Направо към съдържанието

Лев Главинчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лев Главинчев
български офицер
Роден
Починал
20 август 1970 г. (67 г.)

Лев Николов Главинчев е български комунист, офицер (полковник) и политик. Главинчев е деец на Вътрешната македонска революционна организация и е една от най-противоречивите личности в македонското освободително движение. Участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война и командир на Първа Софийска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Като комендант на Народната милиция след 9 септември 1944 г. лично самоволно и методично избива офицери, интелектуалци и общественици.[1]

Биография

Лев Главинчев е роден в град Охрид през 1903 година. Негов брат е юристът и общественик Наум Главинчев. След Първата световна война емигрира в София, където от 1922 до 1926 година следва право. Член на Македонското студентско дружество „Вардар“.[2]

Във ВМРО

Включва се във ВМРО през 1926 година, след убийството на Тодор Александров. Има вероятност да замине с четата на Наум Йосифов в Македония, но е оставен поради ученето си на разположение към пункта на ВМРО в София. След убийството на генерал Александър Протогеров от юли 1928 година Лев Главинчев минава на страната на протогеровистите и завежда софийския им пункт. След това заедно с Перо Шанданов, Пецо Трайков и Кръстан Поптодоров организират нападения срещу активисти на крилото на Ванче Михайлов. На 26 януари 1930 година Главинчев е начело на група, която прави неуспешен опит да убие Йордан Чкатров.[3] Иван Михайлов издава смъртна присъда за Главинчев и той два пъти е раняван.

На проведения през лятото на 1931 година протогеровистки конгрес е избран заедно с Григор Петков за подгласник на централния комитет на крилото. Въдворен е в лагер в Карлово, но в началото на 1934 година бяга оттам заедно с Петър Шанданов. След това участва в подготовката на преврата от 19 май 1934 година и в преследването на дейци на михайловисткото крило. През 1935 година убива своя любовница в Банкя и след това се крие у близки в София.[4] Осъден е в 1936 година на 15 години затвор.[5][6]

В партизанското движение

В затвора се сближава с комунистически активисти. В резултат на амнистия през 1940 г. е освободен. Съществува версия, че амнистията му е свързана със съгласие да сътрудничи на тайната полиция, за което е вербуван лично от Никола Гешев.[7] Към началото на 1941 година симпатизира на германците, заради което се скарва с Петър Шанданов[8], но след нападението над СССР се ориентира към левицата и участва в партизанското движение в България. Член на БКП от 1941 година.[6] Член на Централната военна комисия при ЦК на БКП (1942 – 1943). Командир е на Първа въстаническа оперативна зона (май – септември 1943).[9][6] Сътрудник на Главния щаб на НОВА (1943 – 1944).[6] Според някои негови съвременници, той организира убийството на Методи Шаторов.[10] След преврата от 9 септември 1944 година участва активно в наложения от комунистите терор в страната, а след това и в операциите на Първа българска армия срещу Третия Райх и е произведен в чин полковник. Става началник на Специалната служба към 1-ва армия през януари 1945 година.

Издигане и падение в комунистическа България

Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членовете на ВМРО.[11] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[12] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[13] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[14] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[15]

През 1947 година сключва граждански брак[16]. Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[6] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“.

Реабилитация и смърт

Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[6] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[17] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[6]

Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[18] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява:

„ Моят брат уби 226-ма македонски фашисти.[19] “

Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[17] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“.

Вижте също

Източници

  • Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 42

Бележки

  1. ↑ Знеполски, И. (ред.). (2011). НРБ от началото до края. София: Изд. „Сиела“ / Институт за изследване на близкото минало. ISBN 9789542808961, стр. 62.
  2. ↑ Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 268 – цитиран документ в Централен държавен архив, съдържащ списък с членовете на дружеството през 1924 – 1925 година (ЦДА, ф. 1934К, оп. 1, а.е. 47, л. 61.).
  3. ↑ Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104.
  4. ↑ Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр. 310 – 313.
  5. ↑ Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157.
  6. ↑ а б в г д е ж Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 111. Посетен на 31 август 2015.
  7. ↑ Иван Бутовски, Петя Минкова. Главорезът Главинчев работил за Гешев. Вестник „168 часа“. 12 декември 2013 г.
  8. ↑ Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.319 – 320
  9. ↑ Енциклопедия на България. БАН, 1978 г., том. 5, стр. 589.
  10. ↑ Време под линия, Иван Динков, Издател Жанет-45, 2001, ISBN 9544910832, стр. 155.
  11. ↑ „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“
  12. ↑ Георги Даскалов, „Българо-югославски политически отношения 1944 – 1945“, София, 1989 г. Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, стр. 158.
  13. ↑ Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011. Посетена май 2013.
  14. ↑ Блаженият сън на Цола Драгойчева, Годишнина от избиването на политическия елит на стара България, Милен Радев.
  15. ↑ Спомени за Димитър Талев” от Христо Огнянов, в-к „Македонски преглед“, бр. 1, 1996 г.
  16. ↑ Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр. 336.
  17. ↑ а б „Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди“. www.blitz.bg. 30 юли 2010.
  18. ↑ Инна Пелева. Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд“. LiterNet. 7 октомври 2010. № 10 (131).
  19. ↑ Мрачни спомени от светлото минало – Българският ГУЛАГ. Свидетели. Милен Белчев (Препечатано от в. „Свободен народ“).
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лев_Главинчев&oldid=9580617“.