са адекватни на годината - абсолютно по същия начин, по който използваме спокойно Княжество България до 8 година, без никакви пояснения. Държавните институции от типа Архивите със сигурност ще се преименуват, но да - може би е добре да се изчака. За всички други от типа на МАНИ със сигурност не требва да се променя нищо, до евентуална официална промяна на името. -- Мико (беседа) 17:49, 18 февруари 2019 (UTC)

• Ако смятате, че е критичен проблем преименуването на Архивите, може да пусна бот да върне редакциите. Аналогията, която бях направил с конституционния съд и националната банка не беше правилна, тъй като и двете институции де факто са преименувани с промените в конституцията. От друга страна, ние и сега не следваме имената 100%, защото пропускаме „Република“, така че не знам дали има смисъл да се формализираме за архивите (впрочем, тях самите на едни места сме ги писали „на Македония“, а на други „на Република Македония“). Но пускането на бот е лесно, така че технически проблем няма.

• За адекватността към периода съм съгласен също. Размишлявах над това, че ако например започнем статията История на Северна Македония с изречението „Република Македония обявява своята независимост в 1991 година“, немалко читатели биха пробвали да го променят на „Северна Македония“, най-малко по инерция. Обаче ако България започваше своята държавна история с обявяването на независимостта на Царството (по аналогия с „Република Македония“), тогава изборът в История на България би бил между „Царство България (= Република Македония) обявява своята независимост в ...“ и „Република България (= Северна Македония) обявява своята независимост в...“. Второто ми звучи очевидно нелепо, ерго, същото важи и за „Северна Македония обявява независимост в...“.

Споделям мислите си, защото може би и други хора са си задавали същия въпрос.

— Luchesar • Б/П 19:11, 18 февруари 2019 (UTC)

"Северна Македония обявява независимост" ще звучи все по-нормално с времето (без да твърдя, че трябва да го променяме веднага). Част от причините е и това, че извън българския контекст "Република Македония" не е консенсусно наименование, съответно има тенденция "Северна Македония" да се използва и ретроактивно като по-неутрална форма - виж примерно това. --Спас Колев (беседа) 20:07, 18 февруари 2019 (UTC)

Още по-добре, щом има и такива мнения – няма да си връщам редакциите, които правих по-рано днес. Мисля, че тепърва наистина ще виждаме как ще се сляга прахът.
— Luchesar • Б/П 22:31, 18 февруари 2019 (UTC)

Никак не съм съгласна - към 1992 година не съществува държава СМ, че да обявява независимост. Все едно да напишем "В 1365 година Турция побеждава в битката при Одрин". Напълно нередно.-- Алиса Селезньова (беседа) 17:56, 19 февруари 2019 (UTC)

Въпросче. Защо страниците за Македония на олимпийските игри са преместени от „Р. Македония“ .. на „Северна Македония на олимпийски игри (година)“ ? Нали страната тогава се казваше Република Македония ? Според мен не трябва да се сменя името на страната в отминали спортни състезания. Мисля, че трябва да се действа на принципа със Сърбия и Черна гора, СССР и други случаи, независимо дали има промяна в територията на държавата или не. Също така не трябва да се бърза със смяната на имената на националните спортни отбори (футбол, хандбал ...). За футбола официалната смяна има вероятност да се извърши едва през 2020.--Ģiverņ (беседа) 14:08, 18 февруари 2019 (UTC)

Съгласна съм - всичко до 2019 година трябва да е за РМ в заглавия и в текстове. За националните отбори, при положение, че и в момента съществуват, според мен трябва да са на СМ.-- Алиса Селезньова (беседа) 14:14, 18 февруари 2019 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Промених местообитанието на видовете, където се срещаше, от Република Македония на Северна Македония (разпространен е в Гърция, България, Северна Македония и т.н.). За други все още не смея да пускам бот, тъй като не ми е напълно ясно кои могат да се променят от Реп. на Северна безпроблемно и имаме ли консенсус. Цялата работа е много объркваща, признавам. Без бот ще е убийствено - има десетки хиляди статии и препратки. С бот можа да стане голямо мазало. Затова по-добре да изчакам и ако трябва - категория по категория.--Vodnokon4e (беседа) 14:42, 18 февруари 2019 (UTC)

Категориите Стан ги оправи с бот - оформи се консенсус. За кои други? Принципът е такъв - всички неща, които се случват сега или статията обхваща и миналото, но и сегашното, са за Северна Македония, а всички случили се неща само в миналото, са за Република Македония. Тоест "Ботаника в Северна Македония" и статията започва в 1944 година и продължава до днес. Но изречение "еди-кой-си вид, открит в Република Македония в 2014 година" трябва да си остане, защото в тази година държавата не се е казвала СМ, а РМ.-- Алиса Селезньова (беседа) 14:53, 18 февруари 2019 (UTC)

Хрумна ми, че най-лесно с бот могат да се оправят населените места - в шаблона и в уводното изречение трябва да е за СМ, а не за РМ.-- Алиса Селезньова (беседа) 14:55, 18 февруари 2019 (UTC)

Исках да кажа в текста в статиите вътре в дадена категория - където Република може без проблеми да се смени на Северна. Ясно е за преди и след приемането на новото име. Видовете беше лесно, защото беше само Среща се в, без никакви години.--Vodnokon4e (беседа) 15:04, 18 февруари 2019 (UTC)

Промените, като редакция 9155177, са енциклопедично исторически неверни. --Rumensz (беседа) 09:56, 20 февруари 2019 (UTC)

Северномакедонска литературна норма

Сега така се определя в статиите оригиналното име. Изразът е пре-дълъг и носи неприятния вкус на конфронтация. Не е ли по-правилно да се изписва „македонски“, а линка естествено да е към статията за езика. Така е и в английската, прим. Името на държавата не е едно към едно с езика, примерно немски. --Rumensz (беседа) 16:43, 20 февруари 2019 (UTC)

Не е много по-дълго - и преди не беше кратко. Примерът е лош, защото в случая със северномакедонските дела, прилагателното е базирано на география, а не на етнос.-- Алиса Селезньова (беседа) 23:21, 20 февруари 2019 (UTC)

