Кастильони (род)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кастильони
Castiglioni
Информация
СтранаКонтадо Сеприо
Сеньория Милано
Миланско херцогство
Херцогство Монферат
Папска държава
Синьория Ферара
Херцогство Модена и Реджо
Кралство Англия
Неаполитанско кралство
Италия
Титли
ОснователКорадо да Кастильоне
Основана10 век
НационалностИталия
Кадетски линииГрафове на Бинаго
Линия Венегоно
Линия Мантуа
Линия Чинголи
Линия Ферара
Линия Модена
Линия Генуа
Английска линия
Линия Кастильоне Морели от Лече
Линия Монако Кастильоне Морели от Лече - Таранто
Кастильони в Общомедия

Кастильони, Кастильоне или да Кастильоне (на италиански: Castiglioni, Castiglione, da Castiglione) е древен благороднически род от Ломбардия, Северна Италия.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Семейство Кастильони произхожда от Милано, където е роден неговият прародител Корадо да Кастильоне, син на графа на Сеприо Беренгар,[2] който получава замък в Сеприо като дар от местния архиепископ.[3] През вековете семейството се разделя на много клонове, разпръснати в различни италиански градове – Милано, Ферара, Мантуа, Модена и Чинголи, като във всеки случай постига агрегирането си към местния патрициат и се отличава с присъствието на важни личности.

Линия Милано[редактиране | редактиране на кода]

Папа Целестин IV, Гофредо Кастильоне
Гербът на Кастильони, издълбан върху кръщелния купел в Баптистерия на Кастильоне Олона.

Взима името си от Кастильоне в Контадо Сеприо.[1] Миланският клон, най-старият от семейството, дава на църквата шест светци, един папа (Целестин IV през 1241 г.), шест кардинали, три архиепископи на Миланската катедра и шест други епископи в други седалища.

Клонът на това семейство включва известни личности: папи, кардинали, архиепископи, капитани на милицията, сенатори, подести и нотариуси.[1]

Важни личности[редактиране | редактиране на кода]

Притежания[редактиране | редактиране на кода]

  • Палацо Кастильпни (Милано)
    Палацо Кастильпни (Милано)
  • Дворец Бранда (Кастильоне Олона)
    Дворец Бранда (Кастильоне Олона)
  • Замък Мазнаго (Варезе)
    Замък Мазнаго (Варезе)

Герб[редактиране | редактиране на кода]

На червен фон сребърен лъв, държащ в дясната си лапа замък.

Линия Мантуа[редактиране | редактиране на кода]

Клон на семейството се установява в Мантуа през 15 век.[1] Родоначалникът на тази линия е Франческо (Франческоло) Кастильоне (1345-1425), син на Кристофоро Кастильоне (?-1334) и Барбара Бираго.

Важни личности[редактиране | редактиране на кода]

Притежания[редактиране | редактиране на кода]

  • Вход към крепост Корте Кастильони, Казатико (Маркария)
    Вход към крепост Корте Кастильони, Казатико (Маркария)
  • Палацо Бонаколси-Кастильони (Мантуа)
    Палацо Бонаколси-Кастильони (Мантуа)

Герб[редактиране | редактиране на кода]

На четвъртини; в 1-ва и 4-та: на червен фон сребърен лъв, увенчан със злато, държащ в дясната си лапа замък, увенчан със злато; във 2-ра: на сребърен фон гърчеща се змия в зелен прът, увенчана със злато, поглъщаща червено дете; в 3-та: прътове от черно и златно.[1]

Линия Чинголи[редактиране | редактиране на кода]

Папа Пий VIII, Франческо Саверио Мария Феличе Кастильони

През 1600 г. някои потомци на миланската линия се преместват в Чинголи близо до Мачерата.[1]

Важни личности[редактиране | редактиране на кода]

Дворец „Кастильони“ (Чинголи)

Притежания[редактиране | редактиране на кода]

  • Дворец „Кастильони“

Герб[редактиране | редактиране на кода]

На червен фон сребърния лъв, държащ в дясната си лапа замък.[1]

Линия Ферара[редактиране | редактиране на кода]

