Бойко Цветанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бойко Цветанов
български оперен певец
Роден
14 юни 1955 г. (68 г.)
Музикална кариера
Инструментивокал
Гластенор
Семейство
Уебсайт

Бойко Цветанов е български оперен певец, тенор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и музикално образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1955 г. в София. Занимава се с пеене от шестгодишен, в училищните си години печели конкурси. Баща му живо се интересува от музика, води го на опера, самият той свири на китара и мандолина.[1][2] Семейството на Бойко Цветанов е обявено от комунистическата власт за „врагове на народа“, тъй като дядо му бил „капиталист“. Това оказва значително влияние на музикалната му кариера в комунистическа България.[3]

Учи в Българската държавна консерватория в класа на проф. Чавдар Хаджиев, за когото казва, че го е изградил като певец и до голяма степен като личност.[1] Дипломира се със специалност „Оперно пеене“.[4]

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Бойко Цветанов още като студент влиза в хора на Националната опера и балет. Издържа държавно признат конкурс за солист на операта, но две години директорът Руслан Райчев го пуска на сцената само като хорист. В Русенската опера обаче го канят през 1980 г. в „Реквием“ на Верди и тази първа негова изява като солист има огромен успех. В Софийската опера е допуснат като солист едва през 1982 г., след идването на новия директор Светозар Донев, като му е поверена главната тенорова роля в „Италианката в Алжир“ на Росини. В нея споделя успеха с партньорката си Христина Ангелакова.[3] Този успех не повлиява особено на кариерата му в Националната опера, а при поканите от Франция за ангажименти в парижкия театър „Шатле“, в оперите на Руан и Бордо, властите не му издават виза. В софийската опера му се дават малки роли. Изпълнява три образа във „Война и мир“ на Прокофиев, участва и в „Хованщина“ на Мусоргски и с тях е пуснат на гастролите на операта в Париж. Връх на турнето трябва да бъде изпълнението на Вердиевия „Реквием“ с участието на Николай Гяуров, Мирела Френи, Пласидо Доминго и Александрина Милчева. Френи и Доминго обаче не могат да участват и в последния момент Бойко Цветанов замества болния Пласидо Доминго. Успехът му е голям. Импресариото Глоц го кани в постановката на „Трубадур“ в Мадрид, която минава изключително.[5]

В София диригентът Владимир Гяуров го включва в първата си постановка на „Атила“ от Верди и след успехът прави и запис на операта в „Балкантон“. Цветанов изпълнява и роли във „Фаворитката“ и в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, както и партията на Каварадоси от „Тоска“ на Пучини. Получените в Българската концертна дирекция покани от Франция за негови участия отново са отхвърлени от българските власти. В битово отношение положението му е лошо: семейната къща на дядо му е конфискувана и той обитава със семейството си една стая в нея без вода. Обиден от отношението на Операта, дала на други певци – партийни членове, жилища в центъра, а на него най-мизерното, в „Обеля“, той подава оставка, но не успява да напусне операта.[5]

През 1986 г. като солист на хор „Гусла“ има два концерта във Финландия и получава множество покани. Използвайки наличния паспорт, без разрешение отива до Прага и участва като Алфред в два спектакъла на „Травиата“ в Пражката опера. След това в Сплит изпълнява трикратно ролята на Радамес от „Аида“ и е поканен за първи тенор на операта. Връща се в България с няколко договора за чужбина, но получава отказ. Тогава напуска Софийската опера и отива в Ловеч при съпругата си. Ръководството му заявява: „Знай, че никъде няма да пееш и ще умреш от глад!“.[6]

Международна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Докато е безработен в Ловеч, Бойко Цветанов разбира, че в Рим се открива школата на Борис Христов. „Той беше мой Господ“, споделя той. Тъй като е лишен от паспорт, за да отиде там, се налага да подаде молба да бъде върнат в Софийската опера. В Италия Борис Христов е възхитен от неговия глас. Работи с него върху „Дон Карлос“ и „Тоска“. Казва, че Цветанов е „най-вълнуващият изпълнител на Дон Карлос и притежава точно нужния тембър и гласов материал за този образ“. Като човек го цени толкова, че иска да дари цялото си имущество на него, да стане негов наследник; прави го пред смаяните специализанти и при отказа на Цветанов и двамата се разплакват.[7]

След връщането си в България Цветанов дебютира в подготвяната с Борис Христов роля на Каварадоси в „Тоска“. Явява се с нея, въпреки създадени пречки от директора на операта Димитър Тъпков, на Международния конкурс за млади оперни изпълнители в София (1988). Публиката е във възторг и посреща с бурни освирквания даденото му трето място. Председателката на журито Райна Кабаиванска признава пред музикалния критик Марин Бончев великолепното му пеене, но имал „ниска фигура“. „Този конкурс беше за певци, а не за ниски и високи фигури“, пише Бончев. Чуждестранен член на журито кани Цветанов да се яви на подобен конкурс в Билбао, Испания, и там младият певец печели първо място.[8]

В Испания получава покана за „Бал с маски“ от операта в Дюселдорф. След това е поканен от виенската Щатсопер с двугодишен договор за изпълнения в „Кавалерът на розата“ и „Капричио“ на Рихард Щраус. Във Виена Бойко Цветанов се усъвършенства при Маргарита Лилова. Импресариото Холандер го ангажира за изяви в Германия, Австрия и Италия в „Трубадур“, „Лучия ди Ламермур“ и „Тоска“.[9] По-късно специализира при Карло Бергонци в Академия Верди в Бусето.

