Община Лозница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Лозница
Map of Loznitsa municipality (Razgrad Province).png
Общи данни
Област Област Разград
Площ 240.61 km²
Население души
Адм. център Лозница
Брой селища 16
Сайт www.loznitsa.bg
Управление
Общ. съвет 17 съветници
   ДПС (12)
   ГЕРБ (5)

Община Лозница е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Разград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в южната част на Област Разград. С площта си от 240,613 km2 заема 6-то, предпоследно място сред 7-те общини на областта, което съставлява 9,9% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Дунавската платформа е играла относително пасивна роля спрямо нагъвателните процеси в Старопланинската геосинклинала. За нея са характерни платформеният тип тектонични движения – бавни, продължителни и диференцирани колебания на земната кора, придружени с разломяване на някои нейни части. Установено е съществуването на плоска, с голям радиус на захранване коруба, наречена Разградско-Самуилска. Тя се очертава като изявена регионална структура в Източната подобласт. Палеозойският цикъл по темето на Разградско-Самуилската подутина лежи на 800 – 1 000 m под земната повърхност. Баремските и аптиските мергили и варовици се разкриват по бедрата на подутината (склоновете на Разградските и Самуилските височини). Долнокредитни дебелослойни варовици бронират отвесните брегове на Суха река и Бели Лом. Широкото разпространение на варовиците, голямата им мощност и зонално разположение благоприятстват развитието на карстови процеси. Самарско-Понтийската денудационна повърхност дава началото на съвременната морфоструктура. Льосонавяването е замаскирало старите ерозионни и карстови форми и е прикрило Самарско-Понтийската повърхност с льос. Мощността на льосовата повърхност е от 5 до 20 m.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Община Исперих се намира в южната част на Източната Дунавска равнина. Релефът на общината е предимно хълмист, със средна надморска височина около 370 m. Северозападните райони на общината, на запад от долината на река Бели Лом са заети от южните разклонения на Разградските височини. В тях, на 2 km северозападно от село Сейдол, на границата с Област Търговище се намира най-високата ѝ точка – около 470 m. На изток и североизток от долината на Бели Лом в пределите на общината попадат крайните южни части на Самуиловските височини. Тук североизточно от село Веселина надморската височина достига до 450 m.

Югоизточно от село Чудомир, в коритото на река Керизбунар е най-ниската ѝ точка – 174 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Община Лозница попада на границата между два водосборни басейна. Районът на север от линията между селата Сейдол, Синя вода, Ловско и Крояч се отнася към водосборния басейн на река Дунав. Тук протича горното течение на река Бели Лом (дясна съставяща на Русенски Лом, десен приток на Дунав). Реката води началото си от най-високата част на Разградските височини, западно от село Островче (Община Разград) и след около 5 km западно от село Манастирско навлиза в Община Лозница. Тече в източна посока, минава северно от село Синя вода и северно от село Ловско излива водите си в големия язовир Бели Лом. След като изтече от язовира рязко завива на северозапад, където долината ѝ служи за граница между Разградските (на запад) и Самуиловските височини (на изток). Северно от село Каменар напуска пределите на общината и навлиза в Община Разград.

Районът южно от по-горе посочена линия спада към водосборния басейн на река Камчия. Тук, в крайния югоизток на общината през селата Тръбач и Чудомир протича част от горното течение на река Керизбунар (ляв приток на река Врана, която е ляв приток на река Голяма Камчия).

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Местният климат носи типичните белези на източноевропейският: с малко валежи и относително студена зима за съответната ширина. Лятото е горещо и тогава падат максималните валежи. Средна годишна амплитуда на температурата е 22 – 24°С. Пролетта и есента имат характер на преходни сезони, като есента е по-хладна от пролетта. В района преобладават западните и по-малко североизточни и източни ветрове. Средната годишна скорост на вятъра е сравнително малка – 1,0 м/сек. Най-силни ветрове духат през зимата и началото на пролетта, а най-слаби – през лятото и есента. Характерна особеност е сравнително честата и интензивната поява на фьон.

По-важни климатични данни за общината:

  • атмосферно налягане 975, 6 hPa
  • средна годишна температура 11,6°С
  • средна януарска температура -1,6 °С
  • максимална абсолютна температура 36,5°С (17.07.2001)
  • минимална абсолютна температура -13,5°С (18.12.2001)
  • годишна сума на валежите 504 л/м2
  • относителна влажност на въздуха 68 %
  • средногодишна облачност 5 бала

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Според почвената зоналност на България /Танов, 1957 г./ територията на община Лозница попада в Лудогорски район на Дунавската подобласт към Северната почвена провинция. Това е хълмисто-предпланинския пояс на дъбовите гори на Мизийската горно растителна област. Почвообразуващата скала на този район е главно типичен и глинясъл льос. Най-широко разпространени са излужените черноземи и деградиралите тъмносиви горски почви. Малки площи карбонатни черноземи се намират в съседство с долините на р. Бели Лом. Генетично най-младите почви: ливадно-черноземните, алувиално-ливадните и делувиално-ливадните са развити в речните долини и между ридовите понижения.

