Вещица

Вижте пояснителната страница за други значения на Вещица.

---

Вещица
Характеристики
Описание	митично същество в славянската митология
Вещица в Общомедия

Вещицата (от прилагателното „вещ“ – този, който знае и умее), в мъжки род – вещер, е човек, имащ специални умения да борави с някакви свръхестествени сили или да кореспондира с тях (това се отнася и за сили, които са свръхестествени според едни представи, а според други – не са). Определящи за принадлежността към категорията на вещиците са не само степента в които тези способности се владеят от съответните хора, но и начинът, по който са ги придобили и целите, за които се предполага, че ги имат и ги използват и техните методи и дела. Критериите и (само)оценките в този смисъл (дори при претенции за обективност) се отличават обикновено с произволност, субективизъм и тенденциозност, както и с възможностите да бъдат възприети в резултат на паника или манипулации и да се ползват за злоупотреби. Представите за вещерството силно се преплитат, но невинаги съвпадат с тези за магьосничеството и окултизма.

Въпреки че класическият образ/фикция на вещицата/вещера е образ на човек, в някои приказни и митологични сюжети, това всъщност не е човек или е възможно да не е човек, а например дух, демон, фея, божество или полубожество, както и да е човек само в определен смисъл.

Описание

Паметник на вещица в Саксония-Анхалт

Вярата във вещици е характерна за различни епохи. Например в Елада са смятали за такива Цирцея и Ино.

Вещицата от приказките обикновено живее изолирано – във физически или психологически план. Например Баба Яга е много стара и грозна жена, която живее, според приказките за нея, в гората. Тя умее да лети, да става невидима, да се превръща в животни, да познава бъдещето и да се разпорежда със стихиите.

В традиционния български фолклор вещицата е лоша жена, в която се въплъщава свръхестествено същество, което и дава особени сили – да лети, да се превръща в различни животни, да вижда бъдещето и миналото, да чете мисли, да предизвиква и лекува болести и да прави различни други магии. За да стане вещица, жената – която трябва да е преминала фертилна възраст или да е бездетна – трябва да премине през особен ритуал. Вещиците понякога се идентифицират или свързват със самодивите, особено в християнската литература.

Съвременната представа (в значителна степен съвпадаща и с някои по-стари) за вещиците е, че не е задължително да са грозни, че невинаги носят големи черни, островърхи шапки, а често са много красиви, но иначе неотличаващи се явно от другите жени, освен че всяка има различна т.нар сила, в която е най-добра (само една от тях на всеки 100 години има всички сили, и бива избирана за тяхна първенка).

Лов на вещици

Важни отлики на вещицата са ретроградността и реакционноста ѝ – от гледна точка на имащите надмощие към дадения момент религиозни и научни течения.

Пример за това са приравняванията и уподобяванията на вещиците с практикуващите стари или отречени религиозни култове и неортодоксални и неодобрявани науки и занятия в християнска Европа. Гоненията на вещици – плод на тези тенденции – най-усилени през 16 век, – са един от най-ужасяващите моменти в историята.

Католическа църква и ред други религиозни организации водят разследвания, относно деянията на предполагаемите вещици и сред изводите са, че вещиците летят на метли и че се събират на тайни сборища (известни като вещерски съботи – където се отдават на различни пороци и светотатства). На подозираните във вещерство са отправяни обвинения във връзка с това и много хора са екзекутирани (от светските власти и по тяхно решение – ролята на духовенството официално е само експертна: на инквизитор, арбитър, умиротворител и консултант), след като признават съпричастност към тези и други компрометиращи неща, в резултат на жестоките мъчения, на които са подлагани (или когато с доказателства смятани за достатъчни тя им е приписвана). Важни фактори са наличието у заподозрения на някакъв домашен любимец, изключителни и необичайни прояви или на белег по тялото, които да могат да се свържат с някакво предполагаемо общуване със Сатаната и неговите демони.

Известни вещици и вещери (според наложилото се към някакъв момент за тях нечие мнение/решение) са: Абрамелин, Агнес Сампсон, Агнес Уотърхаус, Алис Кайтелър, Анджела де ла Барт, Елифас Леви, Изобел Гоуди, Майка Симпсън, Мадър Шиптън, Мари Лавьо, Мейлин Матсдотер, Мерга Бийн, Реймънд Бъкланд, Тасмин Блайт, Урсула Кемп.

Книги и филми

Илюстрация от „Хензел и Гретел“

„Четирите вещици“ от Албрехт Дюрер, 1497 г.

В литературата и други изкуства се срещат близки по значение до „вещица“ понятия. Подобно на вещер/вещица в положителен смисъл е вълшебник/вълшебница, докато чародей/чародейка се среща както в положителен, така и в отрицателен смисъл.

В киното и литературата вещицата има дълга черна рокля, пъпки и брадавици по дългия си нос, островърха шапка, летяща метла, редки и криви зъби. Тя събира малки и непослушни деца, угоява ги, готви ги по най-различни рецепти и после ги изяжда.

Сюжетите, свързани с вещици, са сравнително популярни в днешно време:

• „Магьосникът от Оз“ – филм мюзикъл от САЩ (1939 г.), по детския роман „Вълшебникът от Оз“ (1900 г.) на Лиман Франк Баум, превърнал се в поредица. В повечето екранизации присъстват вещици със зелена кожа, черна рокля и островърха шапка.
• „Вещиците от Истуик“ (на английски: The Witches of Eastwick) – филм от САЩ (1987 г.), базиран върху едноименния роман на Джон Ъпдайк от 1984 г.
• „Чародейките“ – американски сериал, в който се разказва за три сестри добри вещици, използващи силите си, за да се борят срещу зли вещици.
• „Сабрина младата вещица“ – детски сериал, създаден по комикс. Разказва историята за семейство вещици – две лели, една тийнейджърка и котка, която се е опитала да завладее света.
• „Вещиците от Ийст Енд“ – американски сериал, създаден по едноименния роман на Мелиса де ла Круз, разказващ за семейство вещици – майка, двете ѝ дъщери и тяхната леля, развиващи различни сили, опитвайки се да опазят живота си.
• „Дневниците на вампира“ и „Древните“ – сериали, които следват поредица от събития със свръхестествени герои (голяма част от които вещици).
• „Фокус-мокус“, поредицата филми „Хелуинтаун“, „Мъглите на Авалон“ и други.
• В съвременната литература вещици се срещат в много детски приказки – „Малката русалка“, „Спящата красавица“, „Рапунцел“, както и в творчеството на Тери Пратчет.
• В Русия главна роля в приказките играе Баба Яга, известна е и вещицата в Италия – Бефана, както и германската приказна героиня Баба Хола. Те най-често се изявяват като добрите дарители на главния герой.
• Роалд Дал – „Вещиците“.

Вижте също

• В Общомедия има медийни файлове относно Вещица
• Лов на вещици

Източници

Тази статия, свързана с митология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.