Името е в съответствие със становището на ИБЕ, които са компетентните по тоя въпрос в България. Позицията на официалните български институции е същата. Преди беше „македонска литературна норма“ при държава „(Република) Македония“, сега е логично да е „северномакедонска литературна норма“ при държава „(Република) Северна Македония“. Иначе дължината и привкусите не пречи да си ги обсъждаме на маса.
— Luchesar • Б/П 23:49, 20 февруари 2019 (UTC)

Не е в съответствие със становището на ИБЕ, а в съответствие с определена интерпретация на предишно тяхно становище. --Спас Колев (беседа) 11:42, 21 февруари 2019 (UTC)

В едно изречение – толкова. М/д, качих  Историографията за „македонския език" 1945-2001 г. от „Македонски преглед“ 1/2005.
— Luchesar • Б/П 12:45, 21 февруари 2019 (UTC)

Аз не съм против да си назовават езика както си искат. Въпросът е да се изписва само „македонски“, а линкът да си сочи към статията за езика. Подобно като с названията МЕП вляво (не „Селска чешма“, разбира се ). --Rumensz (беседа) 13:51, 21 февруари 2019 (UTC)

Пак за препратки с молба за пояснение

Статията Джет ски. В момента препратките са към personal watercraft (water scooter). Значи на английски има огромно количество scooters. Не ги знам ни на български, ни на английски как са всичките. ОБАЧЕ на английски има статия Jet Ski (забравих как се слагаше директна препратка) и си мисля не е ли по-логично на бг препратките да са към тази статия. Пак пояснявам, че не разбирам много от всичките тези scooters и не знам има ли имена на български за всичките.--Радостина 03:25, 12 февруари 2019 (UTC)

Това „Jet Ski“ е модел на джет на Кавазаки. --Rumensz (беседа) 06:29, 12 февруари 2019 (UTC)

Директна препратка се слага с двубуквеното означение на езика и двоеточие. В случая en: т.е. en:Jet Ski Jet Ski -- Сале (беседа) 13:32, 12 февруари 2019 (UTC)

Добре, а не трябва ли да сменим препратките?--Радостина 03:37, 13 февруари 2019 (UTC)

Трябва да сменим името на статията - да е само "Джет". --Rumensz (беседа) 07:23, 13 февруари 2019 (UTC)

Така ли се казва на български скутър за вода, защото джет е изтребител... --Радостина 22:37, 13 февруари 2019 (UTC)

Ми не. Jet на български е дюза. Изтребител е съвсем друго понятие. Ако имаш предвид „jet fighter“ преводът е „реактивен изтребител“. -- Сале (беседа) 22:40, 13 февруари 2019 (UTC)

Не бе, Сале, искам да знам как се казва на български ей това, jet ski, water scooter, ако на български има само една дума - джет ски, ок. Иначе и за Jet има много значения, jet engine, jet aircraft, fighter jet, jet stream... но обикновено само jet се разбира изтребител. Не знам на български просто как е --Радостина 03:41, 14 февруари 2019 (UTC)jet ski.

В България под „джет“ се разбира именно и само тази водна играчка за която си говорим тук. Извинявай Радостина, но какво разбират под jet в твоята махала изобщо няма значение! На английски в техническата литература а и не само jet означава струя от газ или течност а също и отвор или дюза от която тази струя се изхвърля под налягане. Това, че N-тото значение на думата в разговорния английски се отнася за „превозно средство задвижвано от реактивен двигател в частност самолет“ няма никакво, ама никакво отношение към българския език. В твоята махала може и да използвате jet единствено за изтребител, но това си е ваш жаргон. Има и изрази като „en:private jet“ и „en:jet stream" като и двете биват наричани за кратко jet, но това е на английски не на български. -- Сале (беседа) 08:57, 14 февруари 2019 (UTC)

Александре :-), нали затова питам! НЕ ЗНАМ как е на български ей това от снимката. За мен е нелогично на английски да има статия jet ski, а препратките от българската джет ски да сочат към water scooter. Не за първи път откривам странни препратки или дори грешни. Иначе щях да сменя препратките без да питам. Никой в Америка не казва на това джет, в Англия не знам, но явно на български е влязло като джет. Тук на такива водни играчки им казваме скутър. Не питах за да се заяждам, а за да подобрим Уикипедия. Jet е изтребител или самолет с реактивни двигатели като първо значение не в моята махала, а в Merriam-Webster Dictionary. Друг път проверявай източниците :-). С обич послучай свети Валентин.--Радостина 01:28, 15 февруари 2019 (UTC)

Между другото в българския поне допреди десетина години „скутер“ се отнасяше само до бързи моторни лодки. Едва напоследък по малко почна да се ползва и за моторетките. Второто засега още не е влязло официално в правописния речник. Има много, може би стотици думички, които са пренесени от друг език с различно значение от това на оригинала и не схващам защо правиш драма от това. Има и доста такива когато търговската марка е станала нарицателна и далеч не само в българския, но това не означава, че трябва да пренасяме термините машинално от друг език. Със същия успех някой може да пита защо на български не викаме на прахосмукачката „хувър“. Същият случай! Ако не друго „джет“ е влязло в правописния речник като: „джет, джетът, джета, мн. джетове, (два) джета, м. Подобна на мотоциклет моторна лодка.“ както може да видиш тук. Виж също и скутер. -- Сале (беседа) 10:16, 15 февруари 2019 (UTC)

Сале, никаква драма не правя. Най-спокойно питах за препратките. Това, което не разбираш е, че аз не знам съвременни термини от българския език. Обясних, че не знам как са тези термини на български. Моят български е отпреди 30 години и дори него забравям...--Радостина 11:32, 15 февруари 2019 (UTC)

Паисий Хилендарски

В Уикипедия пише, че Паисий Хилендарски е роден в Самоковския край но в Gogle и други сайтове пише, че е роден в Банско . На какво да вярвам?
151.251.11.79 12:39, 12 февруари 2019 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Не вярвайте. Свикнете с мисълта, че не всички въпроси имат едновременно лесни, категорични и верни отговори. Продължавайте да търсите и четете.
— Luchesar • Б/П 12:21, 13 февруари 2019 (UTC)

На три места в Турция има официален гроб на Настрадин ходжа, в България нито един на Хитър Петър. Така е в историята. --Rumensz (беседа) 13:02, 13 февруари 2019 (UTC)

Всъщност оригиналният въпрос има много лесен и категорично верен отговор!