След конкурс Цюрихската опера (Швейцария) му предлага договор за постоянен солист. Десетилетия наред той е неин първи тенор,[9] от 1991 г. до пенсионирането си през 2016 г. От самото начало той е еднакво успешен като певец в концерти и оратории.

Бойко Цветанов (вляво) и композиторът и пианист Алекс Зографов (вдясно) на репетиция за изпълнение на живо в София, 2019 г.

На сцената в Цюрих е пял с партньори като Ренато Брузон, Пиетро Капучили, Джордо Дзанканаро, Мерин Милнс, Грейс Бъмбро, Александрина Пендачанска, Маргарита Лилова, Весела Кацарова, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, дублира се с Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Павароти, Лео Нучи и други.[10]

Гостувал е в Англия, Япония, Германия, Австрия, Италия, Швейцария, Холандия, Франция, Испания, Португалия, [Дания, Швеция, Унгария, Чехия, Русия.[4] Работил е с диригентите Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Маринуци, Джордж Шолти, Ламберто Гардели, Бруно Бертолети, Никола Решинио, Херберт фон Караян и други.[10]

Спектакли на Варненската опера[редактиране | редактиране на кода]

През годините Бойко Цветанов пее многократно със състава на Варненската опера, както в ММФ „Варненско лято”, така и в други спектакли. С участието му в „Селска чест” от Маскани Варненската опера открива Салона на изкуствата 2010 в София, същата година участва и в Опера в Летния театър като Ернани в едноименната опера на Верди. През 2011 г. участва в оперната гала, през 2012 е Калаф в „Турандот”. В Опера в Летен театър Варна 2014 играе Андре Шение от операта на Умберто Джордано, а в Летен театър 2015 отбелязва 60-годишнината си с ролята на Калаф от Турандот, която пее около 300 пъти на няколко континента. Във Варненската опера Цветанов пее за пръв път ролята на Отело от едноименната опера на Верди.[4]

По случай националния празник на България Цветанов, Цветелина Василева и Даниела Димова изнасят представление в църквата „Свети Павел“ в Страсбург през 2016 г. [11] Освен класически оперни арии от композитори като Верди, Пучини, Моцарт и др., в програмата са представени арии от българските композитори Панчо Владигеров, Добри Христов и Парашкев Хаджиев, чиито творби са черпили силно вдъхновение от родния фолклор. [11]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

През 2000 г. Цветанов записва CD продукция за MMO Music Group с оркестъра на Софийската народна опера под диригентството на Найден Тодоров .

Оперни роли[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Захариева, Мария. Байко Цветанов. Операта е изкуство, в което се въртят много пари и политика // Посетен на 28 февруари 2023.
  2. ↑ OPERISSIMO // web.operissimo.com. Посетен на 2022-08-18.
  3. ↑ а б Бончев, Марин. Великите тенори на България. София, Enthusiast, 2012. ISBN 978-954-2958-69-7. с. 152 – 153.
  4. ↑ а б в Дамянов, Дамян. Варненска опера представя: Бойко Цветанов, Линка Стоянова и Пламен Димитров в „Отело“ // novavarna.net. Посетен на 28 февруари 2023.
  5. ↑ а б Бончев, Марин. Великите тенори на България. София, Enthusiast, 2012. ISBN 978-954-2958-69-7. с. 153 – 155.
  6. ↑ Бончев, Марин. Великите тенори на България. София, Enthusiast, 2012. ISBN 978-954-2958-69-7. с. 155.
  7. ↑ Бончев, Марин. Великите тенори на България. София, Enthusiast, 2012. ISBN 978-954-2958-69-7. с. 156 – 157, 162.
  8. ↑ Бончев, Марин. Великите тенори на България. София, Enthusiast, 2012. ISBN 978-954-2958-69-7. с. 152, 157, 159.
  9. ↑ а б Бончев, Марин. Великите тенори на България. София, Enthusiast, 2012. ISBN 978-954-2958-69-7. с. 159 – 160.
  10. ↑ а б Бончев, Марин. Великите тенори на България. София, Enthusiast, 2012. ISBN 978-954-2958-69-7. с. 160, 162.
  11. ↑ а б Концерт днес в Страсбург на Цветелина Василева, Бойко Цветанов и Даниела Димова от Варненска опера по повод 3 март // Нова Варна. 2016-03-02. Посетен на 2022-08-18.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Boiko Zvetanov в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бойко_Цветанов&oldid=11702311“.