Община Лозница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Лозница
Map of Loznitsa municipality (Razgrad Province).png
Общи данни
Област Област Разград
Площ 240.61 km²
Население души
Адм. център Лозница
Брой селища 16
Сайт www.loznitsa.bg
Управление
Общ. съвет 17 съветници
   ДПС (12)
   ГЕРБ (5)

Община Лозница е разположена в Североизточна България, област Разград.

Състои се от 16 населени места. Административен център е град Лозница. Има общо население от 9 265 души (към 01.02.2011).

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

География[редактиране | редактиране на кода]

Релеф

Релефът на общината е предимно хълмист, със средна надморска височина 370 метра. Северният район обхваща част от Разградските и Самуилските височини. Релефът на терена, оформен от тектонични сили, определя двата водосборни басейна: Голяма Камчия на югоизток и Бели Лом на северозапад.

Дунавската платова платформа е играла относително пасивна роля спрямо нагъвателните процеси в Старопланинската геосинклинала. За нея са характерни платформеният тип тектонични движения – бавни, продължителни и диференцирани колебания на земната кора, придружени с разломяване на някои нейни части. Установено е съществуването на плоска, с голям радиус на захранване коруба, наречена Разградско-Самуилска. Тя се очертава като изявена регионална структура в Източната подобласт.

Палеозойският цикъл по темето на Разградско-Самуилската подутина лежи на 800-1 000 метра под земната повърхност. Бремските и Аптиските мергили и варовици се разкриват по бедрата на подутината (склоновете на Разградските и Самуилските височини). Долнокредитни дебелослойни варовици бронират отвесните брегове на Суха река и Бели Лом.

Широкото разпространение на варовиците, голямата им мощност и зонално разположение благоприятстват развитието на карстови процеси. Самарско-Понтийската денудационна повърхност дава началото на съвременната морфоструктура. Льосонавяването е замаскирало старите ерозионни и карстови форми и е прикрило Самарско-Понтийската повърхност с льос. Мощността на льосовата повърхност е от 5 до 20 метра.

Климат

Местният климат носи типичните белези на източноевропейския климат: с малко валежи и относително студена зима за съответната ширина. Лятото е горещо и падат максималните валежи. Средна годишна амплитуда на температурата е 22 – 24 оС. Пролетта и есента имат характер на преходни сезони, като есента е по-хладна от пролетта.

В района преобладават западни, по-малко североизточни и източни ветрове. Средната годишна скорост на вятъра е сравнително малка – 1, 0 м/сек. Най-силни ветрове духат през зимата и началото на пролетта, а най-слаби – през лятото и есента. Характерна особеност е сравнително честата и интензивната поява на фьон.

По-важни климатични данни за общината:

  • атмосферно налягане - 975, 6 hPa
  • средна годишна температура - 11,6 °С
  • средна януарска температура - 1,6 °С
  • максимална абсолютна температура - 36,5 °С - (17.07.2001)
  • минимална абсолютна температура - 13,5 °С - (18.12.2001)
  • годишна сума на валежите - 504 л/м
  • относителна влажност на въздуха - 68 %
  • средногодишна облачност - 5 бала
  • видове валежи и тяхната продължителност в дни:
    • дъжд - 98 дни
    • сняг - 21 дни
    • гръмотевици - 13 дни
    • градушки - 1 ден
    • мъгли - 31 дни
    • снежна покривка - 69 дни
    • облачност < 2 - 60 дни
    • облачност > 8 - 98 дни
Почви

Според почвената зоналност на България /Танов, 1957 г./ територията на община Лозница попада в Лудогорски район на Дунавската подобласт към Северната почвена провинция. Това е хълмисто-предпланинския пояс на дъбовите гори на Мизийската горно растителна област.

Почвообразуващата скала на този район е главно типичен и глинясъл льос. Най-широко разпространени са излужените черноземи и деградиралите тъмносиви горски почви. Малки площи карбонатни черноземи се намират в съседство с долините на р. Бели Лом. Генетично най-младите почви: ливадно-черноземните, алувиално-ливадните и делувиално-ливадните са развити в речните долини и между ридовите понижения.

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Община Лозница, в землището на село Гороцвет се намира защитената местност Курията, с площ около 30 дка. Към настоящия момент вековната дъбова гора е в добро състояние. РИОСВ, Русе и Община Лозница извършват съвместно периодични проверки и постоянен контрол по опазване на вековните дървета. Тук в местността “Елаците”, имот кад. № 059001 се намира и единственото в общината находище на пролетен горицвет.

Пролетният горицвет, който вирее в тази местност, е включен в Заповед № РД-83/30.01.2004 г. на министъра на околната среда и водите относно специалния режим на опазване и ползване на лечебните растения през 2004 г., по силата на която е забранено ползването му от естествени находища на територията на цялата страна.

В землището на с. Манастирско, местността Каваклък има 14 вековни дървета – зимен дъб и цер. Всички те са в добро състояние.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Общинският съвет се състои от 17 общински съветници. На местните избори през 2007 година, 11 мандата получава ДПС, 2 Новото време, 2 ГЕРБ и 2 Земеделски народен съюз[1].

Читалища[редактиране | редактиране на кода]

В община Лозница има общо 17 читалища, чрез които основно се развива културна дейност в общината. Действащи в момента от тях са 12, като останалите 5 не функционират поради силно намаления брой жители на населеното место и преобладаващо население в пенсионна възраст. Действащи читалища към момента има в гр. Лозница и в селата Ловско, Веселина, Сейдол, Манастирци, Синя вода, Каменар.

С най–широка дейност се отличава читалището в гр. Лозница, където е по-разнообразна и развита художествената самодейност, библиотечната дейност, има школа по народни инструменти, студия за народни танци и др.

От общинските най–добре работи читалището в с. Сейдол, където действат групи от малки до големи в областта на местния фолклор. Такива действат и в с. Ловско. От няколко сезона насам се активизираха читалищата в с. Веселина, с. Каменар и с. Трапище, където работят от една до няколко групи.

Всяко читалище разполага с читалищна библиотека, но книжният фонд се оценява като недостатъчен. Читалищата разполагат със самостоятелни сгради за дейност, но те са в много окаяно състояние. Покривите на всички се нуждаят от ремонт, имат определени течове, нуждаят се от вътрешно боядисване и ремонт на сцените. Читалищата по населените места не разполагат със студио и видео техника.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.mi2007.org/results1/17/1717.html