- На какво да вярвам? - Ами на каквото си искате!

Силата на Уикипедия е точно в това, че се старае да представи неутрална гледна точка с колкото се може повече препратки към външни източници което дава възможността на читателя да си изгради собствено мнение. Уикипедия не налага дадена гледна точка а само излага факти и то такива които вече са изложени някъде другаде. -- Сале (беседа) 22:22, 13 февруари 2019 (UTC)

Закриване на пощенския списък „admin-requests“

Списъкът беше предназначен за подаване на заявки към администраторите, които изискват поверителност, както и за оплаквания при наложени блокирания – най-вече от PSS 9. Единственият човек, който някога е отговарял на писма в него (66 за 2018 г.), на практика бях аз. За съжаление, нямам възможност да продължа да го правя, а след пенсионирането на PSS 9 няма и особена нужда да го правя аз. Ако някой иска да поеме администрирането и модерирането на списъка – и най-вече да отговаря на писма, епизодично пращани до него (последното е от днес) – моля да пише. Ако в тридневен срок не се появят желаещи, списъкът ще бъде спрян, а след три месеца ще бъде изтрит, заедно с архивите си.

Поради липса на интерес също закривам пощенския списък admin-notify@.
— Luchesar • Б/П 19:16, 16 февруари 2019 (UTC)

admin-requests@ също беше указван за връзка при блокиране на IP мрежи. Това позволяваше на евентуални невинни съпътстващи жертви, ползващи адреси от тези мрежи, да могат да съобщят за проблема.

Това работеше. Имаше няколко подобни случая, но 1) принуждаваше хората да разкриват своята самоличност, и 2) изискваше някой да прояви желание да отговори. Впечатлението ми е, че повечето администратори тук или не ползват активно електронна поща, или имат други причини да не желаят да се ангажират в подобни казуси през имейл (което е напълно ок).

Тъй като PSS 9 някога ще се върне, а блокиранията на мрежи тъй или иначе се правят и без него (и както е имало, ще има и в бъдеще грешки), мисля за следните алтернативни варианти:

• Страница в Мета. В коментара към блокирането ще се дава адрес https://wik.pe/нещоси, който ще сочи към беседата на тази страница. Желаещите админи могат да я следят, за да реагират при оплаквания там.

Предимства: потребителите не разкриват лична информация; не е нужна специална поддръжка (освен пренасочването през wik.pe, но може да се ползват bit.ly, etc.).

Недостатъци: предполагам, че всъщност никой няма да следи тази страница.

• HTML форма на wikimedia.bg. Формата ще позволява въвеждане на оплакване, което бот ще публикува на У:ЗА. Един IP адрес ще може да публикува само едно оплакване.

Предимства: У:ЗА се следи от поне някои администратори, така че е далеч по-вероятно схемата реално да работи.

Недостатъци: с формата ще може да се злоупотребява, въпреки ограничението „едно IP - едно оплакване“; скриптът зад формата трябва да прави старателно валидиране на входа; повече поддръжка.

• Да го духат бедните блокираните. Не правим нищо. Не сме длъжни. Доброволци сме. Ако някой е блокиран погрешно – сори, лош късмет.

Предимства: не ни ебе не мислим за възможни несправедливости.

Недостатъци: не ни ебе не мислим за възможни несправедливости.

Бих се радвал да чуя конструктивни мнения. Ако ли не, в някакъв момент ще избера нещо по свое усмотрение.
— Luchesar • Б/П 15:54, 20 февруари 2019 (UTC)

Закриване на пощенския списък „info-l“

Това е основният, стар пощенски списък на българската Уикипедия. Към него пренасочва и infowikimedia.bg, даван за контакт на потребителската група. При спиране на списъка, този адрес също ще престане да работи.

Току-що установих, че в опашката за модериране висят близо стотина писма (практически само спам). Списъкът явно не е бил модериран поне от НГ насам. Боя се, че нямам време, а и желание, да се занимавам с модерирането му. Ако списъкът остане без активни модератори, предпочитам директно да го закрия, а с него и въобще пощенските списъци на българската Уикипедия (единственият друг, рядко активен, е ceespring-localorganisers@).

Ще изчакам две седмици за евентуални мнения и доброволци за помощ. След това ще спра списъка, а към средата на годината ще го изтрия, като публикувам на подходящо място публичните му архиви, така че да не бъдат загубени.
— Luchesar • Б/П 19:48, 16 февруари 2019 (UTC)

Прегледах отново възможните технически решения. Вместо да закривам списъка, засега въвeждам автоматично модериране. Писма, които са престояли в опашката за модериране повече от 7 дни, ще бъдат автоматично изтривани.

Предимства: Вече одобрените податели (например Antanana @ ukwiki) ще могат да продължат да изпращат писма, дори при липса на модератори; списъкът ще може лесно да бъде „връщан към живот“.

Недостатъци: При липса на модератори, изпращачите няма да са напълно наясно, че писмата им са загубени (ще получават съобщение „писмото ви очаква модериране“, но с това ще се приключи).

В момента списъкът има двама модератори, които не са активни, но не ги споменавам поименно, тъй като в крайна сметка и те са доброволци, и щом нямат време за модериране – значи нямат.

Евентуални нови желаещи може да пишат до списъка или до мен, за да получат нужните пароли. Когато има поне още един активен модератор, аз също ще помагам.

Заб.: Думите ми може да звучат високомерно и дори арогантно - съжалявам, ако е така - но не забравяйте, че аз също съм доброволец, както и че се занимавам с техническата поддръжка.

