Карфиол

Карфиол

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Същински еудикоти (c. eudicots) (без ранг): Суперрозиди (Superrosids) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Малвиди (malvids) разред: Brassicales семейство: Кръстоцветни (Brassicaceae) триб: Brassiceae род: Зеле (Brassica) вид: B. oleracea вариетет: Карфиол (B. o. var. botrytis)

Научно наименование

Brassica oleracea var. botrytis Linnaeus, 1753

Карфиол в Общомедия

[ редактиране ]

Карфиол Cauliflower, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт)
Основни Енергия 104 kJ (20 kcal) Въглехидрати 4.97 g Захари 1.91 g Сукроза 0 g Глюкоза 0.94 g Фруктоза 0.97 g Лактоза 0 g Малтоза 0 g Галактоза 0 g Влакна 2 g Мазнини 0.28 g Наситени 0.13 g Трансмазнини 0 g Мононенаситени 0.034 g Полиненаситени 0.031 g Холестерол 0 mg Белтъчини 1.92 g Вода 92.07 g Пепел 0.76 g
Витамини Витамин A 0 μg α-каротин 0 μg β-каротин 0 μg Тиамин (B1) 0.05 mg Рибофлавин (B2) 0.06 mg Ниацин (B3) 0.507 mg Пантотенова к-на (B5) 0.667 mg Пиридоксин (B6) 0.184 mg Фолиева к-на (B9) 57 μg Кобаламин (B12) 0 μg Витамин C 48.2 mg Витамин D 0 μg Витамин Е 0.08 mg Витамин K 15.5 μg Ликопен 0 μg
Минерали Калций, Ca 22 mg Желязо, Fe 0.42 mg Магнезий, Mg 15 mg Фосфор, P 44 mg Калий, K 299 mg Натрий, Na 30 mg Цинк, Zn 0.27 mg Мед, Cu 0.039 mg Манган, Mn 0.155 mg Селен, Se 0.6 μg
Аминокиселини Триптофан 0.02 g Треонин 0.076 g Изолевцин 0.071 g Левцин 0.106 g Лизин 0.217 g Метионин 0.02 g Цистин 0.02 g Фенилаланин 0.065 g Тирозин 0.051 g Валин 0.125 g Аргинин 0.086 g Хистидин 0.056 g Аланин 0.116 g Аспарагинова к-на 0.177 g Глутаминова к-на 0.257 g Глицин 0.071 g Пролин 0.071 g Серин 0.086 g Холин 0.0443 g
Други Алкохол 0 g Кофеин 0 mg Теобромин 0 mg

Карфиолът, наричан също и Цветно зеле (Brassica oleracea var. botrytis), е едногодишно тревисто растение от род Зеле (Brassica) на семейство Кръстоцветни (Brassicaceae). За родина на карфиола се смята източното Средиземноморие. Най-много се отглежда в Европа и Америка. Образува глава от къси, силно надебелени, сбити помежду си бели, крехки, цветоносни стъбла (разклонения). Богат е на витамините С, В1 и В2. Съдържа 6 – 8% сухо вещество, 2 – 4% захари и белтъци. Използва се за приготвяне на ястия с висока хранителна стойност. В сурово състояние може да се прибавя към салати. Консервира се като туршия самостоятелно или с други зеленчуци.

В България най-разпрострненият сорт е германският Ерфуртско джудже. В Добруджа се нарича конопида, а във Варна е известен като карнабит.

Източници

Тази статия за растение все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.