Нузла
| Нузла Άγιος Ανδρέας | |
| — село — | |
  Нузла  Нузла  Нузла | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кушница |
| Надм. височина | 70 m |
| Население | 374 души (2021 г.) |
Нузла или понякога членувано Нузлата (на гръцки: Άγιος Ανδρέας, Агиос Андреас, до 1928 година Νουζλά, Нузла[1]) е село в Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 70 m надморска височина[2] в котловина в източната част на Люти рид на река Чакал.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Нузла е чифлик в Правищка каза на Османската империя. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Нузла:
| „ | Назлата, бивш чифлик, а днес е владение на руския атонски манастир Сарай. В него има няколко къщи на манастирски работници, за които се грижат монахини. Работниците се занивамат с отглеждането на лозя и маслинени дървета със средства на манастира. Манастирът е засадил 5000 маслинени дървета. Към това имение принадлежи и плънинско пасище, служещо за отглеждане на овце и кози.[4] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Нузла Чифликъ принадлежи на светогорския Илински сит, като в него има само ратаи, които се числят по родните им села, и монаси, което се числят към манастира.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години на XX век турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 54 семейства със 193 души, като селото е чисто бежанско.[6] В 1928 година селото е прекръстено на Агиос Андреас. Според българска статистика от 1941 година в селото има 400 жители.[2]
Населението отглежда тютюн и пшеница.[2]
В Нузла са запазени руините на исторически манастир, които дем Елевтерес реставрира.[7]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Харман тепе[8] | Χαρμὰν Τεπέ | Аетовуни | Ἀετοβούνι[9] | възвишение в Люти рид, И от Нузла[8] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 0[2] | 162[2] | 217[2] | 355[2] | 389[2] | 353[2] | 174[2] | 204[2] | 282[2] | 314 | 411 | 374 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 231. (на македонска литературна норма)
- ↑ Kaválla GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 51. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Άγιος Ανδρέας // Δήμος Παγγαίου, 26 Σεπτεμβρίου 2013. Архивиран от оригинала на 2017-03-06. Посетен на 29 май 2020 г.
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