— Luchesar • Б/П 16:17, 20 февруари 2019 (UTC)

П.П. Понеже бях споменал „близо стотина писма, висящи в опашката“ - разчистени са, т.е. евентуални нови модератори няма да са натоварени с това.
— Luchesar • Б/П 16:25, 20 февруари 2019 (UTC)

Направих бегли опити да разбера смисъла на този пощенски списък и модерирането му, и не видях смисъл изобщо от него. Въпросите най-често са от „общ характер“. За такива има и Заявки към администраторите и дори възможност за лична електронна поща. Администратори могат да отговорят, а и всеки друг редактор. Ако лицето се обърне чрез ел.поща се преценява дали да му се отговори чрез нея, а ако има съмнения, чрез неговата Беседа. Доброволчеството за адм. работа не работещо устойчиво решение. --Rumensz (беседа) 16:35, 20 февруари 2019 (UTC)

Не твърдя, че има смисъл. Но би било егоцентрично и безотговорно да го закрия на своя глава, особено имайки предвид, че също е „адресът“ на потребителската група. Подобно на де факто мъртвия IRC канал (технически „вися“ постоянно там, но рядко поглеждам), списъкът е донякъде остатък от първите години на Уикипедия – тогава не е имало Фейсбук и други подобни. Ако се оформи консенсус за премахването му, аз съм напълно ОК.
— Luchesar • Б/П 16:56, 20 февруари 2019 (UTC)

„ Въпросите най-често са от „общ характер“. За такива има и Заявки към администраторите (...) “

По-скоро У:Р. Освен това имаме У:ЗК. Оттам идват повече съобщения, отколкото имейли в списъка, факт. Впрочем, дори за ползата от У:ЗК не съм сигурен. Хората пишат, но най-често сякаш не четат отговорите.
— Luchesar • Б/П 18:55, 20 февруари 2019 (UTC)

Без източници

Напоследък като се ровя по статии откривам много с шаблон отгоре {{без източници}}, но има и такива, които нямат шаблон и пак са без източници. Въпрос - има ли някакъв начин да сложим линк към списък със статии без източници? Аз сложих източници на много статии напоследък, но попадам случайно, не знам как да намирам статии без източници. Извинявайте ако задавам тъп въпрос.--Радостина 02:26, 17 февруари 2019 (UTC)

Joyradost: Всички статии с поставен шаблон {{без източници}} попадат в категория Статии без посочени източници (31 016 на брой). Списъкът е, хм, доста големичък. --Ted Masters (беседа) 02:55, 17 февруари 2019 (UTC)

Благодаря много! Леле мале, както и предполагах огромно количество... може би, ако има желаещи, да се заемем да им слагаме източници лека полека. Сама никога няма да се справя.--Радостина 04:59, 17 февруари 2019 (UTC)

Огромната част от шаблоните е сложен от бот. Списък може да се види и от „Какво сочи към шаблона“ (с хронология по дати). Преди да подновим бригадирското движение е добре да има някакво решение на въпросите:

• Трябва ли да има шаблон „без източници“ ако има шаблон „Превод от“? – споровете и позициите са от години
• Трябва ли да има шаблон „без източници“ ако статията е списък, производен от други статии? – примерно „Списък на обекти по даден паралел“.
• Доколко и в какъв вид и порядък следва да са източниците? – широка тема засягаща не само място, оформление и брой, но и следващия въпрос
• Откъде да се вземат източниците? – дали копи от други статии (при имащите МЕП) или местни източници (практика ползвана във Fr или De)
• Доколко проверими следва да са източниците? – има ли наличие на линк, книга ли е, КОЙ ще го провери изобщо, достатъчен ли е, и т.н. Практиката показва, че има блокирани сайтове (най-вече по политпричини), но в тях има точна информация за даден обект
• Колко статии са с излишен шаблон, защото ботът не отчел наличие на такъв?
• Колко от сега активните редактори са съставители на такива статии? – честа и критикувана практика в началния период, когато са трупани бройки в БгУ

И едва ли са всичките проблеми. --Rumensz (беседа) 08:56, 17 февруари 2019 (UTC)

Да добавя, че наличието на връзки в шаблон:нормативен контрол като цяло е достатъчен източник за съществуването на обекта, съответно бланкетния „без източници“ може да се маха. --Спас Колев (беседа) 13:28, 18 февруари 2019 (UTC)

Joyradost: Тъй като статиите са много, ако искаш да започнеш от статии на определена тематика, можеш да кажеш коя категория те интересува и ще ти съставя списък. Винаги е по-лесно и приятно да се работи по статии, които са от любима тематика. --Стан (беседа) 09:10, 17 февруари 2019 (UTC)

Rumensz: Ако статията е превод, трябва да има източниците от оригиналната статия. Смият шаблон не отменя нуждата от източници. По отношение на списъците, ако някои списъци имат нужда от източници, други не. Например Списък на оперни певци няма нужда от източници, тъй като е очевидно, че тези личности са оперни певци. Ако има по-детайлна информация, например списък на върхове по височина, мисля, че е редно да се посочи източника за височината на всеки връх или на всички заедно, ако има общ надежден източник. --Стан (беседа) 09:32, 17 февруари 2019 (UTC)

Да започнем от Списъците. Статията "Списък на оперни певци" е напълно излишна, защото има автоматизирано Категория:Български оперни певци. Изобщо дублиране на Списъци и категории е отделен въпрос. По отношение списък на върхове има 2 възможности: Списък на върхове, за които има статия и линк, и Списък, за които няма, съответно - смесен. За първия източници са излишни, за 2-рия препоръчителни, с неясно и спорно решение, ако има МЕП и превод.--Rumensz (беседа) 09:47, 17 февруари 2019 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Навремето ги бях слагал с бот на статии, които нямат нищо - ни източник, ни външна препратка, ни бележка. Тогава имаше около 45 000. Може да са се появили и други след това. Целта ми беше да се поставят източници, както би било редно за статия. Започнах от географските - там поставих на градове около 2-3000 - от бази данни за население и т.н. Според мен дори и при превод - трабва да има източници - от изходната статия или от друго място. За списъците - често е ненужно наистина, но навремето не отделих списъците. В някои от сегашните 38 500 шаблонът е излишен, но не е премахнат от човека, който после е поставил източници - но едва ли са много, тъй като скоро ги преглеждах.--Vodnokon4e (беседа) 09:51, 17 февруари 2019 (UTC)