Някои потомци на Миланската линия се местят във Ферара.[1]

Важни личности[редактиране | редактиране на кода]

Герб[редактиране | редактиране на кода]

На червен фон сребърния лъв, държащ в дясната си лапа замък.[1]

Линия Модена[редактиране | редактиране на кода]

Някои потомци на ферарската линия се местят в Модена.[1]

Важни личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Балдасаре Кастильони, на служба при Ерколе II д'Есте[1]
  • Бартоломео Кастильони, юрисконсулт[1]

Герб[редактиране | редактиране на кода]

На светлосин фон зелена тераса с два седнали златни лъва, обърнати един срещу друг и държащи издигнат с предните лапи отворен замък със зъбци, увенчан с три части от червен цвят, увенчан с три знамена, веещи се отляво на същите три кули.[1]

Линия Венегоно[редактиране | редактиране на кода]

Направени са графове от Франческо I Сфорца.[10]

Важни личности[редактиране | редактиране на кода]

Английска линия[редактиране | редактиране на кода]

Един от графитите на Тауър (Лондон) от Джовани Батиста Кастильоне

Важни личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Джовани Батиста Кастильоне (1516-1598), от Мантуа, през 1544 г. става италиански наставник на принцеса (по-късно кралица) Елизабет I. Рродоначалник на английския клон на семейството.
  • Сър Франсис Кастелион (1561-?), най-големият син на Джовани Батиста, е магистър на изкуствата и член на Парламента. На 11 май 1603 г. той е посветен в рицарство. Той наследява имението на баща си Бенъм Валънс в Бъркшир, което продава през 1630 г. на сър Уилям Крейвън, 1-ви граф на Крейвън.
  • Барбара Кастилион (1574-1641), дъщеря на Джовани Батиста, съпруга на Лорънс Хайд (генерален прокурор) (1562-1641) и чичо на Едуард Хайд, 1-ви граф на Кларендън
  • Ан Кастилион (1568-?), съпруга на Робърт Хайд, по-големият брат на сър Лорънс Хайд. И двамата шурея Робърт Хайд и Хенри Хайд (1563-1634) стават прадядо на двете кралици Мария II Стюарт (1689-1694) и Анна от Великобритания (1702-1714)

Линия Кастильоне Морели[редактиране | редактиране на кода]

Герб на семейство Морели Кастильони

Семейство Кастильоне Морели, или Морели Кастильоне (или Кастильони), или Морели, поради партийните борби между гибелините и гвелфите, се мести през 1239 г.[11] от Милано в Козенца (Кралство Неапол), където принадлежи към патрициата.

От 1312 г. на фамилията е дадено фамилното име „Морели“ или „Маурели“. "Morello" е италианската дума за „черно“.

Николо II Кастильоне, патриций на Козенца, подкрепя Робер Анжуйски, крал на Неапол (1309-1343), по време на кампания. Кралица Джована I от Неапол (1343-1382) официално дава на неговия потомък Бернардо Кастильоне прякора „Морело“. Мартирано споменава секретаря на император Карл V с думите: „Maurelli prius Castileoni dicebantur, tan qui dicunt a Mantova Ciselpinae Callide urbe oriundas, alii vero Mediolanò“.

Мартино Кастильоне Морело и брат му притежават феодите Скулки и Стефаници на територията на Казале ди Кастильоне Козентино през 1442 г.

През 1560 г. Джовани (Джаното) де Кастильоне е назначен за велик магистър на военния и хоспиталиерски орден на Свети Лазар от Йерусалим от папа Пий IV, но не е признат от краля на Франция. През 1591 г. е приет в Малтийския рицарски орден.

От 1671 г. Кастильоне Морели са маркизи на Валелонга (Кралство Неапол, регион Седоларио). „Маркиз“ (primogenitur) е титлата на феодалите на Валелонга, новородените са „Nobile“, но всички имат титлата „Патриций на Козенца“. Те също са барони на Киаравале и Галято.

