Фердинанд фон Хохщетер
|
||||||||||
Фердинанд Ритер фон Хохщетер[1] (на немски: Ferdinand Ritter von Hochstetter) е австрийски геолог и един от изследователите на България.
Биография [редактиране]
Роден е в град Еслинген на 30 април 1829 г. Син е на Кристиан Фердинанд Хохщетер (1787–1860), свещеник и професор от Бон, ботаник и минералог.
След като завършва гимназия се отдава на геологията и природознанието. Следва теология в университета в Тюбинген. През 1856 г. става хоноруван доцент по геология във Виенския университет, а през 1857 г. е избран за геолог в австрийската околосветската експедиция на океанографския кораб "Новара", която трае три години от 1857 до 1860 и е възглавявана от Вюлерщоф фон Урбайн. През 1859, по време на плаването извършва геоложки изследвания на Северния остров на Нова Зеландия.
След завръщането си от околосветското плаване през 1860 г. става професор по минералогия и геология. През следващите години прави геоложки изследвания в Австрийската империя, Италия, Швейцария и Русия.
От 1869 г. започва проучвания на европейската част на Османската империя. Посещава Цариград, Одрин, Ямбол, Бургас, Казанлък, Калофер и Пловдив. Обикаля Рила, Струмската долина и Витоша. Минава през Трънско и се отправя към Белград. Хохщетер на практика открива Задбалканските котловини и потвърждава твърдението на Гийом Лежан за наличието на още една планинска верига южно от Стара планина – Средна гора.
В резултат на това пътуване издава няколко печатни труда и геоложка карта. В тях систематизира всички дотогавашни геоложки проучвания на нашите земи.
Може би една любопитна последица от неговия труд е включването на Софийския санджак в територията на Княжество България след Берлинския конгрес — през 1878 година Англия и Русия се договарят, че Княжество България ще бъде „между Дунав и Стара планина“. Според Англия това не включва Софийско, но по съвет на Бисмарк, преговарящия от руска страна граф Шувалов се позовава на изследванията на Хохщетер, според които Ихтиманските възвишения и планините на юг и югозапад от София имат еднакъв скален състав с Балкана и са част от него. По тази причина, те могат да се считат за част от територията между Дунав и Стара планина.[2]
През 1881 г. Фердинанд фон Хохщетер напуска Виенския университет и започва работа в Придворния музей във Виена.
Почива във Виена на 18 юли 1884 г.
Неговото име носят:
- връх Хохщетер (), в Антарктида, Антарктически полуостров;
- връх Хохщетер (), на Южния остров на Нова Зеландия;
- ледник Хохщетербреен (), в североизточната част на остров Западен Шпицберген, в архипелага Щпицберген;
- фиорд Хохщетер, на източното крайбрежие на Гренландия.
Бележки [редактиране]
- ↑ „Ритер“ не е име или презиме, а титла. По смисъл е сходна на Рицар.
- ↑ Взето от Берлин 1878 – предначертаната трагедия
Източници [редактиране]
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 391. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
- Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 83. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=847