(Дискусиите по този въпрос е препоръчително да се архивират към Беседата на шабона) По отношение "Превод от" идва въпросът - Що за източници са тия дето ги копираме? Трябва ли да ги проверяваме или на ангро? Целите или частично (ако сложим един, да махаме ли шаблона)? Има ли ги още във вида им? ... Също и за българския читател - Да има ли и допълнителен български източник или да сме само папагали? Както и от друга страна - Все пак Уикипедия на български не е самостоятелна, а част от общия проект за световна енциклопедия, и трябва ли да имаме нужното доверие към колегите редактори, които са написали преводната статия, щом като я превеждаме и цитираме. Нахвърлях въпросите, и по-горе, за да се види, че не може да има еднозначни мнения и решения. --Rumensz (беседа) 10:12, 17 февруари 2019 (UTC)

Част от списъците са ненужни. Ако нямаме доверие, защо даден редактор ще превежда от чужд език? Ако някой смята, че е нужен и български източник, може свободно да го добави. Не е задължително всяка статия да има български източник. Еднозначни мнения и решения не може да има за много неща. Въпрос на преценка от конкретния редактор. Ако има други мнение, въпроса се дискутира и се взема решение. --Стан (беседа) 10:39, 17 февруари 2019 (UTC)

„Превод от“ явно дава някаква фалшива представа за сигурност при някои редактори. Никога не съм смятал този шаблон за заместител на източниците. По-скоро дава възможност да се провери до колко е точен/грешен преводът на страницата от съответната езикова версия, както и да се провери историята на „оригиналната“ страница. Източниците, дори и при копиране, трябва да се проверяват. Аз винаги ги проверявам, преди да ги внеса („снеса като кукувица“ / „повторя като папагал“). Глупости и несъответствия винаги се намират. Източниците не са изключение. Източник на български би трябвало да е с приоритет. Все пак това е Уикипедия на български, но да не звуча като... шовинист. --Ted Masters (беседа) 22:24, 17 февруари 2019 (UTC)

Функцията на „Превод от“ е поставянето на връзка към авторите на оригиналния текст, за да не се нарушават авторските им права. Т.е. шаблонът няма повече общо с източниците от шаблоните за мъниче, например. --Спас Колев (беседа) 13:28, 18 февруари 2019 (UTC)

Стан, в момента трябва да натисна 10 пъти „следваща страница“ само за да стигна до тези на български, защо има толкова много с чужди заглавия не знам. Оправих Аврора, със зор Абажур защото няма източници по принцип сега съм се заела с ад, но може би ако има начин за по-малък списък на статии свързани с наука - химия, физика... там открих досега много мъничета без източници.--Радостина 22:35, 17 февруари 2019 (UTC)

Joyradost: Точно за това предложих да генерирам списъци по теми: Категория „Химия“, Категория „Химия“ и 1 ниво подкатегории, Категория „Химия“ и 2 нива подкатегории, Категория „Физика“, Категория „Физика“ и 1 ниво подкатегории, Категория „Физика“ и 2 нива подкатегории --Стан (беседа) 23:11, 17 февруари 2019 (UTC)

Каквото е удобно за теб, може би физика и подкатегориите... като за начало. И благодаря.--Радостина 01:04, 18 февруари 2019 (UTC)

Малко лирично отклонение

Пиша си днес статия за Нейтън Хил, вземам дата на раждане от LOC, проверявам и другаде за сверка. И решавам да поправя грешка във Френската статия, като пиша и линк в резюмето. И почват едни връщанки .. накрая оня ми пише – Ние тук ползваме само данни от BNF. Само дето взема данни за друг негов съименник. Източници ... к`во да ги правиш. --Rumensz (беседа) 19:38, 17 февруари 2019 (UTC)

Е, че малка доза шовинизъм никога не е излишна, нали? Или? --Ted Masters (беседа) 22:24, 17 февруари 2019 (UTC)

Редакторска война в Бойко Борисов

беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита

Моля за помощ в разрешаването на РВ в Бойко Борисов между Rumensz (беседа - приноси) и Jingiby (беседа - приноси) около тези текстове.

Собственото ми мнение е следното, но като администратор не искам да се намесвам по-активно:

• У:БЖХ изисква солидни източници и максимално съответствие с У:НГТ: без собствени интерпретации, без тенденциозност в представянето, със справедлива тежест според значимостта.
• По първия текст:

• Цитираният Иван Бакалов е достатъчно известен български журналист, създател и редактор на сайта e-vestnik. Впечатлението ми е, че по принцип е остър критик на Борисов.
•  Мнението му (или това на когото и да е другиго) не може да бъде цензурирано в Уикипедия, само защото е по принцип критично.
• При положение, че в предното изречение е представена гледната точка на Борисов, съвсем справедливо е да се представи и мнение на негови критици.
• Редно би било обаче Бакалов да бъде посочен като източник, вместо „според други източници“, за да се даде на читателя възможност да прецени сам тежестта и значимостта на твърденията.

• По втория текст:

• Покойният Юрген Рот е германски журналист, известен с разследванията в областта на организираната престъпност и корупцията в Източна Европа и в родната си страна.
• Рот е губил някои дела, заведени от засегнати от разследванията му, но като цяло разследванията му изглежда по-скоро се ползват с уважение.
• Журналистическите разследвания имат за цел разкриване на информация, иначе прикривана заради корупция или пренебрегвана заради претовареност, безхаберие или политически натиск.
• Тезата, че тези разследвания не са значими, а значима е само информация от „съответните органи“, е абсурдна. Това противоречи на У:НГТ, особено за страни с проблемно правосъдие.
• Премахването на текста представя информацията избирателно: споменава се само, че България е „силно зависима от организирани престъпни среди“, макар Рот да посочва конкретни имена.

• Като цяло, желателно е да поработи за по-добро представяне на информацията, но премахването ѝ от страна на Румен според мен е необосновано.

Освен това смятам, че подхождаме прекалено снизходително към постоянните ад хоминем атаки от страна на Румен срещу други редактори. Обръщам внимание и на надменната му реплика на У:ЗА „обещавам да продължа утре [с връщанията] и т.н., но не повече от 3 [за 24 часа]“. Според мен Румен се е самозабравил, вярвайки, че щом толерираме напълно всички девиации в поведението му, той e дотолкова „специален“, че за него правилата не важат.

Румен е много активен и иначе полезен редактор, но лично за мен никаква активност не може да оправдае арогантно налагане на пристрастия и просташко поведение.

