Лагино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияЛагино
Τριανταφυλλιά
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Лагино
Лагино на картата на Гърция
Dimos Florinas - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Лагино
Лагино на картата на дем Лерин и област Западна Македония
Координати: 40°42′00″ с. ш. 21°24′59.99″ и. д. / 40.7000, 21.4000
Данни
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Нередска планина
Население 83 (2001)
Надм. височина 1 267 m

Лагино или Лаген (на гръцки: Τριανταφυλλιά, Триандафилия, до 1927 година Λάγενη, Лагени[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 83 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на 12 километра югозападно от Кучковени и на 13 километра южно от демовия Лерин (Флорина), високо в Нередската планина.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Лагино е показано два пъти - веднъж като Лайени (Layéni), село в Леринска каза с 80 домакинства и 200 жители българи и втори път като Лаген (Laguene), село в Костурска каза с 30 домакинства и 110 жители българи.[2] Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на 19 век Лагени има църква и население от 200 жители християни.[3]

В началото на 20 век Лагино е чисто българско село в Леринска каза в Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 селото има 520 жители българи християни.[4]

Според рапорт на българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев цялото село (65 къщи) е изказало желание за признаване на върховенството на Българската екзархия на 25 декември 1902 година.[5]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия,[6] но по данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лаген (Laghen) има 504 българи патриаршисти гъркомани.[7]

В 1905 година селото пострадва от андартски нападения.[8]

Между 1900 и 1935 година селото постепенно се измества на ново място, поради лошия климат.[9]

В Гърция[редактиране | edit source]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1920 селото е посочено със 100 къщи на християни славяни.[10] След 1924 година много от жителите на селото мигрират към България.[11]

Според статистика от 1945 година в Лагино има 450 жители, всички славофони. От тях 350 не са с гръцко съзнание, 50 са с неустановено и 50 са с гръцко.[12]

През март 1946 година съдът в Лерин съди 50 души от Лагино за участие в българската паравоенна организация Охрана.[13]

Селото празнува на 2 май Свети Атанасий и на 26 юли, когато е празникът на храма „Света Петка“.[14]

Преброявания[редактиране | edit source]

  • 1913 - 742 жители
  • 1920 - 466 жители
  • 1928 - 492 жители
  • 1940 - 468 жители
  • 1951 - 210 жители
  • 1961 - 188 жители
  • 1971 - 85 жители
  • 1981 - 81 жители
  • 1981 - 101 жители

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Лагино
  • България Анастас Стефанов, български емигрантски деец в САЩ и Канада, съосновател на МПО и неин пръв президент
  • Гърция Павле Ставриди (1915 - 1937), гръцки комунист[15]
  • Австралия Република Македония Ристо Алтин (1919 - 2008), деец на македонистката емиграция в Австралия
  • Гърция Йоан Поптрендафилов (Ιωάννης Παπατριανταφύλλου, Йоанис Папатриантафилу), боец на гръцката борба в Македония.
Починали в Лагино
  • България Васил Котев (? - 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
Други
  • България от Лагино е родът на българския политик Трифон Митев,[16] редактор на старозагорското издателство „Лаген“

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λάγενη - Τριανταφυλλέα
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 84-85 и 110-111.
  3. Νικόλαος Σχινάς, Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 26.
  6. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр.125.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  8. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
  9. Официален сайт на бившия дем Кучковени
  10. Милојевић, Боровоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
  11. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος. Σλαβόφωνοι μετανάστες και πρόσφυγες από τη Μακεδονία και τη Δυτική Θράκη (1912 – 1930), διδακτορική διατριβή, Θεσσαλονίκη 1996. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
  13. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  14. Официален сайт на бившия дем Кучковени
  15. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  16. вестник „Седмица“, 9 юли 2006.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.