Благородническото семейство се разклонява широко, например в Месина, Комо, Генуа, Мантуа и Милано. Навсякъде членовете му принадлежат към градското благородничество (патрициат) и заемат висши духовни длъжности.

Маркиз Кастильоне Морели е базиран във Вила Валелонга в Калабрия, по-късно Киаравале. Лятната резиденция на маркизите на Кандия-Кастильоне-Морели от Валелонга е Палацо Валелонга в Торе дел Греко в подножието на Везувий (построена през 1690 г., до голяма степен разрушена от земетресение през 1794 г., възстановена през 1843 г.); тя е прехвърлена на Банката на народния кредит на Торе дел Греко през 1982 г. Лелио Кастильоне Морели (1773–1842), маркиз на Валелонга, патриций на Козенца, се жени за Дона Артемизия Тутавила от дома на херцозите на Калабрито (1774–1821), тясно роднински с много семейства от италианската аристокрация.

Vincenzo M. Morelli
Винченцо Мария Морели – архиепископ на Отранто

На 2 август 1806 г. феодализмът е премахнат в Кралство Неапол. Феодалите стават собственици на земя. През 1922 г. благородническата фамилия е вписана в Златната книга на италианската аристокрация.

Клон на фамилията Кастильоне Морели от Козенца, към края на 15 век се разклонява в Копертино в Тера д'Отранто, чрез връзка с прочутия дом Кастриота.

През 1536 г. е украсен от император Карл V в лицето на Бернардино Морели, със Златния орден, с военен чин и привилегия да добави императорския орел към своя собствен и древен герб. През 1732 г. Пиетро Джироламо Морели премества семейството от Копертино в Лече.

Семейството става известно също и с Винченцо Мария Морели, архиепископ на Отранто.

Често семейството се съобщава в исторически текстове с фамилното име Морели Кастильони (или Кастильоне) вместо Кастильоне Морели.

Линия Монако Кастильоне Морели[редактиране | редактиране на кода]

Герб на семейство Монако Кастильоне Морели

Семейство Монако Кастильоне Морели или Монако e клон на семейство Кастильоне Морели от Лече, свързано чрез брак със семейство Монако от Лече през 19 век. Този съюз може да се види и в герба на семейство Монако Кастильоне Морели.

Семейство Монако получава от Дон Алфонсо де Себалос-Ескалера и Гила, маркиз де ла Флореста, виконт на Аяла в Кралство Испания и херцог на Остуни от бившето Кралство на двете Сицилии титлата на гербов крал за автономната област Кастилия и Леон съгласно действащите закони на Кралство Испания.

Други известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Гербове[редактиране | редактиране на кода]

Архив[редактиране | редактиране на кода]

Семейният архив на Кастильони е придобит от Община Кастильоне Олона през 1980 г. след закупуването на двореца Бранда Кастильони.[17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ Crollalanza pp. 258-259., с. cidCrollalanza.
  2. ↑ Agnese Da Castiglione O La Disfatta Di Castel Seprio, 1857.
  3. ↑
  4. ↑ а б в г д е ж з и к Litta Tav. V, с. cidLitta..
  5. ↑ (англ.)Count Carlo Ottavio Castiglione. Catholic Encyclopedia. (1913). New York: Robert Appleton Company.
  6. ↑ Enciclopedia Treccani. Cristoforo Castiglioni.
  7. ↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 2014-02-01. Посетен на 2023-07-05.
  8. ↑ Senato italiano. Scheda. // Архивиран от оригинала на 2021-12-16. Посетен на 2023-07-05.
  9. ↑ Archivio privato Castiglioni di Cingoli.
  10. ↑ а б в архивно копие // Архивиран от оригинала на 2020-06-10. Посетен на 2023-07-05.
  11. ↑ Giovanni Fiore, Della Calabria illustrata, Volume 3, Soveria Mannelli, 2001.
  12. ↑ Treccani.it. Castiglioni Giannotto.
  13. ↑
  14. ↑
  15. ↑
  16. ↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 2020-06-10. Посетен на 2023-07-05.
  17. ↑
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Castiglioni (famiglia) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „История“         Портал „История“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кастильони_(род)&oldid=12214663“.