Моля прегледайте беседата на статията, както и Уикипедия:Заявки към администраторите/2019/07#Бойко Борисов.
— Luchesar • Б/П 11:14, 17 февруари 2019 (UTC)

Смятам, че с Румен можем да намерим компромис, който обаче да не води към цялостно премахване на тази критична част от текста на статията, която не му харесва по някакви причини. Дотук доста от критиките бяха неутрализирани или изтрити, но според мен стигнахме до един кртичен минимум. Jingiby (беседа) 12:26, 17 февруари 2019 (UTC)

Свалям ти шапка на хладнокръвието и търпението, и ти благодаря, че следваш поведение, достойно за Уикипедия.
— Luchesar • Б/П 12:30, 17 февруари 2019 (UTC)

Благодаря, но няма за какво. Jingiby (беседа) 12:33, 17 февруари 2019 (UTC)

ГГОНВ. И не сме стигнали доникъде. За поведението не знам, защото не съм започнал да връщам пръв, и съм писал защо съм връщал после. Става въпрос за някои изречения, като примерно следното: „  „Малко по-късно мой информатор ми разказа, че в изискания хотел „Кемпински“, в ресторанта на последния етаж, видял Борисов в компанията на една от водещите фигури на подземния свят – Младен Михалев – Маджо, който всъщност не бивало да се появява в България, защото бил заплашен от арест“. “
„Една жена каза“, страхотно разследване! Откъде ли е цитата?! А и в следващите изречения в статията няма никакъв баланс и за мен са умишлено хейтърски. За книгата, трябва да се отбележи, че е издадена само в България и даже не присъства в другите части на Уикипедия. Считам, примерно, че тази част от статията следва да се намали до споменаване на книгата, и че е предизвикала полемика, като си останат линковете на източниците. Прочетете и книжлето, сбор от „чул и прочел“. Кратко е. --Rumensz (беседа) 09:07, 18 февруари 2019 (UTC)

Rumensz, неразбирането Ви на основни принципи е смайващо, като се има предвид, че не сте тук от вчера. Източник на въпросното твърдение е самата книга на Рот, включително цитирана и в други медии. Претенцията Ви, че това било „една жена каза“, би означавало да престанем да цитираме въобще журналистически статии, ако в тях не е изрично посочен източникът на информацията. Очевидно не сте наясно, че не са редки случаите, когато журналистите не разкриват източниците си, защото са получили информацията при условие на запазване на анонимност (конкретните мотиви може да бъдат различни). Това е една от причините да е важно да се цитират „благонадеждни“ медии, защото журналистиката неизбежно е свързана с доверие (както между журналисти и техните източници на информация, така и между гражданите и журналистите), което е нужно да бъде изградено (и се разрушава лесно).

Наясно съм с виждането Ви, че единствената енциклопедична информация може да идва само от „съответните органи“, но не забравяйте, че годината е 2019-та, а не 1979-та.
— Luchesar • Б/П 19:31, 18 февруари 2019 (UTC)

Luchesar, Като сторонник на енциклопедичността на тази Уикипедия, Вие пък следва да знаете какво е енциклопедично изразяване и да го защитавате, а не да превръщате Уикипедия в политически жълт вестник и жалка елементарна улична пропаганда. Журналистите си имат източници, обаче всяка информация от източник следва да се потвърди от друг поне. Едно е някой ми каза (без кога е било и защо), друго е "ето снимка / запис". Ами цитирайте и другото - някой си ... "бегло спомена, че за него Бойко Борисов бил нещо като политически Ал Капоне", каквото и да значи тая простотия. Това е точно като лафа за "има сестра ...". Цялото книжле прилича точно на тези, които се народиха с някои вестници в последните години, та чак не мога да повярвам, че е сериозен материал написан от Рот. --Rumensz (беседа) 19:59, 18 февруари 2019 (UTC)

Може да харесвам руския език, но повече обичам родния български, затова „сторонник“ не съм. Относно „някой казал“, мързи ме да се повтарям, затова ще цитирам една стара дискусия:

„

Съгласен, но описването на решенията на КомДос, представя мнението, което тя изразява, чрез тях. И това е недопустимо по отношение на биографиите на живи хора, тъй като мнението е "пристрастно или зловредно съдържание", а в слуая и двете. --Napred 18:02, 19 юли 2011 (UTC) Това си е ваше тълкувание. Отворете статията за Хитлер. Хитлер твърди, че евреите са врагове на арийската раса... Това са „пристрастни и зловредни твърдения“, което не пречи те да бъдат описани в Уикипедия. — Лъчезар • Б/П 18:07, 19 юли 2011 (UTC) Ако добавим твърдениетo на Хитлер в биографията на някой евреин то става "пристрастно и зловредно съдържанение", нали? --Napred 18:14, 19 юли 2011 (UTC) Не, не е, ако Хитлер конкретно се е изказал за въпросния човек. Хитлер пише в дневника си този ден, че Сталин е „тъпо копеле“ е просто споменаване на факт, и не само е допустимо, но е задължително предвид значимостта и на двете страни (Хитлер и Сталин). — Лъчезар • Б/П 18:45, 19 юли 2011 (UTC) Да това може да се спомене в биографията на Хилтер, тъй като е негово мнение и действие. Евентуално може да се спомене и в биографията на Сталин, тъй като е мъртав. Но ако е жив, не може да се спомене, понеже представлява гледната точка на много ограничено малцинство (1 човек) и освен това е зловредно мнение. --Napred 18:57, 19 юли 2011 (UTC) Пак грешите. Ако в Уикипедия пише Сталин е тъпо копеле, защото Хитлер така казва, това е „зловредно“ мнение и нарушаване на НГТ. Ако обаче пише Хитлер твърди, че Сталин е тъпо копеле това просто описва какво е написал Хитлер. А написаното от Хитлер може да е мнение на един човек, както казвате, но това не му е попречило да повлияе на съдбите на стотици милиони. Ето защо то има енциклопедична значимост. — Лъчезар • Б/П 19:02, 19 юли 2011 (UTC)

“

Покойният Рот не е повлиял на съдбите на милиони, но е оставил след себе си достатъчен авторитет, за да бъдат думите му също значими.

