Чернивецка област
Чернивецка област Чернівецька область | |
Страна | Украйна |
---|---|
Адм. център | Чернивци |
Площ | 8097 km² |
Население | 904 423 души (2006) 112 души/km² |
Райони | 11 + 2 |
Губернатор | Олександр Георгиевич Фисчук |
Официален сайт | bukrada.gov.ua |
Чернивецка област в Общомедия |
Чернивецка област (на украински: Чернівецька область; на румънски: Regiunea Cernăuţi; на руски: Черновицкая область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 8096 km² (най-малката по големина в Украйна, 1,34% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 901 748 души[1] (най-малката по население в Украйна, 1,99% от нейното население). Административен център град Чернивци. Разстояние от Киев до Чернивци 594 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Чернивецка област заема северната част на историческата област Буковина. Най-старите градове в областта са: Чернивци (от 1407 г.); Герца (от 1437 г.) и Хотин (от 1818 г.), а най-младият (Новоднестровск) е признат за град през 1993 г., след като Украйна става независима държава. Останалите 7 града в областта възникват в периода от 15 до 19 век, но официално са признати за такива през 1940 г., а град Сокиряни през 1966 г. Чернивецка област е образувана на 7 август 1940 г. след анексирането на румънските територии Бесарабия и Северна Буковина от СССР.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Чернивецка област се намира в западна част на Украйна. На юг граничи с Молдова и Румъния, на северозапад – с Ивано-Франкивска област, на север – с Тернополска и Хмелницка област и на изток – с Виницка област. В тези си граници заема площ от 8096 km² (най-малката по големина в Украйна, 1,34% от нейната площ).[2]
По характера на релефа си областта се дели на три части. Югозападната ѝ част е разположена в пределите на Украинските Карпати с максимална височина връх Яровица 1574 m ( ), издигащ се в крайния ѝ югозападен ъгъл. Централните части са заети от хълмисти предпланински територии с височина до 537 m, а северната част, между долините на реките Прут и Днестър представлява издигната равнина с височина до 515 m.[2]
Климатът е умерено континентален. Средна януарска температура в равнинните части от -4 до -5 °C, в предпланинските райони от -5 до -6 °C, в планините от -6 до -10 °C, а средната юлска съответно 20 – 18 °C, 19 – 17 °C и 18 – 10 °C. Годишната сума на валежите варира от 450 – 700 mm в равнината, 600 – 800 mm в предпланинските и 800 – 1000 mm в планинските райони. Вегетационният период е 211 – 216 в равнината, 206 – 212 в предпланините и 136 – 180 денонощия в планините.[2]
Територията на Чернивецка област попада в два водосборни басейна. Северната, равнинна част на областта е заета от водосборния басейн на река Днестър, която протича по северната и източната граница на областта с част от средното си течение. Предпланинските и планинските райони се отводняват от горните течения на реките Прет и Сирет, леви притоци на Дунав.[2]
В почвената покривка в равнинните райони преобладават сивите горски почви и оподзолените черноземи, в предпланинските части – ливадно-подзолистите, а в планините – кафявите горски и ливадно-кафявите почви. Горите и храстите са разпространени предимно в планинската част на областта и заемат 29% от нейната територия. Преобладават смърч, ела, бук, дъб и габър. Горите се обитават от елен, сърна, дива свиня, мечка, рис, лисица, белка, норка, ондатра, заек. Планинските реки са богати на разнообразни видове риби.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2017 г. населението на Чернивецка област област е наброявало 901 748 души (1,99% от населението на Украйна). Гъстота 111,38 души/km². Градско население 73,04%. Етнически състав: украинци 75,0%, румънци 12,5%, молдовани 7,3%, руснаци 4,1%, поляци 0,4%, беларуси0,2%, евреи 0,2% и др.[1]
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Чернивецка област се дели на 2 областни градски окръга, 11 административни района, 11 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 9 града с районно подчинение, 8 селища от градски тип и 3 градски района (в град Чернивци).[1]
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Чернивци (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областен градски окръг | ||||||
1. Новоднестровск | 7 | 10 709 | гр. Новоднестровск | 10 709 | 156 | |
2. Чернивци | 153 | 266 114 | гр. Чернивци | 266 114 | - | |
Административен район | ||||||
1. Вижницки | 903 | 55 475 | гр. Вижница | 3976 | 70 | гр. Вашковци, Берегомет |
2. Герцаевски | 308 | 33 125 | гр. Герца | 2118 | 46 | |
3. Глибокски | 674 | 74 066 | сгт Глибокая | 9424 | 30 | |
4. Заставновски | 619 | 49 388 | гр. Заставна | 7896 | 33 | Кострижевка |
5. Келменецки | 670 | 40 557 | сгт Келменци | 7211 | 83 | |
6. Кицмански | 607 | 68 792 | гр. Кицман | 6229 | 25 | Лужани, Неполоковци |
7. Новоселицки | 734 | 77 772 | гр. Новоселица | 7588 | 36 | |
8. Путилски | 884 | 26 352 | сгт Путила | 3434 | 117 | |
9. Сокирянски | 661 | 42 873 | гр. Сокиряни | 8877 | 156 | |
10. Сторожинецки | 1160 | 100 325 | гр. Сторожинец | 14 198 | 20 | Красноилск |
11. Хотински | 716 | 62 132 | гр. Хотин | 9163 | 60 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|