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Община Лозница, в землището на село Гороцвет се намира защитената местност Курията, с площ около 30 дка. Към настоящия момент вековната дъбова гора е в добро състояние. РИОСВ, Русе и Община Лозница извършват съвместно периодични проверки и постоянен контрол по опазване на вековните дървета. Тук в местността „Елаците“, имот кад. № 059001 се намира и единственото в общината находище на пролетен гороцвет. Пролетният гороцвет, който вирее в тази местност, е включен в Заповед № РД-83/30.01.2004 г. на министъра на околната среда и водите относно специалния режим на опазване и ползване на лечебните растения през 2004 г., по силата на която е забранено ползването му от естествени находища на територията на цялата страна.

В землището на с. Манастирско, местността Каваклък има 14 вековни дървета – зимен дъб и цер. Всички те са в добро състояние.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 9 265 100,00
Българи 2 812 30,35
Турци 4 440 47,92
Цигани 59 0,64
Други 190 2,05
Не се самоопределят 164 1,77
Не отговорили 1 600 17,27

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 16 населени места с общо население от 9 265 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в Община Лозница, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бели Лом 747 19,808 Дуран Манастирско 171 7,459 Теке махла
Веселина 917 21,481 Кара гьол Манастирци 288 12,119 Чукур къшла, Теке
Гороцвет 408 18,641 Ютюклер Сейдол 529 13,406
Градина 346 14,654 Ерджи Синя вода 844 15,660 Гьокче су
Каменар 494 21,196 Ташчи Студенец 382 12,714 Соуджак
Крояч 143 10,628 Хасан терзи Трапище 585 16,471 Чукурово
Ловско 675 13,746 Шекере Тръбач 174 7,361 Борозан
Лозница 2230 24,130 Кобадън Чудомир 332 11,139 Кара иб
ОБЩО 9265 240,613 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – преименува с. Чукур къшла (Теке) на с. Манастирци;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ютюклер на с. Гороцвет;
– преименува с. Ташчи на с. Каменар;
– преименува с. Чукурово на с. Трапище;
– преименува с. Борозан на с. Тръбач;
  • МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Шекере на с. Ловско;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кара гьоз на с. Веселина;
– преименува с. Ерджи (Ержи) на с. Градина;
– преименува с. Хасан терзи на с. Крояч;
– преименува с. Кобадън на с. Лозница;
– преименува с. Теке махла на с. Манастирско;
– преименува с. Ендже на с. Новак;
– преименува с. Гьокче су на с. Синя вода;
– преименува с. Соуджак на с. Студенец;
– преименува с. Кара иб на с. Чудомир;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Новак и го присъединява като квартал на с. Синя вода;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Ловско и го присъединява като квартал на с. Лозница;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Лозница за гр. Лозница;
  • Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Дуран на с. Бели Лом;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива Община Дралфа, Търговишки окръг и присъединява населените места включени в състава ѝ към Община Лозница, Област Разград;
– отделя селата Буйново, Мировец, Пресяк и Твърдинци и техните землища от бившата Община Макариополско, Търговищки окръг и ги присъединява към Община Лозница, Област Разград;

Читалища[редактиране | редактиране на кода]

В община Лозница има общо 17 читалища, чрез които основно се развива културна дейност в общината. Действащи в момента от тях са 12, като останалите 5 не функционират поради силно намаления брой жители на населеното место и преобладаващо население в пенсионна възраст. Действащи читалища към момента има в гр. Лозница и в селата Ловско, Веселина, Сейдол, Манастирци, Синя вода, Каменар.

С най–широка дейност се отличава читалището в гр. Лозница, където е по-разнообразна и развита художествената самодейност, библиотечната дейност, има школа по народни инструменти, студия за народни танци и др.

От общинските най–добре работи читалището в с. Сейдол, където действат групи от малки до големи в областта на местния фолклор. Такива действат и в с. Ловско. От няколко сезона насам се активизираха читалищата в с. Веселина, с. Каменар и с. Трапище, където работят от една до няколко групи.

Всяко читалище разполага с читалищна библиотека, но книжният фонд се оценява като недостатъчен. Читалищата разполагат със самостоятелни сгради за дейност, но те са в много окаяно състояние. Покривите на всички се нуждаят от ремонт, имат определени течове, нуждаят се от вътрешно боядисване и ремонт на сцените. Читалищата по населените места не разполагат със студио и видео техника.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 53,6 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