— Luchesar • Б/П 22:49, 18 февруари 2019 (UTC)

Наскоро (2016) БАН утвърди около 5000 нови думи в българския език, така че не виждам нищо лошо в думата „сторонник“. Дали от Запад или от Изток привнасянето на думи обогатява езика. Та разбирам пристрастието Ви за омаскаряване на определени политически лица. Цитираната дискусия е показателна, че не само аз смятам отношението и работата на някои редактори за недопустими. Ако приемем за енциклопедично кай какво казал, ще цитираме и Румен Петков: "Юрген Рот е „лъжец“, „циник“, „безгръбначно мекотело“. Пази Боже!

Идеята на имиджмейкърите (брей каква дума!, ама иде от Оксфорд, може би?) на столетницата (която не познавам, както казва Рене) и присъдружното ѝ пипало/а за черен пиар (ау!, що за дума), в посоченото от мен изречение, е да се зададе в мозъка на лесно манипулируемия читател, че е налична връзка между Бойко Борисов и лица, определени за престъпни босове. Дали това е доказано или не няма значение. При това с професионална журналистическа опитност това не е лично твърдение на самия Рот, а е под формата на „бе чух“ – за да не може да бъде осъден за клевета. Така, че Вие не цитирате уважаемия журналист, а някаква друга злонамерена личност, и съдържащото се твърдение което не е доказано по някакъв начин. Ако не Вие, то поне други да схванат, каква е разликата. Същата е и разликата между „може да се направи заключение“ (от кого „може“?, филанкишията) и „аз смятам че“ (лична позиция). --Rumensz (беседа) 08:27, 19 февруари 2019 (UTC)

{{Държавник инфо}}

Тъй и тъй ще преглеждате статията за Бойко Борисов, вгледайте се и в инфобокса. За мен той е претрупан с неясна информация

• кой/кои са президенти по това време
• кой/кои са заместници (които са и министри съответно)

Тези данни имат по-скоро смисъл за описание на съответното правителство, отколкото за самата личност. В такива случаи е по-полезно да има бокса линк към статията за съответното правителство. Някак си и „назначен от НС“ не точно определение. --Rumensz (беседа) 12:31, 17 февруари 2019 (UTC)

Забележката за „назначен“ според мен е основателна. Съгласно Конституцията, НС избира министър-председателя. Добавих параметри в шаблона и промених съответно статията. Относно претрупването, същата информация има и в шаблона в английската Уикипедия, където явно никой не я смята за „претрупана“. Отделен въпрос е, обаче, че за мен нашите шаблони са излишно украсени, които също създава усещане за претрупване.
— Luchesar • Б/П 12:53, 17 февруари 2019 (UTC)

Шаблонът е изключително претрупан. Трябва да се огледа какво още липсва в Шаблон:Личност/Политик и да се замени с него. --Спас Колев (беседа) 13:42, 18 февруари 2019 (UTC)

Съобщение "Тази статия съдържа излишни суперлативи"

Здравейте, Не мога да се ориентирам какъв е критерият на уикипедия за излишни суперлативи. Статията, която пиша е за художничката Елица Баръмова-Барамó и мисля,че е неутрална и е базирана на достоверни източници, но ми стои съобщението "Тази статия съдържа излишни суперлативи" .

Моля за съдействие.

--Предният неподписан коментар е направен от Nuton21 (приноси • беседа) 08:09, 18 февруари 2019‎ (UTC)

„ Тя намира вдъхновение в (...) като задълбочава духовните си приятелства с личности като Салвадор Дали, Пикасо, Паул Клее, Хундертвасер, Ив Клайн, Иозеф Бойс, Шопенхауер, Ницше и др. “ от Елица Баръмова

Приятелството по дефиниция е двустранна, междуличностна връзка. Кои са „достоверните източници“, че изброените поне знаят за въпросните приятелства, особено като се има предвид, че връзката с тях е леко затруднена?
— Luchesar • Б/П 08:25, 18 февруари 2019 (UTC)

Отделно, не е сигурно, че сте наясно какво означава качването на творби в Уикипедия. Не можете да слагате © E.Б., 2018, защото лицензът, под който сте ги публикували, позволява свободно да се разпространяват. Това означава, че утре, ако искам да издам календар с тези снимки е достатъчно да го разпечатам, посочвайки автора. --ikonact (беседа) 09:23, 18 февруари 2019 (UTC)

Nuton21, тъй като редактирате само въпросната статията Елица Баръмова и всеки път когато натискате Публикуване на страницата или Публикуване на промените се съгласявате с Условията за ползване ако получавате заплащане за това трябва да го декларирате както е посочено във въпросните условия. Цитирам:

„

... по отношение на всеки принос, за който получавате или очаквате да получите възнаграждение, Вие трябва да разкриете работодателя, клиента и обвързаността си. Това разкриване трябва да стане поне по един от следните начини: Изявление на потребителската Ви страница, Изявление на беседата на страницата по отношение на всеки платен принос или Изявление в резюмето по отношение на всеки платен принос

“

-- Сале (беседа) 14:37, 18 февруари 2019 (UTC)

Как можем да добавим заместващ шаблон с текст подобен на горния за да може по-лесно да се добавя в беседите на такива потребители? Много станаха вече. -- Сале (беседа) 14:39, 18 февруари 2019 (UTC)

Тук има подобни: Категория:Предупредителни шаблони за беседи. --Спас Колев (беседа) 15:47, 18 февруари 2019 (UTC)

О, не знаех че има толкова много! Аз съм си създала един текст за PR ентусиасти (искам да Ви информирам, че според актуалната политика на У, приноси в полза на работодател или клиент не са забранени, но трябва да бъдат надлежно обозначени, както е посочено в Условията за ползване, т.4 Платени приноси без разкриване. Ако продължите да използвате Уикипедия означава, че сте съгласни с тях и трябва да ги спазвате. Ако не съм права, че конкретната статия е поръчка, моля за извинение. Питайте, ако нещо не Ви е ясно.) и си го копирам при нужда--Ket (беседа) 10:08, 19 февруари 2019 (UTC)

От известно време имах идея да актуализирам менютата с шаблони. Мисля да сложа шаблоните за беседи - които са наистина доста - в отделно меню. След като евентуално  D7 бъде одобрено може би желаните менюта (и дори различни техни версии) ще могат да се избират от джаджите: някои хора например използваме меню за шаблони за източници, мисля също ще е полезно меню за администратори.
— Luchesar • Б/П 14:16, 20 февруари 2019 (UTC)

Дали вече го тестват?

Става въпрос на Изкуствения интелект и бихме ли го открили, ако пише в Уикипедия. Едва ли ИИ ще се тества с писане на нови статии, тъй като няма да има потенциала да не копира достатъчно неявно от интернет при сложните правила за оформяне на статия. Вероятно ще го насочат към преводи от една У в друга. Ще е доста точен ползвайки всичко от изложението на преводната статия. Но ще се сблъска, примерно с категориите, защото в БгУ са малко и ще трябва да търси подходящи надкатегории. Шаблоните също донякъде ще са му проблем, за снимките не се сещам. Вероятно ще се затрудни и в Беседите, няма да разбира увъртяни въпроси и да им отговори. Просто размисъл за бъдещото, което може да е наше минало. --Rumensz (беседа) 15:02, 19 февруари 2019 (UTC)

Формат на картинки

Някой да подскаже, как мога да променя размера на картинката да не е „мини“, без да се губи нейното описанието отдолу? Например да е 300п. --Mmm-jun (беседа) 21:11, 20 февруари 2019 (UTC)

Mmm-jun: Можеш да използваш frame (или рамка). Напр. [[File:Example.png|frame|300px|text]] или [[Файл:Example.png|рамка|300п|текст]]. Дано това ти свърши работа. --Ted Masters (беседа) 21:41, 20 февруари 2019 (UTC)

Извинявам се, в грешка съм. Frame игнорира размера, а само frame и thumb поддържат текст отдолу. При останалите опции текстът се показва само при задържане на мишката. Не се сещам в момента за шаблон с подобен ефект. Следният код би свършил работа:

случаен текст

<div class="floatright">[[File:Example.png|100px]]<div>случаен текст</div></div>

Като class="floatright" e за дясно, class="floatleft" e за ляво. Това е най-лесният друг начин, за който се сещам. В примера нарочнo съм сложил рамка, за да се види по-ясно как би изглеждало. --Ted Masters (беседа) 22:30, 20 февруари 2019 (UTC)

Mmm-jun:

Фазова трансформация на СПФ – термичен цикъл

Фазова трансформация на СПФ – термичен цикъл

• {{картинка|Sma_wire.jpg|Фазова трансформация на СПФ – термичен цикъл|300|дясно}}

Схематично представяне на ефекта на памет

Схематично представяне на ефекта на памет

• {{картинка|ShapeMemoryEffect1.png|Схематично представяне на ефекта на памет|300|дясно}}

— Luchesar • Б/П 23:24, 20 февруари 2019 (UTC)

Важно е да се знае, че всеки потребител може да регулира чрез настройките си размера (ширината) на миниизображенията за себе си. Това става чрез опцията „Размер на миникартинките“, която по подразбиране е установена на 220 пиксела. Оттам насетне, този размер може да се настройва чрез параметъра upright, който играе ролята на множител и приема цели числа като стойност (напр. 0.5, 0.75, 1, 1.5, 2). Указанието upright=1 не променя нищо, докато upright=2 увеличава двойно ширината на изображението. При изчисляването на крайния размер стойността се закръглява до 10, така че крайната ширина винаги е кратна на 10.

Примери:

[[File:Vector-based example.svg|мини|Описание]]

[[File:Vector-based example.svg|мини|upright=1.5|Описание]]

Ето примерна таблица с крайните размери при стандартна ширина на изображенията:

Стандартна ширина = 220 пкс

upright=	крайна ширина в пкс
0.25	60
0.5	110
0.75	170
1	220
1.25	280
1.5	330
1.75	390
2	440

— Борислав 04:28, 21 февруари 2019 (UTC)

Благодаря много и на тримата! Ще си прехвърля всичките варианти на своята страница, да не питам след време пак :-). Поздрави. --Mmm-jun (беседа) 06:53, 21 февруари 2019 (UTC)

Не виждам какво му е на параметъра "мини" (виж това).

Проба мини|100px

Проба мини|200px

Проба мини|300px

Проба без рамка

Някои картинки като Example.png нямат по-голяма величина от зададената максимална. --Rumensz (беседа) 06:55, 21 февруари 2019 (UTC)

Завръщане в Уикипедия.

Здравейте приятели. Помните ли ме? Може би има много нови персони тук, а може би и старите все още са активни, а те със сигурност се сещат за мен от времето, когато бях още ученик и редактирах тук. Е, времето лети и вече съм на 28. Завъщам се защото обожавам да пиша и да помагам на хората. Още тогава го бях усетил, но не можех да го почувствам толкова истинско, както в момента. Надявам се да имаме отново хубави моменти с вас и да успея да наваксам с пропуснатото. Виждам доста неща са се променили, но ще вляза в ритъм. --Димчо Х. Димов (беседа) 11:57, 21 февруари 2019 (UTC)

Здравей, добре дошъл отново!--Спасимир (беседа) 13:09, 21 февруари 2019 (UTC)

Denso 90 vn: Интересно ще е да кажеш как виждаш Уикипедия сега, след 4 години. Кое се е променило към по-добро и кое към по-лошо. --Стан (беседа) 13:13, 21 февруари 2019 (UTC)

Здравей Стан

Уикипедия сега изглежда наистина различно. Аз лично харесвам новата визия. Плюсовете са доста. Забелязва се това, че много се е развила специално нашата родноезична Уики. Това е наистина много пхвално. Друг плюс е това, че виждам доста имена от преди, които все още са активни и допринасят за общността. Има и други плюсове, като намалелият брой мъничета и микромъници, за които имаше информация, но просто нямаше кой да ги завърши и да станат статии. От към минуси, как да кажа? Виждам един, но може би се лъжа. Липсват нови ентусиасти. Преди 4, 5 години имаше доста повече активност. Имаше тематични седмици и подобни проекти, които сега не виждам. Може би сега, когато съм вече тук и когато повъзвърна увереността си, ще опитам да възродя а защо не да предложа някой нов проект. Но това с времето. Като цяло уикипедия е порастнала много и се радвам, че съм отново част от нея. --Димчо Х. Димов (беседа) 14:00, 21 февруари 2019 (UTC)